Как ще си тръгне Борисов?
Въпросът по кое време Борисов ще си тръгне е значим. Но още по-важно е по какъв начин ще стане това. Защото отдръпването му от премиерския пост е събитие, което неизбежно следва на България.
В парламентарните демокрации сходни събития не са необикновен проблем. Дори водачи като Маргарет Тачър или Тони Блеър е трябвало да се отдръпват прибързано с оставка. В актуалните времена Ангела Меркел към този момент съобщи, че това ще е последният ѝ мандат като канцлер. В двата английски случая огромният водач е имал и заслужен правоприемник, който е развивал и допълвал политиката на предшественика си със съответните корекции. Меркел пък евентуално ще има (заслужен) късмет да се отдръпна на върха на кариерата си с огромно самопризнание вкъщи и необикновен интернационален престиж, а това сигурно ще ѝ подсигурява правоприемник, който да продължи нейната линия.
Проблемът на Борисов
В автокрациите обаче промяната на политическия водач постоянно е проблематична: с нея сякаш си отива целият доскорошен институционален и правов ред на страната. Джон Остин е имал доктрина за правото като цялост от общите команди на суверена. С отдръпването на персоната на суверена по тази доктрина изчезват и правилата/командите, които той е основал. Затова Лукашенко се опасява от оставка - след нея той би изгубил всичко, в това число институционалните гаранции за правата и ползите си, които самичък си е изработил. Затова и Путин избра радикалния вид - с конституционна промяна да остане на власт до второ пришествие.
Проблемът на Борисов е, че желае да бъде като Меркел, само че се е сложил в обстановка, която е сходна с тази на Лукашенко. България не е автокрация, само че през последните 10 години Борисов съумя да вгради и модифицира институционалния и правов ред със личните си комплицирани и все по-проблематични неофициални и подмолни сделки. Въпросът е, че с отдръпването на премиера тези сделки ще се обезсилят, а Борисов явно се бои от това.
В парламентарните демокрации сходни събития не са необикновен проблем. Дори водачи като Маргарет Тачър или Тони Блеър е трябвало да се отдръпват прибързано с оставка. В актуалните времена Ангела Меркел към този момент съобщи, че това ще е последният ѝ мандат като канцлер. В двата английски случая огромният водач е имал и заслужен правоприемник, който е развивал и допълвал политиката на предшественика си със съответните корекции. Меркел пък евентуално ще има (заслужен) късмет да се отдръпна на върха на кариерата си с огромно самопризнание вкъщи и необикновен интернационален престиж, а това сигурно ще ѝ подсигурява правоприемник, който да продължи нейната линия.
Проблемът на Борисов
В автокрациите обаче промяната на политическия водач постоянно е проблематична: с нея сякаш си отива целият доскорошен институционален и правов ред на страната. Джон Остин е имал доктрина за правото като цялост от общите команди на суверена. С отдръпването на персоната на суверена по тази доктрина изчезват и правилата/командите, които той е основал. Затова Лукашенко се опасява от оставка - след нея той би изгубил всичко, в това число институционалните гаранции за правата и ползите си, които самичък си е изработил. Затова и Путин избра радикалния вид - с конституционна промяна да остане на власт до второ пришествие.
Проблемът на Борисов е, че желае да бъде като Меркел, само че се е сложил в обстановка, която е сходна с тази на Лукашенко. България не е автокрация, само че през последните 10 години Борисов съумя да вгради и модифицира институционалния и правов ред със личните си комплицирани и все по-проблематични неофициални и подмолни сделки. Въпросът е, че с отдръпването на премиера тези сделки ще се обезсилят, а Борисов явно се бои от това.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ