Групата на Шаро – предатели или герои?
Въпросът с депутатите-предатели трябваше да се реши доста от дълго време: в случай че напуснеш партията, от чиито листи си влезнал, или напуснеш парламентарната ѝ група – напускаш Народното събрание и твоето място заема идващият в листата. Толкова е просто! Защо не го вършат? Над 90% (ама доста над 90%) от всички депутати не биха били такива, в случай че не ги беше издигнала съответната партия и не ги беше поставила на избираеми места. Така е устроена демокрацията у нас, пък и на множеството други места. Те са в Народното събрание, с цел да може съответната партия да организира политиката си в конкуренция с другите парламентарни партии. Ако народен представител от една партия отиде в конкурентната, това граничи с закононарушение, тъй като е излъгал, подвел и предал, тъй като е нанесъл щета на тима си. В такова деяние няма нищо героично, а единствено позорно. Толкова ли си бил тъп, че като си влизал Парламента, не си знаел какъв брой е гадна партията, която те вкарва, а си го научил чак по-късно, когато далаверата към този момент е друга?
Слави Трифонов може да е всевъзможен, само че без него тези международно незнайни и без никаква персонална политическа стойност хора – групичката на Радостин Василев – нямаше да попаднат в Народното събрание. Да, допустимо е някой да е платил за тях, допустимо е Слави да е продал някому депутатските им места, което си е негов грях, за който ще си заплаща (ако не си и заплаща вече), само че без името му и без електоралния напредък, който провокира, никой не би станал депутат, без значение какъв брой пари платят за него. Той в действителност е продал не друго, а името си като билет за влизане във властта. А пък кой ще се възползва от тоя билет – това към този момент е въпрос на пазарлъци и цена.
Вероятно ще прозвучи откачено, само че през последната седмица единственият човек на политическата сцена (може би „ манеж “ е по-подходящо), който ми е приветлив, е Слави Трифонов. Може би тъй като провокира състрадание с всичко, което му се случи. Има нещо трагично в неговата изоставеност и в твърдостта, с която се старае да понесе протичащото се. А трагичното провокира състрадание, съчувствието пък – благосклонност. Това са го знаели още Есхил и Софокъл. Еврипид също. Слави Трифонов трансформира цялата си 30-годишна кариера в развлекателния отрасъл в политически капитал, който за броени часове изчезна. Забърка се с хора, спрямо които старите му музиканти, балерини и създатели на смешни скечове са наивни ангели небесни. Медът на властта се оказа катран.
Съчувствам на Слави Трифонов, макар че той даде огромен принос в налагането този дебелашки и безпардонен звук. Превърна се в един от бащите на модерния популизъм с безсрамието на обещанията си (нали не сте не запомнили македонския космонавт?). Всичко, на което сме очевидци в този момент, стартира с парадокса на изборния резултат, който направи партията на Слави първа политическа мощ. И от този миг нататък въпросният парадокс единствено се задълбочава. За да се стигне до такава степен, министър-председателят да разгласи за национални герои групичка безскрупулни ренегати отпред с Радостин Василев, който през лятото на предходната година, към момента в качеството си на претендент за народен представител (и вероятно за министър), написа:
„ Никой в никакъв случай не може да бъде по-истински от Слави Трифонов. Просто той приема това за задача и осъзнава пред какво е изправен. Той не търси пари, власт или популярност и в това се крие голямата му независимост. Всички ние от Има Такъв Народ одобряваме това за задача. Мисия да променим родината към по-добро “.
Facebook
Браво, Радостине! Имаш всички качества за политик! Но за какво такива хора като Радостин влизат в Народното събрание? Ако ги слушаш – несъмнено, с цел да „ трансформират родината към по-добро “. Тоест, в случай че да предадеш оня, който те е вкарал в Народното събрание, да дезертираш от парламентарната си група в името на някаква неизвестно какъв брой дълга политическа писта, в случай че това води до „ смяна на родината към по-добро “, то значи няма никакъв честен проблем. Не е нужно другите да ти имат вяра, задоволително е самичък да си повярваш. А от време на време дори и това не е належащо, в случай че си същински гьон сурат – майната ѝ на родината! Ние ще кажем, че всичко е поради нея, пък те в случай че щат да ни имат вяра! Ахмаци... Ама апелирам ви се бе, драги гласоподаватели, ние не бягаме, ние не предаваме, ние не се продаваме! Ние единствено „ смъкваме доверието “! „ Нас в парламентарната група на Има Такъв Народ ни унижаваха и обезличаваха, отнемаха свободната ни воля! “. Ама апелирам ви се, благи мои, някой принудително ли ви натика там? Не бяхте ли приели всичко непринудено, със свободната си воля? Направиха ви министри, а когато споделиха да си подадете оставките, вие незабавно се сетихте за родината.
Продадоха се. Дали за обещания или пари в брой – това в тази ситуация няма кой знае какво значение. Обаче ето че – неволя! Групата на Шаро (позволете по този начин да назовавам кръжеца ренегати на Радостин Василев) се оказа на брой незадоволителна за това сюрреалистично държавно управление да продължи и по тази причина сега най-вероятно тече трескава акция по закупуване на още депутати откъдето може. Дали при такова търсене цената им се подвига. Ако парламентарният живот се подчинява на пазарните закони, евентуално става тъкмо по този начин.
Вероятно водени от сходни съображения, ГЕРБ оповестиха, че внасят избор на съмнение. Според мен бързат да го внесат, с цел да провокират разстройване в истеричния развой по пазаруване на депутати. При пожелан избор всеки подкупник ще се замисли дали не си купува фабрика на 8 септември (за който не прави връзката, след 9 септември 1944 фабриките бидоха национализирани), т.е. дали си заслужава да се качва на „ Титаник “, па в случай че ще би и в първа класа, па в случай че ще би и целият оркестър да е формиран единствено от ученици на Харвард. Или пък, което е още по-хубаво, ГЕРБ са разузнали, че вотът на съмнение може да събере задоволителна поддръжка, с цел да мине, и по тази причина го внасят. Дано да е това.
Така или другояче предлагането за избор на съмнение е съответно и навременно, тъй като отразява същинското положение на нещата – неуместно държавно управление с неуместни министри (достатъчно е да погледнеш единствено културата, екологията и транспорта), с неуместна политика или по-точно с някаква прокъсана камуфлажна мрежа, мъчеща се да скрие отсъствието на всякаква политика и визия, държавно управление, затънало до гуша в личните си неистини, държавно управление, станало за посмешище с махленските си кавги, държавно управление, което би трябвало час по-скоро да приключи съществуването си в името на общото богатство. И да не ми разправя Кирил Петков, че предварителните избори са пагубни, тъй като нали бяха доста хубави, когато трябваше да се смъква Борисов, па въпреки и с цената на злокобни простотии, дирижирани и финансирани от търсени от управляващите и криещи се в чужбина лица.
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за
* * *
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Слави Трифонов може да е всевъзможен, само че без него тези международно незнайни и без никаква персонална политическа стойност хора – групичката на Радостин Василев – нямаше да попаднат в Народното събрание. Да, допустимо е някой да е платил за тях, допустимо е Слави да е продал някому депутатските им места, което си е негов грях, за който ще си заплаща (ако не си и заплаща вече), само че без името му и без електоралния напредък, който провокира, никой не би станал депутат, без значение какъв брой пари платят за него. Той в действителност е продал не друго, а името си като билет за влизане във властта. А пък кой ще се възползва от тоя билет – това към този момент е въпрос на пазарлъци и цена.
Вероятно ще прозвучи откачено, само че през последната седмица единственият човек на политическата сцена (може би „ манеж “ е по-подходящо), който ми е приветлив, е Слави Трифонов. Може би тъй като провокира състрадание с всичко, което му се случи. Има нещо трагично в неговата изоставеност и в твърдостта, с която се старае да понесе протичащото се. А трагичното провокира състрадание, съчувствието пък – благосклонност. Това са го знаели още Есхил и Софокъл. Еврипид също. Слави Трифонов трансформира цялата си 30-годишна кариера в развлекателния отрасъл в политически капитал, който за броени часове изчезна. Забърка се с хора, спрямо които старите му музиканти, балерини и създатели на смешни скечове са наивни ангели небесни. Медът на властта се оказа катран.
Съчувствам на Слави Трифонов, макар че той даде огромен принос в налагането този дебелашки и безпардонен звук. Превърна се в един от бащите на модерния популизъм с безсрамието на обещанията си (нали не сте не запомнили македонския космонавт?). Всичко, на което сме очевидци в този момент, стартира с парадокса на изборния резултат, който направи партията на Слави първа политическа мощ. И от този миг нататък въпросният парадокс единствено се задълбочава. За да се стигне до такава степен, министър-председателят да разгласи за национални герои групичка безскрупулни ренегати отпред с Радостин Василев, който през лятото на предходната година, към момента в качеството си на претендент за народен представител (и вероятно за министър), написа:
„ Никой в никакъв случай не може да бъде по-истински от Слави Трифонов. Просто той приема това за задача и осъзнава пред какво е изправен. Той не търси пари, власт или популярност и в това се крие голямата му независимост. Всички ние от Има Такъв Народ одобряваме това за задача. Мисия да променим родината към по-добро “.
Браво, Радостине! Имаш всички качества за политик! Но за какво такива хора като Радостин влизат в Народното събрание? Ако ги слушаш – несъмнено, с цел да „ трансформират родината към по-добро “. Тоест, в случай че да предадеш оня, който те е вкарал в Народното събрание, да дезертираш от парламентарната си група в името на някаква неизвестно какъв брой дълга политическа писта, в случай че това води до „ смяна на родината към по-добро “, то значи няма никакъв честен проблем. Не е нужно другите да ти имат вяра, задоволително е самичък да си повярваш. А от време на време дори и това не е належащо, в случай че си същински гьон сурат – майната ѝ на родината! Ние ще кажем, че всичко е поради нея, пък те в случай че щат да ни имат вяра! Ахмаци... Ама апелирам ви се бе, драги гласоподаватели, ние не бягаме, ние не предаваме, ние не се продаваме! Ние единствено „ смъкваме доверието “! „ Нас в парламентарната група на Има Такъв Народ ни унижаваха и обезличаваха, отнемаха свободната ни воля! “. Ама апелирам ви се, благи мои, някой принудително ли ви натика там? Не бяхте ли приели всичко непринудено, със свободната си воля? Направиха ви министри, а когато споделиха да си подадете оставките, вие незабавно се сетихте за родината.
Продадоха се. Дали за обещания или пари в брой – това в тази ситуация няма кой знае какво значение. Обаче ето че – неволя! Групата на Шаро (позволете по този начин да назовавам кръжеца ренегати на Радостин Василев) се оказа на брой незадоволителна за това сюрреалистично държавно управление да продължи и по тази причина сега най-вероятно тече трескава акция по закупуване на още депутати откъдето може. Дали при такова търсене цената им се подвига. Ако парламентарният живот се подчинява на пазарните закони, евентуално става тъкмо по този начин.
Вероятно водени от сходни съображения, ГЕРБ оповестиха, че внасят избор на съмнение. Според мен бързат да го внесат, с цел да провокират разстройване в истеричния развой по пазаруване на депутати. При пожелан избор всеки подкупник ще се замисли дали не си купува фабрика на 8 септември (за който не прави връзката, след 9 септември 1944 фабриките бидоха национализирани), т.е. дали си заслужава да се качва на „ Титаник “, па в случай че ще би и в първа класа, па в случай че ще би и целият оркестър да е формиран единствено от ученици на Харвард. Или пък, което е още по-хубаво, ГЕРБ са разузнали, че вотът на съмнение може да събере задоволителна поддръжка, с цел да мине, и по тази причина го внасят. Дано да е това.
Така или другояче предлагането за избор на съмнение е съответно и навременно, тъй като отразява същинското положение на нещата – неуместно държавно управление с неуместни министри (достатъчно е да погледнеш единствено културата, екологията и транспорта), с неуместна политика или по-точно с някаква прокъсана камуфлажна мрежа, мъчеща се да скрие отсъствието на всякаква политика и визия, държавно управление, затънало до гуша в личните си неистини, държавно управление, станало за посмешище с махленските си кавги, държавно управление, което би трябвало час по-скоро да приключи съществуването си в името на общото богатство. И да не ми разправя Кирил Петков, че предварителните избори са пагубни, тъй като нали бяха доста хубави, когато трябваше да се смъква Борисов, па въпреки и с цената на злокобни простотии, дирижирани и финансирани от търсени от управляващите и криещи се в чужбина лица.
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за
* * *
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ