Банкери: Въпросът не е дали лихвите ще се вдигнат, а кога
Въпрос на време е банковите лихви да стартират да се повишават, само че това няма да стане напълно скоро, единомислещо обявиха представители на банковата общественост у нас на годишната конференция на в. " Капитал " " Банките & Бизнесът ". Поне още една година процентите ще останат на сегашните си исторически ниски равнища, стана ясно от изявленията.
Средните лихви по новите бизнес заеми у нас по последни данни са 3.9% в левове и 4.5% в евро. Нивото при жилищните заеми е към 4.2%-4.5%, а на потребителските – 9.2%. Лихвите по новооткритите влогове пък са близки до дъното – приблизително 0.2%-0.3%.
Лихвените нива може да стартират да се повишават през 2019 година, предизвести ръководителят на Асоциацията на банките в България (АББ) Петър Андронов. По думите му равнището на лихвите е директно подвластно от политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ).
" Лихвените проценти най-малко за 2018 година наподобява, че няма да тръгнат нагоре, само че за нататък е мъчно да се каже ", уточни още Андронов.
" Сред нас има единогласие, че лихвите ще тръгнат нагоре. В момента лихвените равнища са безусловно подценени. Въпросът е не дали, а по кое време ", добави Добромир Добрев, зам.-председател на управителния съвет на Райфайзенбанк.
Според Добрев покачването на лихвите обаче няма да стартира преди края на 2018 година, когато най-вероятно ЕЦБ ще преобърне политиката си.
По отношение на въпроса дали покачването ще е внезапно, еднократно или последователно, преобладаващото мнение е, че процесът ще е еволюционен и няма да навреди на бизнеса, сподели още Добрев. По думите му лихвите зависят още от търсенето на заеми и цената на ресурса. " В момента ликвидността на банковата система е близо 38%, т.е. доста над условията. Това са така наречен " горещи пари " и поддържането им е неприятно ", уточни още Добрев.
" Сега сме в обстановка на негативни лихви. Най-вероятно ЕЦБ ще премине от негативни към нулеви лихви през 2019 година и едвам по-късно ще се тръгне към повишение на лихвите. Все отново и спестителите чакат някаква възвращаемост ", уточни Крум Алексиев, шеф ръководство " Корпоративни клиенти " в УниКредит Булбанк. По думите му би трябвало да се върви към повишение на лихвите и тъй като стопанските системи следва да се приготвят за последваща рецесия, когато още веднъж ще би трябвало да се смъкват лихвите.
" Банковата система е свръхликвидна. Лихвите по-скоро ще се запазят през 2018 година ", съобщи Кирил Величков, шеф " Европейски планове и финансови институции " в СИБанк и ОББ.
Според Крум Алексиев упованията са растежът на кредитирането да бъде в границите на 4-5% годишно до 2020 – 2021 година Това се дължи на позитивната макросреда и растежите на вътрешното ползване и на износа. " Малките предприятия у нас към момента търсят най-вече оборотни заеми. А огромните компании, които са и по-ликвидни, търсят и капиталово финансиране ", уточни Алексиев.
По думите на Кирил Величков България е измежду отличниците в Европа по работа с финансови принадлежности, които облекчават условията към компаниите за обезпечения или непосредствено смъкват цената на заемите. Според него повода е, че българските банки, бизнесът и администрацията са натрупали добър и потребен опит по програмата Jeremie. " У нас има ясна наклонност за увеличение на каузи на финансовите принадлежности по отношение на грантовете”, уточни още Величков.
Средните лихви по новите бизнес заеми у нас по последни данни са 3.9% в левове и 4.5% в евро. Нивото при жилищните заеми е към 4.2%-4.5%, а на потребителските – 9.2%. Лихвите по новооткритите влогове пък са близки до дъното – приблизително 0.2%-0.3%.
Лихвените нива може да стартират да се повишават през 2019 година, предизвести ръководителят на Асоциацията на банките в България (АББ) Петър Андронов. По думите му равнището на лихвите е директно подвластно от политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ).
" Лихвените проценти най-малко за 2018 година наподобява, че няма да тръгнат нагоре, само че за нататък е мъчно да се каже ", уточни още Андронов.
" Сред нас има единогласие, че лихвите ще тръгнат нагоре. В момента лихвените равнища са безусловно подценени. Въпросът е не дали, а по кое време ", добави Добромир Добрев, зам.-председател на управителния съвет на Райфайзенбанк.
Според Добрев покачването на лихвите обаче няма да стартира преди края на 2018 година, когато най-вероятно ЕЦБ ще преобърне политиката си.
По отношение на въпроса дали покачването ще е внезапно, еднократно или последователно, преобладаващото мнение е, че процесът ще е еволюционен и няма да навреди на бизнеса, сподели още Добрев. По думите му лихвите зависят още от търсенето на заеми и цената на ресурса. " В момента ликвидността на банковата система е близо 38%, т.е. доста над условията. Това са така наречен " горещи пари " и поддържането им е неприятно ", уточни още Добрев.
" Сега сме в обстановка на негативни лихви. Най-вероятно ЕЦБ ще премине от негативни към нулеви лихви през 2019 година и едвам по-късно ще се тръгне към повишение на лихвите. Все отново и спестителите чакат някаква възвращаемост ", уточни Крум Алексиев, шеф ръководство " Корпоративни клиенти " в УниКредит Булбанк. По думите му би трябвало да се върви към повишение на лихвите и тъй като стопанските системи следва да се приготвят за последваща рецесия, когато още веднъж ще би трябвало да се смъкват лихвите.
" Банковата система е свръхликвидна. Лихвите по-скоро ще се запазят през 2018 година ", съобщи Кирил Величков, шеф " Европейски планове и финансови институции " в СИБанк и ОББ.
Според Крум Алексиев упованията са растежът на кредитирането да бъде в границите на 4-5% годишно до 2020 – 2021 година Това се дължи на позитивната макросреда и растежите на вътрешното ползване и на износа. " Малките предприятия у нас към момента търсят най-вече оборотни заеми. А огромните компании, които са и по-ликвидни, търсят и капиталово финансиране ", уточни Алексиев.
По думите на Кирил Величков България е измежду отличниците в Европа по работа с финансови принадлежности, които облекчават условията към компаниите за обезпечения или непосредствено смъкват цената на заемите. Според него повода е, че българските банки, бизнесът и администрацията са натрупали добър и потребен опит по програмата Jeremie. " У нас има ясна наклонност за увеличение на каузи на финансовите принадлежности по отношение на грантовете”, уточни още Величков.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ




