Българи ли управляват земеделието ни?!
Въпросът ми произлиза от тъжната констатация на един от най-талантливите ни живи писатели - Недялко Славов във връзка на тревожната вест, която преди часове заяви наш общ другар, един от най-читавите и сполучливи предприемачи, производителят на ябълки от Пловдив Красимир Кумчев, който разгласи че стопира да създава своите „ Златни ябълки ”. По мотив на това огромният публицист написа: „ Небългарите победиха ”.
Не един път до момента съм срещала читателите на нашия уебсайт с мненията и анализите на Красимир Кумчев, прочут аграрни производител, агроексперт и съветник. Той бе номиниран за Фермер №1 на Златна Тракия/2003/, работи над 40 години на полето. Ето какво написа Краси в обществената мрежа:
„ Сбогуване!
За четиридесет години, дружно с хората от Рогош, Скутаре, Трилистник, Костиево и Динк, произведохме към ТРИСТА МИЛИОНА кг ябълки!
Стопанството в Рогош, което имах щастието да управлявам в интервала 1986-1991, произвеждаше повече ябълки, в сравнение с в този момент цяла България!
Рогош беше ЯБЪЛКОВАТА столица на България.
Вече няма нищо.
Това беше краят на моята ябълкова приказка. ”
Когато прочетох това, гърлото ми се сви от тъга и оскърбление и незабавно му се обадих по телефона. Каза, че му се доплакало от шегата на негов другар, който по телефона му предложил да му донесе една кошница с ябълки от неговите! А аз се замислих, дали пък скоро няма да виждаме български ябълки единствено като паметници от камък, гипс и впрочем материали?!
Години наред Краси Кумчев се бори с ветрените мелници на закоравелите бг аграрни служители. За множеството от назначаваните в отрасловото ведомство се знае и бе доказвано нееднократно, че са партийни калинки на всяка последваща ръководеща политическа мощ. И че в множеството случаи те не са наясно по кое време се сее, по кое време се копае, само че като шуреи и беджанаци на „ верните хора ”, имат привилегията да заемат чиновнически постове и да унищожават селското ни стопанство.
Жалка, доста жалка е новата ни земеделска история, изпъстрена с липса на каквато и да е национална тактика за отбрана на българските производители.
Политиците ни са правилни васали на ощетяващата ни външна комерсиална политика в този стратегически бранш и никак не се интересуват, че локалните земеделци са обречени на загуби и един по един банкрутират. Защото Краси Кумчев не е единственият, който „ хлопа кепенци ”, нагледно казано. В неговото състояние са десетки производители на праскови от Сливенско, на зърнени храни от Добричко и така нататък и тъй наречените
Важно е да се знае истината за какво това е по този начин – тъй като ръководството на България не от през вчерашния ден и през днешния ден показва „ земеделците кучета ги яли ”.
Срамно е отношението на тези пишман политици, но с това разполага територията ни.
Краси Кумчев разясни по телефона, че ще се опита да продължи да отглежда зеленчуци. В такива като него ни е вярата въпреки всичко от време на време и някъде в страната да можем да си припомняме какви са били плодовете и зеленчуците, с които в миналото България е учила на градинарство Европа.
Ще завърша този тъжно-гневен коментар с думите на Даниела Сивкова, които са все в този прочувствен колорит:
„ В средата на 90-те години живеех в Йордания… Един ден се загледах в някакво земеделско предаване по малкия екран, в което се разказваше, по какъв начин е основана нова голяма ябълкова градина. И се оказа, че фиданките, както и опитът за развъждането им, са добити от България. И това стопаните на овощната градина го заявяваха с необикновен самоувереност - т.е., щом са български сортовете и щом е приложено българско ноу-хау, то това е гаранция за високо качество. Стана ми тъжно тогава, тъй като към този момент беше почнало унищожаването на селското ни стопанство, само че надали йорданците можеха да схванат това ново българско „ изобретение’ – самичък да си затриеш подобен сериозен бранш от стопанската система. Девер ми се чудеше, като им разказвах: Как по този начин, вика, та вие имате едни от най-богатите и плодородни почви… Е, до момента в който покрай пустинята изникваха нови овощни градини, нашите в България залиняваха и изчезваха… Красимир Кумчев беше един от дребното останали последни мохикани, които устояха,… само че до през днешния ден.
Клета, клета Българийо… какъв брой още опити и издевателства можеш да понесеш… ”.
Не един път до момента съм срещала читателите на нашия уебсайт с мненията и анализите на Красимир Кумчев, прочут аграрни производител, агроексперт и съветник. Той бе номиниран за Фермер №1 на Златна Тракия/2003/, работи над 40 години на полето. Ето какво написа Краси в обществената мрежа:
„ Сбогуване!
За четиридесет години, дружно с хората от Рогош, Скутаре, Трилистник, Костиево и Динк, произведохме към ТРИСТА МИЛИОНА кг ябълки!
Стопанството в Рогош, което имах щастието да управлявам в интервала 1986-1991, произвеждаше повече ябълки, в сравнение с в този момент цяла България!
Рогош беше ЯБЪЛКОВАТА столица на България.
Вече няма нищо.
Това беше краят на моята ябълкова приказка. ”
Когато прочетох това, гърлото ми се сви от тъга и оскърбление и незабавно му се обадих по телефона. Каза, че му се доплакало от шегата на негов другар, който по телефона му предложил да му донесе една кошница с ябълки от неговите! А аз се замислих, дали пък скоро няма да виждаме български ябълки единствено като паметници от камък, гипс и впрочем материали?!
Години наред Краси Кумчев се бори с ветрените мелници на закоравелите бг аграрни служители. За множеството от назначаваните в отрасловото ведомство се знае и бе доказвано нееднократно, че са партийни калинки на всяка последваща ръководеща политическа мощ. И че в множеството случаи те не са наясно по кое време се сее, по кое време се копае, само че като шуреи и беджанаци на „ верните хора ”, имат привилегията да заемат чиновнически постове и да унищожават селското ни стопанство.
Жалка, доста жалка е новата ни земеделска история, изпъстрена с липса на каквато и да е национална тактика за отбрана на българските производители.
Политиците ни са правилни васали на ощетяващата ни външна комерсиална политика в този стратегически бранш и никак не се интересуват, че локалните земеделци са обречени на загуби и един по един банкрутират. Защото Краси Кумчев не е единственият, който „ хлопа кепенци ”, нагледно казано. В неговото състояние са десетки производители на праскови от Сливенско, на зърнени храни от Добричко и така нататък и тъй наречените
Важно е да се знае истината за какво това е по този начин – тъй като ръководството на България не от през вчерашния ден и през днешния ден показва „ земеделците кучета ги яли ”.
Срамно е отношението на тези пишман политици, но с това разполага територията ни.
Краси Кумчев разясни по телефона, че ще се опита да продължи да отглежда зеленчуци. В такива като него ни е вярата въпреки всичко от време на време и някъде в страната да можем да си припомняме какви са били плодовете и зеленчуците, с които в миналото България е учила на градинарство Европа.
Ще завърша този тъжно-гневен коментар с думите на Даниела Сивкова, които са все в този прочувствен колорит:
„ В средата на 90-те години живеех в Йордания… Един ден се загледах в някакво земеделско предаване по малкия екран, в което се разказваше, по какъв начин е основана нова голяма ябълкова градина. И се оказа, че фиданките, както и опитът за развъждането им, са добити от България. И това стопаните на овощната градина го заявяваха с необикновен самоувереност - т.е., щом са български сортовете и щом е приложено българско ноу-хау, то това е гаранция за високо качество. Стана ми тъжно тогава, тъй като към този момент беше почнало унищожаването на селското ни стопанство, само че надали йорданците можеха да схванат това ново българско „ изобретение’ – самичък да си затриеш подобен сериозен бранш от стопанската система. Девер ми се чудеше, като им разказвах: Как по този начин, вика, та вие имате едни от най-богатите и плодородни почви… Е, до момента в който покрай пустинята изникваха нови овощни градини, нашите в България залиняваха и изчезваха… Красимир Кумчев беше един от дребното останали последни мохикани, които устояха,… само че до през днешния ден.
Клета, клета Българийо… какъв брой още опити и издевателства можеш да понесеш… ”.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ