Въпросът адекватни ли са институциите в сектора е повече от

Въпросът съответни ли са институциите в бранша е повече от настоящ на фона на стремително развиващия се енергиен пазар, неналичието на стратегическа визия, умишлено ограничения публичен надзор и сериозните данни за безотговорност.    Ето резюме  на няколко съответни оферти в това отношение.    НАРОДНО СЪБРАНИЕ  Парламентът би трябвало да подсигурява доста по-активно присъединяване на неправителствения бранш в работата му. В този подтекст е оправдано парламентарната комисия по енергетика да планува в правилника за нейната активност провеждането на целеви и регулярни в това отношение съвещания (напр. един път месечно) при явен правилник за отбягване на общите приказки и задоволително време за оферти и мнения по енергийни тематики.     Допълнително в тази връзка да бъде обезпечена и директна връзка на гражданското общество с Консултативния съвет по законодателството, закрит от Цвета Караянчева като ръководител на Народното събрание, за чието възобновяване най-сетне се заприказва още веднъж.    МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ  Необходимият по принцип Консултативен съвет за зелената договорка към Министерски съвет в сегашния му формат е изцяло неефикасен заради тромава конструкция и метода към работата му. Тъй като тематиките, които са планувани в кардиналния му дневен ред, единствено ще се усилват, реорганизацията му би трябвало да е приоритет. В тази връзка да се реши нуждата от основаване на Енергиен ръб.     Като израз на национална политика Министерски съвет следва да поддържа активността на съществуващия Институт за резистентен преход и развиване към Тракийския университет. Той беше основан като районна самодейност, само че има капацитет за конструкция с национално значение освен с оглед трансформациите във въглищните райони, само че и с оглед въвеждането по места на нови технологии и така нататък За задачата да се обсъдят и стъпки за рационализиране на статута му.     Министерски съвет би трябвало да обезпечи ефикасна работа на структури от изпълнителната власт, които имат съответни пълномощия, свързани с битката с корупцията, в това число и в енергийния бранш. Такива са да вземем за пример Главният инспекторат (чл.62 ал2 т.4 и други от Устройствения устав на МС), и Агенцията за държавна финансова ревизия (в подтекста на чл.4 т.3 и доста други от Закона за държавната финансова ревизия и т.н.).   КЕВР  Извън Парламента и Министерския съвет, виновни за реализирането на държавната политика в енергетиката, Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) несъмнено е водещата държавна институция в бранша на същностно равнище. С развиването на енергийния пазар като смяна на участници, на взаимоотношения, на технологии и така нататък, дилемите на КЕВР единствено се усилват както по линия на европейското, по този начин и на националното законодателства. Това постанова най-сетне решение на подценявани от предходните управляващи основни въпроси, за които съм писал и различен път:    ✓ Да се възвърне предходния брой на членовете на КЕВР, който беше понижен през 2022 година от девет на пет; да припомня, че в действителност КЕВР е донор на държавния бюджет и респ. причини за увеличение на бюджетната тежест са несъстоятелни;  ✓ Настоящите членове на КЕВР са с потвърдени професионални качества. При нарастване на състава това би трябвало да се подсигурява и във връзка с новите назначения – за задачата обаче с изменение на чл.12 ал.2 от ЗЕ би трябвало да се даде опция за номинации на претенденти и от страна на бизнес асоциации, Неправителствени организации, академична общност; горното допуска и завишаване на критериите, някои от които в сегашния си тип са искрено комични за такава институция (чл.12 ал.1 т.2 вр. Параграф1 т.59 от ЗЕ);  ✓ Да се засилят гаранциите, че оперативната активност на КЕВР ще предстои единствено на правосъден надзор, а не на парламентарен напън, като повече няма да следим директни политически инструкции и закани.   МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА  Основният проблем в Министерство на енергетиката не е обвързван с броя или с характера на регламентираните пълномощия, а с кадровото застраховане и респ. с административния потенциал. Това очевидно се отнася до: вътрешноведомствена успеваемост и съответен синхрон в работата с други държавни институции; готовност за самодейно държание в интернационален проект -европейски, районен, а към този момент и в подтекста на организацията за икономическо съдействие и развиване, в която енергийният акцент е изключително силен; потенциал за надзор в плануваните от закона случаи, включително и в подтекста например на чл.4 ал.2 т.22 от Закона за енергетиката (inter alia и в подтекста на мощно занемарените антикорупционни дейности в сектора) и други Дано впечатляващият с професионализма си политически екип на ведомството (министър и заместник-министри) да откри метод да  ускори административния потенциал допустимо най-бързо – има редица работещи формати за това.     Нужно е и определяне на авансово регламентирана регулярност в връзката с жителите, бизнеса, Неправителствени организации и медиите – в историята на министерството има положителни образци в това отношение.   .. и за все по-странно изглеждащия БЕХ  Необходимостта от съществуването на БЕХ би трябвало да бъде преразгледана преди всичко с оглед коренните промени в енергийния пазар, като се показват и причините в това отношение, както и визията за ориста му по-нататък. С оглед големите финансови измерения, при всички случаи следва да има усилване прозрачността в работата на тази конструкция и включените в състава ѝ държавни сдружения.    Допълнително обстановката се усложнява и от непрекъснато изменящите се условия по отношение на сдруженията в БЕХ.  Като част от промените в енергийния бранш от дълго време на масата стоят отделянията от холдинга на ЕСО и " Булгартрансгаз ", а след това се заприказва и за отделянето на Мини " Марица Изток " и Топлоелектрическа централа " Марица Изток 2 ". И това е освен с оглед пазарната и институционална логичност, само че и като част от ограниченията по Плана за възобновяване и резистентност, които респ. са свързани с заплащания по него или надлежно със загуби на големи средства.    Ето за какво още преди договарянето на някаква крайна версия с Европейска комисия следва да бъде показана конкретика за стъпките и следствията от тях, включително и проверка на взети решения на Народното събрание като това от 19 март 2026 г3. Само по този начин и институциите, и бизнесът ще могат авансово да изразят мнение, а и да се приготвят навреме за идните промени.    Следва да се извърши преоценка и дали мястото на сдружението АЕЦ " Козлодуй-Нови мощности " е в структурата на АЕЦ " Козлодуй " и изобщо в границите на БЕХ. Това, несъмнено, следва да стане на фона на кардиналния разбор дали и какви нови нуклеарни мощности изобщо са нужни, както и на фона на осъщественото досега, за които аспекти липсва както обществена информация, по този начин и детайлна професионална аргументация.    Е, по този начин най-малко мисля аз. Готов съм да прочета и други отзиви на хора, които се подписват с имената си.    * Авторът е дълготраен специалист по енергийна политика. По специалност е правист, само че от 1992 година работи в български, европейски и международни институции, занимаващи се с енергетика. До края на 2024 година бе ръководител на Института за енергиен мениджмънт.