Въпросът дали двамата служебни министри Кирил Петков и Асен Василев

Въпросът дали двамата служебни министри Кирил Петков и Асен Василев ще вземат участие в идните избори и по какъв метод се оказа в центъра на политическата конспирация през последните дни, макар че те самите не дават явен отговор. Разговаряме с Добромир Живков, шеф на социалогическата организация " Маркет линкс ", за резултата от появяването на нов политически план, обвързван с тях, и възможностите пред него. В седмичния " Капитал " очаквайте още разбори и прогнози по тематиката. Как си обяснявате това развиване към двамата служебни министри може ли да се съпостави с различен сходен случай в България?
Почти лавинообразно възходящата поддръжка за двамата най-видими министри от служебния кабинет - Кирил Петков и Асен Василев, е нещо в действителност ново най-малко от позиция на интензитета, с който се развиват публичните настройки.

Обстоятелството, че без да бъдат в акция, без обществено да декларират позиции и планове, те напряко встъпиха в действителната политика беше напълно в тяхна изгода. В средата на май обществото очакваше незабавна промяна на модела и образуване на избори отвън сянката на ГЕРБ. Служебният кабинет стартира дейни дейности в доста повече направления и съгласно мен преди всичко хората видяха мощен контрастност сред предходния и сегашния кабинет в определянето на цели и правене на политики.

Това бяха първите политици с власт, които разрушиха с десетилетия налаганата митологема, че пари за пенсии няма, че с цел да бъдат увеличени избрани заплащания към най-бедните, би трябвало да бъдат орязани други пера, да бъде " взето " отнякъде, тъй като бюджетът е " постна пица ". Те очевидно отхвърлиха да платят обществената цена на макроикономическата непоклатимост, заявявайки, че има междинен път, който разчита на повишение на събираемостта на вземанията и " затваряне на кранчетата ", като това ще даде опция за повишение на обществените разноски. Между другото, това беше съществена теза и в предизборните акции на Демократична България.

Петков и Василев демонстрират с работата си и общественото си наличие сензитивност и емпатия към най-уязвимите пластове. Нещо, което аз не си помням да са показвали български министри през последните 25 години, а това влияе прочувствено на доста необятни публични пластове.

Не би трябвало да пропущаме положителния жанр на връзка на всички тези ограничения и политики. Без патернализъм, без мачовизъм, рационално, аргументирано, с схващане и почитание даже и към към този момент деклариралите се политически съперници. В този аспект е значимо да отчетем елементарния и понятен, само че не народняшки език, на който те приказват.