Соларен бум, но само 17% от тока идва от слънце – АЕЦ и въглища все още доминират
Въпреки забележителния растеж на фотоволтаичните централи в България, страната продължава да създава главната част от електрическата енергия си посредством атомната сила и въглищата. Това демонстрира годишният отчет на за 2024 година, изпратен до Европейската комисия.
Според формалните данни, 44% от електрическата енергия в страната се създава от АЕЦ „ Козлодуй “, а 23% идват от въглищни ТЕЦ-ове. Въпреки взрива на фотоволтаици, делът на слънчевата сила е единствено 17% . В добавка, водноелектрическите централи (ВЕЦ) способстват с едвам 5% поради сушавите години и лимитираното потребление на водните запаси. Така общият дял на „ зелената “ сила доближава 22%, с едвам 1% разлика по отношение на въглищната.
Соларният напредък – факт, само че непълен
През 2024 година фотоволтаичните мощности са нарастнали до 1713 мегавата , спрямо 1120 мегавата година по-рано – нарастване от 57% . Производството на ток от въглища обаче е спаднало с 46% , което значи, че енергийната картина стартира да се трансформира.
Общото произвеждане на ток през 2024 година е било 30,28 милиона мегаватчаса, което е с 6,8% по-малко спрямо миналата година. В същото време, потреблението се е нараснало леко – с към 100 000 мегаватчаса.
Броят на битовите консуматори също пораства – за една година се е нараснал с 40 000 семейства , достигайки 4 760 500 през 2024 година
Бавен прогрес в съхранението и децентрализацията на силата
Докладът на КЕВР регистрира за първи път и данни за системите за предпазване на електрическа енергия . През 2024 година те са били алегорични – единствено 6544 мегаватчаса, само че се чака растеж през 2025 година, а през 2026 година – съществено нарастване, откакто бъдат въведени в употреба батериите, финансирани по Плана за възобновяване и резистентност.
Появяват се и така наречен просюмъри – консуматори, които по едно и също време употребяват и създават електрическа енергия. По данни на регулатора, те са 3489, като от тях 564 са битови клиенти с конфигурирани фотоволтаични системи. Тези системи са произвели 205 400 мегаватчаса ток, употребен главно за лични потребности.
Газификацията изостава – „ поправката Сашо Дончев “ в Народното събрание
Паралелно с електрическата енергия, газификацията на страната остава слаба. През 2024 година 154 000 семейства са употребили газ за отопление, готвене и топла вода, което е нарастване с 4444 по отношение на миналата година.
Въпреки че страната е разграничена сред 20 лицензирани газоразпределителни сдружения, напредъкът е муден – за 5 години семействата на газ са се нараснали с едвам 29 348 .
С максимален дял на пазара остава „ Овергаз мрежи “ на Сашо Дончев – с 60% от клиентите. Следват „ Аресгаз “ с 17%, „ Ситигаз България “ със 7%, „ Севлиевогаз “ и „ Балкангаз “ с по 4%.
Именно заради слабия ритъм на развиване, депутатите Делян Добрев (ГЕРБ – СДС) и Станислав Атанасов („ Ново начало – Движение за права и свободи “) оферират промени в. Според предлагането, в случай че обещано сдружение не построи газова мрежа в избрана зона от лиценза си в границите на 5 години, тази зона ще се изважда и за нея ще се афишира нов търг .
Предложената корекция към този момент получи неофициалното название „ поправката Сашо Дончев “ и цели да притегли нови вложители , които да ускорят газификацията на едва обхванатите региони.
Изводи: енергийният преход е почнал, само че България остава подвластна от старите източници
Въпреки растежа на възобновимите източници, атомната сила и въглищата остават гръбнакът на българската електроенергетика. Данните демонстрират позитивни трендове – увеличено слънчево произвеждане, нови просюмъри, нахлуване на системи за предпазване – само че към момента има съществени провокации пред устойчивия енергиен преход.
Присъединете се към нашия
Разплитане на порочните схеми: Терзиев и екипът му стопират източването на милиони от таксите за боклук (ВИДЕО)
