Лили Иванова препъна участничка в турския „Стани богат“
Въпросът бе за ария, която и малко на брой българи са чували
Изненадващ въпрос за ария на Лили Иванова от 1968 година провали присъединяване на състезателка в турския „ Стани богат “. Тя си потегли от предаването с едвам 5000 лири (200 лева). Кюбра-Ганиме Боздемир трябваше да познае парче на българската прима, което тя записва на турски език с доста известната в тези години турска рок група „ Дурул Гендже беш “. То се назовава „ Булутлар “ („ Облаците “) и е в действителност турската версия на „ Реквием “ по музика на Александър Йосифов.
Но нито Кюбра, нито брат ѝ, който тя потърси като жокер „ Обади се на другар “, не можаха да отгатнат коя е певицата. Въпреки това през 1968 година песента на Лили се върти постоянно по единственото тогава турско държавно радио, което е необичаен късмет в тези времена там да чуят по какъв начин пее български реализатор. За разлика от България, където поради турското население турската музика е доста по-позната, за българските поп реализатори в Турция не знаят на процедура нищо.
Турската версия на международното предаване носи истинското му име „ Кой желае да стане милионер “. Негов водещ е локалната тв звезда Октай Кайнарджъ. То се излъчва по тясно свързаната с днешната ислямистка власт в Турция Атв. Неин притежател е предприемачът Серхат Албайрак, брат на някогашния финансов министър и шурей на Реджеп Тайип Ердоган — Берат Албайрак. Във видеото е с български надписи цялостният запис от присъединяване на Кюбра в предаването.
Появата на „ Булутлар “ на турски език обаче не е продуцентска концепция на Лили Иванова, с цел да търси популярност и в Турция, въпреки в последна сметка частично да го реализира. В края на 60-е години на предишния век комунистическият режим в България е в къс интервал на „ меден месец “ с турското малцинство в страната. В тяхна чест управляващите основават на турски език по държавното радио специфична „ Програма за българските турци “.
Тя звучи три пъти дневно по 1 час и се излъчва на ултракъси талази (днес наричани с британското редуциране FM) в регионите на тогавашните Разградски, Шуменски и Кърджалийски окръзи и на междинни талази (AM) за цялата страна. Комунистите преценяват, че би било идеологически нездравословно в нея да се пускат естрадни песни от самата Турция. Затова приканват българските реализатори да дублират част от своите по-известни шлагери и на турски език. Много от тях, измежду които Лили Иванова, го вършат. Същевременно управляващите дават път и на етнически турци към Музикалната академия, и те също, още като студенти, вършат турски версии на към този момент одобрени български песни.
Макар че е записана и в България за потребностите на предаването за турското малцинство - запис, който сега лежи надълбоко в архивите на БНР и не се пуска,„ Булутлар “ е направена и в Турция с локалната рок група „ Дурул Гендже беш “.
Лили Иванова и Мустафа Чаушев се оказват единствените, които материализират това решение на комунистическия режим в своя изгода и изнасят песните си към самата Турция. Примата на българската поп музика взе участие през 1968 година на фестивал в Анкара, където се среща с към този момент известната рок звезда Дурул Гендже. Той ѝ предлага дружно с групата му, която е квинтет и от там идва думата „ беш “ (пет) в името ѝ, да запишат няколко песни. Те вършат по към този момент основания в България турски текст „ Булутлар “ и „ Нисан шакъсъ “ („ Априлска смешка “ по музика на Вили Казасян). Издадени са на дребна плоча от турската грамофонна компания „ Аркон “.
„ Нисан шакъсъ “ е турската версия на „ Априлска смешка “.
След 1973 година комунистите се отхвърлят от концепцията да подтикват българските естрадни реализатори да записват и на турски език. В предаванията за българските турци песните към този момент звучат на български език, а понякога се пускат записи и на турски, реализатори от музиканти на турското малцинство в България. Самите излъчвания оцеляват до 1985 година - когато към този момент се е разгърнал Възродителният развой. Малко преди напълно да бъдат прекъснати те са водени на половина на български, на половина на турски. В последна сметка през март 1985 ги приключват изцяло. От този миг Българска комунистическа партия към този момент упорства, че в страната не живеят турци.
Изненадващ въпрос за ария на Лили Иванова от 1968 година провали присъединяване на състезателка в турския „ Стани богат “. Тя си потегли от предаването с едвам 5000 лири (200 лева). Кюбра-Ганиме Боздемир трябваше да познае парче на българската прима, което тя записва на турски език с доста известната в тези години турска рок група „ Дурул Гендже беш “. То се назовава „ Булутлар “ („ Облаците “) и е в действителност турската версия на „ Реквием “ по музика на Александър Йосифов.
Но нито Кюбра, нито брат ѝ, който тя потърси като жокер „ Обади се на другар “, не можаха да отгатнат коя е певицата. Въпреки това през 1968 година песента на Лили се върти постоянно по единственото тогава турско държавно радио, което е необичаен късмет в тези времена там да чуят по какъв начин пее български реализатор. За разлика от България, където поради турското население турската музика е доста по-позната, за българските поп реализатори в Турция не знаят на процедура нищо.
Турската версия на международното предаване носи истинското му име „ Кой желае да стане милионер “. Негов водещ е локалната тв звезда Октай Кайнарджъ. То се излъчва по тясно свързаната с днешната ислямистка власт в Турция Атв. Неин притежател е предприемачът Серхат Албайрак, брат на някогашния финансов министър и шурей на Реджеп Тайип Ердоган — Берат Албайрак. Във видеото е с български надписи цялостният запис от присъединяване на Кюбра в предаването.
Появата на „ Булутлар “ на турски език обаче не е продуцентска концепция на Лили Иванова, с цел да търси популярност и в Турция, въпреки в последна сметка частично да го реализира. В края на 60-е години на предишния век комунистическият режим в България е в къс интервал на „ меден месец “ с турското малцинство в страната. В тяхна чест управляващите основават на турски език по държавното радио специфична „ Програма за българските турци “.
Тя звучи три пъти дневно по 1 час и се излъчва на ултракъси талази (днес наричани с британското редуциране FM) в регионите на тогавашните Разградски, Шуменски и Кърджалийски окръзи и на междинни талази (AM) за цялата страна. Комунистите преценяват, че би било идеологически нездравословно в нея да се пускат естрадни песни от самата Турция. Затова приканват българските реализатори да дублират част от своите по-известни шлагери и на турски език. Много от тях, измежду които Лили Иванова, го вършат. Същевременно управляващите дават път и на етнически турци към Музикалната академия, и те също, още като студенти, вършат турски версии на към този момент одобрени български песни.
Макар че е записана и в България за потребностите на предаването за турското малцинство - запис, който сега лежи надълбоко в архивите на БНР и не се пуска,„ Булутлар “ е направена и в Турция с локалната рок група „ Дурул Гендже беш “.
Лили Иванова и Мустафа Чаушев се оказват единствените, които материализират това решение на комунистическия режим в своя изгода и изнасят песните си към самата Турция. Примата на българската поп музика взе участие през 1968 година на фестивал в Анкара, където се среща с към този момент известната рок звезда Дурул Гендже. Той ѝ предлага дружно с групата му, която е квинтет и от там идва думата „ беш “ (пет) в името ѝ, да запишат няколко песни. Те вършат по към този момент основания в България турски текст „ Булутлар “ и „ Нисан шакъсъ “ („ Априлска смешка “ по музика на Вили Казасян). Издадени са на дребна плоча от турската грамофонна компания „ Аркон “.
„ Нисан шакъсъ “ е турската версия на „ Априлска смешка “.
След 1973 година комунистите се отхвърлят от концепцията да подтикват българските естрадни реализатори да записват и на турски език. В предаванията за българските турци песните към този момент звучат на български език, а понякога се пускат записи и на турски, реализатори от музиканти на турското малцинство в България. Самите излъчвания оцеляват до 1985 година - когато към този момент се е разгърнал Възродителният развой. Малко преди напълно да бъдат прекъснати те са водени на половина на български, на половина на турски. В последна сметка през март 1985 ги приключват изцяло. От този миг Българска комунистическа партия към този момент упорства, че в страната не живеят турци.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ