Психолог обяснява подходящо ли е да водим децата на гробище при погребение
Въпросът дали децата би трябвало да участват на погребения разделя мненията както на родители, по този начин и на експерти от години. Докато някои имат вяра, че присъединяване в траурна гала е значима част от житейското образование, други се притесняват от дълготрайни прочувствени последици върху нежната детска душeвност.
Детският психолог Мая Голубева дава професионална позиция по тематиката, наблягайки, че отговорът не е повсеместен и зависи от съответната обстановка, възрастта на детето и неговото прочувствено развиване.
Погребението – урок по почитание или източник на тревога?
„ Въпреки тъжния и драматичен темперамент на погребенията, те могат да имат възпитателна стойност – да научат детето да почита фамилните обичаи, да уважава паметта на предците и да разбере смисъла на последното довиждане “, споделя психологът.
Посещението на гробището дава опция на детето да се запознае с мястото, където почиват негови близки, и да построи връзка с визията за предишното на фамилията.
Въпреки това Голубева предизвестява, че самата атмосфера на гробището – тъжна, безмълвна и непозната – може да се окаже стресираща за дребното дете. Особено в случай че загубата е на доста непосредствен човек – родител, брат, сестра или баба и дядо – прекарването може да бъде надълбоко травматично.
" Комуникирайте и обяснете на детето "
„ Не бива да се подценява потребността от предварителна подготовка. Ако родителите въпреки всичко решат да заведат детето си на заравяне, е значимо деликатно да му обяснят какво следва, какво е гибелта съгласно християнската религия и за какво се молим за умрелите “, акцентира Голубева.
Тя добавя, че най-малките постоянно не схващат какво тъкмо се случва и могат да основат неправилни асоциации със страха, болката или изоставянето. Това може да остави дълбока прочувствена диря, с която детето да се бори и в зрелост.
„ Ако детето е под 10-годишна възраст, по-добрият избор е да се отиде дружно на черква, където в по-спокойна и сигурна атмосфера може да се изясни смисъла на гибелта и да се изрази респект посредством молитва “, поучава експертът.
Така родителите могат да вкарат тематиката за загубата по наличен метод, без да излагат детето на подиуми, които даже възрастните мъчно от време на време понасят.
Решението дали детето да участва на заравяне би трябвало да бъде самостоятелно, учредено на схващане, състрадание и действителна преценка на неговите благоприятни условия за справяне със обстановката. Всяко дете е друго – някои могат да понесат загубата със зрялост, други – да се объркат и изплашат.
„ Не всеки спомен е нужен. Понякога паметта за обичния човек е по-силна и скъпа, когато е предадена с обич и схващане, а не посредством подиуми на болежка и сълзи “, обобщава Мая Голубева.
Какво още споделят експертите?
Мнението на психолозите по отношение на наличието на деца на погребения не е еднопосочно, само че доста от тях споделят сходни професионални наблюдения. Общата позиция е, че методът към тематиката би трябвало да бъде самостоятелен, съгласуван с възрастта, зрелостта и прочувствената сензитивност на детето.
Специалистите акцентират, че децата усещат загубата , даже когато възрастните се пробват да ги предпазят от нея. Ето за какво присъединяване им в ритуала – било то посредством наличие, посредством алегоричен жест като изобразяване, палене на свещ или споменаване на името на умрелия в молитва – може да бъде част от лечебния развой на прощаване.
Важно е родителите да не принуждават детето да участва , в случай че то изрично не желае. Принудителното включване може да докара до трайни отрицателни прекарвания – боязън, тревога или комплициране, изключително в случай че загубата е на непосредствен човек.
Психолозите предлагат диалозите за гибелта да стартират авансово , отвън обстановка на тъга, посредством приказки, легенди, религиозни истории или алегорични пояснения. Така детето построява вътрешна рамка за схващане на понятието и по-лесно осмисля действителността, когато се наложи.
Общото мнение е, че преди 10-годишна възраст децата не са изцяло прочувствено готови да понесат сцените и страстите, които съпътстват едно заравяне . В тези случаи по-подходяща опция може да бъде безшумно посещаване в черква, взаимна молитва или спокоен диалог за спомените с умрелия.
Съвети за родители: по какъв начин да приказваме с децата за гибелта и погребенията
Оценете готовността на детето
Вземете поради възрастта, прочувствената сензитивност и връзката му с умрелия. Под 10 години се предлага различен метод.
Обяснете с елементарни думи
Говорете умерено и ясно. Използвайте понятия, които детето може да разбере – да вземем за пример „ индивидът към този момент не е с нас “, „ той спи вечно “ или „ отишъл е на небето “ (в взаимозависимост от възпитанието и вярата в семейството).
Избягвайте шокиращи детайлности
Не натоварвайте детето с непотребни елементи за събитията към гибелта или самото заравяне.
Дайте опция на наличието
Ако не е уместно детето да участва на погребението, предложете различен метод за прощаване – рисунка, свещичка, спомен, писмо.
Покажете, че е обикновено да скърбим
Детето има потребност да види, че страстите са естествена част от загубата – сълзите, тъгата, мълчанието са възможни и при възрастни.
Осигурете безвредна среда по-късно
Бъдете отсреща за въпроси и страсти след погребението. Не омаловажавайте възприятията му с реплики като „ не мисли за това “ или „ ти си още дребен, няма по какъв начин да разбираш “.
При потребност, потърсете психолог
Ако детето демонстрира трайно безпокойствие, кошмари, страхове или експанзия, консултация с детски психолог може да бъде значима и навременна помощ.
