Пак си мерят ракетите
Въпросът е кой пръв ще банкрутира
С излизането на Съединени американски щати, а по-късно мигновеното овакантяване и на Русия на ДРСМО продължаваме поредицата от събития, които ясно приказват за съществената смяна, в която е навлязъл светът ни. След прекратяването на присъединяване на Съединени американски щати в редица интернационалните търговски съглашения като Транстихоокеанското и Трансатлантическото, комерсиалните войни с Европа и Китай, излизането от редица интернационалните политически организации като ЮНЕСКО, Парижкото съглашение и непризнаване на решения на Международния углавен съд, пристигна ред и на последните и най-важни военно-политически контракти.
Същността на този Договор (Intermediate-Range Nuclear Forces Treaty), подписан още през 1987 година между Съединените щати и Съветския съюз, се заключаваше в премахването на нуклеарните и стандартните наземни балистични и крилати ракети със междинен и дребен радиус от 500 до 5500 км. По силата на същия от Европа са изведени и унищожени 2692 ракети – 846 от Съединени американски щати и 1846 от Съветския съюз. С прекратяването му завършва поредицата от контракти, задаващи рамката на международната сигурност и осигуряващи бистрота в дейностите на противниковата страна и опция за мониторинг, взаимни инспекции и контроли за осъществяването. Такива бяха Договорът за ограничение на системите за противоракетната защита (ПРО), подписан през 1975 година, същият беше денонсиран от президента Буш през 2003 година Договорът за ограничение на елементарните въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), денонсиран от Русия през 2007 година Към сегашния миг като сдържащ остана само Договорът за стратегическите настъпателни въоръжения, прочут като START-1-2-3 (СНВ -1-2-3 за РФ), само че и там въпросът е на време. Третата фаза на този контракт изтича и в случай че не започват договаряния тази година, на процедура той от 2021 година ще се самоанулира.
Това което следва, се назовава нова конкуренция във въоръжаването. На последователите на тезата, че тези контракти са били архаични, към този момент не отговаряли на провокациите на съвремието, би трябвало да се напомни по какъв начин се стигна до тях и ситуацията на предходната конкуренция във въоръжаването. От момента когато Съюз на съветските социалистически републики през 50-те години основава първата междуконтинентална балистична ракета с радиус 8000 км, стартира същинска психопатична нервност. Само за десетина години в двете суперсили са насъбрани към 30 000 нуклеарни бойни заряда. Започва опълчване във всяка точка на Земята. През 50-те е войната в Корея и двете страни са пред първата си нуклеарна рецесия. Американските и руските водачи водят същински въздушни интервенции в корейското небе, в това число с авиоудари по летищата за базиране. Стига се до такава степен, че командващият военачалник Маккартър не устоя душевен и показва на американския президент проект за нанасяна на нуклеарни удари по градовете на Съюз на съветските социалистически републики и Китай. Моментално е отзован от командването, само че напрежението се резервира. Само след няколко години е Карибската рецесия. Тогава в отговор на разположените в Италия и Турция американски нуклеарни ракети, Съюз на съветските социалистически републики трансферира на Куба ракети Р-12 със междинен радиус 2200 км. Свалят се американски самолети, светът е пред действителна опасност от апокалипсис. В разгара на рецесията една от руските подводници аварира и изплува на повърхността, снаряжена с 4 нуклеарни ракети в цялостен боекомплект с въведени кодове за пуск и координати на задачите.
Точно тези рисковани ходове карат непримиримите врагове да изработят поредност от контракти, които да основат системата за сигурност, която е потвърдено работеща. За близо половин век няма сходни произшествия. Поводът за сегашната обстановка са отправените взаимни и от двете страни обвинявания в прикрито нарушение на ДРСМО. От страна на Съединени американски щати обвиняванията са свързани с това, че РФ е създала крилата ракета 9М729, която съгласно американските експерти съставлява наземен вид на 3М14, крилатата ракета с морско базиране „ Калибр – Наказателен кодекс “. Освен това бойният радиус надвишава 500 км, нещо което е нарушаване на Договора. Американският дипломат в Москва огласи данни за извършени пускови тествания и траектория на полета, преизпълнен рестриктивните мерки. От съветска страна най-големи опасения съставляват пусковите установки ПУ на наземния детайл на ПРО на Съединени американски щати „ Aegis Ashore “ в Румъния в региона на Девисеу и в Полша в село Редзиково. На тези уреди могат да бъдат поставяни универсалните стартови контейнери Mk 41 VLS, които са взаимозаменяеми както с противоракетната SM-3 Block IB, само че също по този начин и с крилатите ракети AGM-158C LRASM и „ Tomahawk “, които имат радиус 2000 км и също са нарушаване в този вид. Като се има поради, че договорът за ПРО към този момент е недействителен, не могат да се вършат инспекции и никой не знае какво оръжие е ситуирано там. Вторите искания са, че Съединени американски щати под прикритието на ракетите-мишени създават балистични ракети със междинен и дребен обхват и трета точка обгръща необятната гама от американски бойни безпилотни средства, които могат да носят ракетно-бомбено въоръжение и покриват целия радиус от 500-5000 км и действително са крилати ракети. Американският президент посочи и още една причина за напускането на ДРСМО от страна на Съединени американски щати, а точно съществуването на такива оръжия в други страни, които не са страна по контракта. Директно беше посочен Китай. Отправи покана към Китай също да се причисли към едни договаряния за нов контракт.
Това е мъчно обяснимо като тактически ход, тъй като нищо не пречи на Китай, както и другите страни с такова оръжие като Индия, Пакистан, Иран, Израел, КНДР да бъдат поканени да се включат и без да се денонсира остарелият, а в този момент се сътвори чувство за неустановеност в поетите задължения. Има и още една сериозна причина, а точно, че Съединени американски щати на процедура желаят едностранно цялостно разоръжаване от изброените нагоре страни.
За Китай от този вид са ракетите DF-11, 15, DF-3A,21 и най-новата ракета DF-26. Унищожаването им е равно на загуба на 1/2 от ракетния боеприпас. Нито една от тези ракети не могат да доближат територията на Съединени американски щати, само че са значим мотив в районната конкуренция. Китай няма едностранно да унищожи своите ТР и ОТР ракети, в случай че това не стори Индия, с която имат гранични спорове. Индия няма да го направи, в случай че същото не е годно за Пакистан, също притежаващ такива ракети и воюващ с Индия. Иран няма да го направи, до момента в който същото не стори Израел и по този начин кръгът се затваря.
За това и във вчерашното предложение на Тръмп в речта пред Конгреса за правенето на един нов ДРСМО звучаха по-скоро пожелателни, в сравнение с реалистични апели. Последва и изказването на Русия, че ще отговори неотложно и огледално и няма да взе участие в никакви нови начинания за този вид оръжия. В реалност истината е някъде по средата. Когато е подписван ДРСМО през 80-те, Съединени американски щати са имали несъмнено предимство в създаването на крилатите ракети „ Томахоук “ с морско и въздушно базиране, както и в развиването на височинните и с огромен радиус на деяние бойни безпилотни самолети и това е давало известно предимство и утешение.
С излизането на Съединени американски щати от Договора за противоракетна защита ПРО, Русия вижда действително опасност за сигурността на нуклеарния си боеприпас за отговор и стартира ускорено превъоръжаване и създаване на системи както за превъзмогване на ПРО, само че и такива, влизащи в рестриктивните мерки по ДРСМО, само че имащи огромен капацитет за рационализиране и разширение на бойния им радиус. След сполучливото потребление на съветските крилати ракети „ Калибър “ в Сирия от морски кораби, подводници и самолети към този момент е видно, че преимуществото на Съединени американски щати в тези системи е преодоляно. Нещо повече, Русия сполучливо показва съществуването на хиперзвуково оръжие със междинен обхват „ Кинжал “ и 10 пъти скоростта на звука и стратегически хиперзвуков блок „ Авангард “ за междуконтиненталните ракети със скорост 20 пъти звуковата.
Това изпреварване принуждава американското управление да търси способи за ограничение на съветската военна стратегия, до момента в който преодолее изоставането. Един от тях е конкуренцията във въоръжаването и обособяване на големи средства за военни стратегии с съществена цел довеждането на противниковата страна до стопански колапс и приемане на условия на де-факто капитулация, нещо което стана със Съюз на съветските социалистически републики. Но както не можете да влезете два пъти в една и съща река, по този начин и обстановката към този момент в света е друга.
Пазарите са световни, Китай създава всичко и най-вече от всички, а това ще го сближи с Русия, само че най-много на хоризонта се задават с изключение на новата серпантина на конкуренцията във въоръжаването и тази на новата финансова рецесия и тук въпросът е не кой пръв ще бъде матиран, а кой пръв ще банкрутира.
С излизането на Съединени американски щати, а по-късно мигновеното овакантяване и на Русия на ДРСМО продължаваме поредицата от събития, които ясно приказват за съществената смяна, в която е навлязъл светът ни. След прекратяването на присъединяване на Съединени американски щати в редица интернационалните търговски съглашения като Транстихоокеанското и Трансатлантическото, комерсиалните войни с Европа и Китай, излизането от редица интернационалните политически организации като ЮНЕСКО, Парижкото съглашение и непризнаване на решения на Международния углавен съд, пристигна ред и на последните и най-важни военно-политически контракти.
Същността на този Договор (Intermediate-Range Nuclear Forces Treaty), подписан още през 1987 година между Съединените щати и Съветския съюз, се заключаваше в премахването на нуклеарните и стандартните наземни балистични и крилати ракети със междинен и дребен радиус от 500 до 5500 км. По силата на същия от Европа са изведени и унищожени 2692 ракети – 846 от Съединени американски щати и 1846 от Съветския съюз. С прекратяването му завършва поредицата от контракти, задаващи рамката на международната сигурност и осигуряващи бистрота в дейностите на противниковата страна и опция за мониторинг, взаимни инспекции и контроли за осъществяването. Такива бяха Договорът за ограничение на системите за противоракетната защита (ПРО), подписан през 1975 година, същият беше денонсиран от президента Буш през 2003 година Договорът за ограничение на елементарните въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), денонсиран от Русия през 2007 година Към сегашния миг като сдържащ остана само Договорът за стратегическите настъпателни въоръжения, прочут като START-1-2-3 (СНВ -1-2-3 за РФ), само че и там въпросът е на време. Третата фаза на този контракт изтича и в случай че не започват договаряния тази година, на процедура той от 2021 година ще се самоанулира.
Това което следва, се назовава нова конкуренция във въоръжаването. На последователите на тезата, че тези контракти са били архаични, към този момент не отговаряли на провокациите на съвремието, би трябвало да се напомни по какъв начин се стигна до тях и ситуацията на предходната конкуренция във въоръжаването. От момента когато Съюз на съветските социалистически републики през 50-те години основава първата междуконтинентална балистична ракета с радиус 8000 км, стартира същинска психопатична нервност. Само за десетина години в двете суперсили са насъбрани към 30 000 нуклеарни бойни заряда. Започва опълчване във всяка точка на Земята. През 50-те е войната в Корея и двете страни са пред първата си нуклеарна рецесия. Американските и руските водачи водят същински въздушни интервенции в корейското небе, в това число с авиоудари по летищата за базиране. Стига се до такава степен, че командващият военачалник Маккартър не устоя душевен и показва на американския президент проект за нанасяна на нуклеарни удари по градовете на Съюз на съветските социалистически републики и Китай. Моментално е отзован от командването, само че напрежението се резервира. Само след няколко години е Карибската рецесия. Тогава в отговор на разположените в Италия и Турция американски нуклеарни ракети, Съюз на съветските социалистически републики трансферира на Куба ракети Р-12 със междинен радиус 2200 км. Свалят се американски самолети, светът е пред действителна опасност от апокалипсис. В разгара на рецесията една от руските подводници аварира и изплува на повърхността, снаряжена с 4 нуклеарни ракети в цялостен боекомплект с въведени кодове за пуск и координати на задачите.
Точно тези рисковани ходове карат непримиримите врагове да изработят поредност от контракти, които да основат системата за сигурност, която е потвърдено работеща. За близо половин век няма сходни произшествия. Поводът за сегашната обстановка са отправените взаимни и от двете страни обвинявания в прикрито нарушение на ДРСМО. От страна на Съединени американски щати обвиняванията са свързани с това, че РФ е създала крилата ракета 9М729, която съгласно американските експерти съставлява наземен вид на 3М14, крилатата ракета с морско базиране „ Калибр – Наказателен кодекс “. Освен това бойният радиус надвишава 500 км, нещо което е нарушаване на Договора. Американският дипломат в Москва огласи данни за извършени пускови тествания и траектория на полета, преизпълнен рестриктивните мерки. От съветска страна най-големи опасения съставляват пусковите установки ПУ на наземния детайл на ПРО на Съединени американски щати „ Aegis Ashore “ в Румъния в региона на Девисеу и в Полша в село Редзиково. На тези уреди могат да бъдат поставяни универсалните стартови контейнери Mk 41 VLS, които са взаимозаменяеми както с противоракетната SM-3 Block IB, само че също по този начин и с крилатите ракети AGM-158C LRASM и „ Tomahawk “, които имат радиус 2000 км и също са нарушаване в този вид. Като се има поради, че договорът за ПРО към този момент е недействителен, не могат да се вършат инспекции и никой не знае какво оръжие е ситуирано там. Вторите искания са, че Съединени американски щати под прикритието на ракетите-мишени създават балистични ракети със междинен и дребен обхват и трета точка обгръща необятната гама от американски бойни безпилотни средства, които могат да носят ракетно-бомбено въоръжение и покриват целия радиус от 500-5000 км и действително са крилати ракети. Американският президент посочи и още една причина за напускането на ДРСМО от страна на Съединени американски щати, а точно съществуването на такива оръжия в други страни, които не са страна по контракта. Директно беше посочен Китай. Отправи покана към Китай също да се причисли към едни договаряния за нов контракт.
Това е мъчно обяснимо като тактически ход, тъй като нищо не пречи на Китай, както и другите страни с такова оръжие като Индия, Пакистан, Иран, Израел, КНДР да бъдат поканени да се включат и без да се денонсира остарелият, а в този момент се сътвори чувство за неустановеност в поетите задължения. Има и още една сериозна причина, а точно, че Съединени американски щати на процедура желаят едностранно цялостно разоръжаване от изброените нагоре страни.
За Китай от този вид са ракетите DF-11, 15, DF-3A,21 и най-новата ракета DF-26. Унищожаването им е равно на загуба на 1/2 от ракетния боеприпас. Нито една от тези ракети не могат да доближат територията на Съединени американски щати, само че са значим мотив в районната конкуренция. Китай няма едностранно да унищожи своите ТР и ОТР ракети, в случай че това не стори Индия, с която имат гранични спорове. Индия няма да го направи, в случай че същото не е годно за Пакистан, също притежаващ такива ракети и воюващ с Индия. Иран няма да го направи, до момента в който същото не стори Израел и по този начин кръгът се затваря.
За това и във вчерашното предложение на Тръмп в речта пред Конгреса за правенето на един нов ДРСМО звучаха по-скоро пожелателни, в сравнение с реалистични апели. Последва и изказването на Русия, че ще отговори неотложно и огледално и няма да взе участие в никакви нови начинания за този вид оръжия. В реалност истината е някъде по средата. Когато е подписван ДРСМО през 80-те, Съединени американски щати са имали несъмнено предимство в създаването на крилатите ракети „ Томахоук “ с морско и въздушно базиране, както и в развиването на височинните и с огромен радиус на деяние бойни безпилотни самолети и това е давало известно предимство и утешение.
С излизането на Съединени американски щати от Договора за противоракетна защита ПРО, Русия вижда действително опасност за сигурността на нуклеарния си боеприпас за отговор и стартира ускорено превъоръжаване и създаване на системи както за превъзмогване на ПРО, само че и такива, влизащи в рестриктивните мерки по ДРСМО, само че имащи огромен капацитет за рационализиране и разширение на бойния им радиус. След сполучливото потребление на съветските крилати ракети „ Калибър “ в Сирия от морски кораби, подводници и самолети към този момент е видно, че преимуществото на Съединени американски щати в тези системи е преодоляно. Нещо повече, Русия сполучливо показва съществуването на хиперзвуково оръжие със междинен обхват „ Кинжал “ и 10 пъти скоростта на звука и стратегически хиперзвуков блок „ Авангард “ за междуконтиненталните ракети със скорост 20 пъти звуковата.
Това изпреварване принуждава американското управление да търси способи за ограничение на съветската военна стратегия, до момента в който преодолее изоставането. Един от тях е конкуренцията във въоръжаването и обособяване на големи средства за военни стратегии с съществена цел довеждането на противниковата страна до стопански колапс и приемане на условия на де-факто капитулация, нещо което стана със Съюз на съветските социалистически републики. Но както не можете да влезете два пъти в една и съща река, по този начин и обстановката към този момент в света е друга.
Пазарите са световни, Китай създава всичко и най-вече от всички, а това ще го сближи с Русия, само че най-много на хоризонта се задават с изключение на новата серпантина на конкуренцията във въоръжаването и тази на новата финансова рецесия и тук въпросът е не кой пръв ще бъде матиран, а кой пръв ще банкрутира.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ