Въпросът относно съществуването на вечна душа е една от най-фундаменталните

Въпросът по отношение на съществуването на безконечна душа е една от най-фундаменталните концепции на човешката цивилизация, заемаща централно място в множеството международни религии и предоставяща разтуха пред лицето на гибелта. Въпреки това, при започване на предишния век някои откриватели се пробват да надвишават чисто богословските вярвания, търсейки научни доказателства за съществуването на душата посредством нейните физически параметри. Най-известният образец за този метод е опитът на доктор Дънкан Макдугъл, чиято концепция се основава на догатката, че в случай че душата е органично обвързвана с тялото и заема несъмнено място, тя би трябвало да има най-малко минимална маса, която може да бъде записана като гравитационна материя сега на гибелта.

За да ревизира хипотезата си, Макдугъл конструира специфични високочувствителни везни, върху които е сложено легло за пациентите с терминална туберкулоза. Изборът на болестта е подбуден от обстоятелството, че пациентите умират в положение на извънредно безсилие и цялостна устойчивост, което разрешава да се избегнат съмненията в механизма на равновесие. На 10 април 1901 година, до момента в който следи първия пациент, Макдугъл записва ненадейно намаляване на телесното тегло с 0,75 унции, което се равнява на 21,2 грама. Именно този резултат е в основата на известния мит, че душата тежи 21 грама — концепция, която по-късно е отразена в известната просвета и киното. Научната публикация на лекаря, оповестена през 1907 година, обаче съдържа доста по-противоречиви данни: при втория пациент загубата на тегло е настъпила единствено 15 минути след прекъсване на дишането, а третият показва двустепенна загуба на тегло.

Критичният разбор на работата на Макдугъл разкрива съществени методологични дефекти. От шестимата следени пациенти резултатите на трима са отхвърлени заради нередовност на оборудването или външна интервенция. Освен това лекарят организира сходни проби върху 15 кучета, като не открива смяна в тежестта им сега на гибелта, което му разрешава да направи много субективно умозаключение за неналичието на душа при животните. Съвременните многократни опити, по-специално тези, извършени при започване на 2000-те години с овце, демонстрират краткосрочно нарастване на телесното тегло сега на гибелта, което се връща към естественото в границите на секунди, което прави данните на Макдугъл още по-малко безапелационни от позиция на актуалната биофизика.

По-съвременните научни хипотези се пробват да свържат душата не с гравитационната материя, а с енергийния еквивалент на информацията или съзнанието. Използвайки формулата на Айнщайн E = mc 2, откривателите допускат, че силата на съзнанието теоретично може да има маса, само че с цел да я фиксира, са нужни електромагнитни устройства с такава точност, които сега не са необятно налични. Днес науката няма директни доказателства за съществуването на душата, а резултатите на Дънкан Макдугъл се възприемат по-скоро като забавен исторически виц, в сравнение с като потвърден факт. Въпросът за природата на душата и нейните физически свойства остава в областта на вярата и персоналните убеждения, защото актуалната инструментална база към момента не е в положение да претегли това, което не принадлежи на материалния свят.