ВСС бетонира Сарафов като и.ф. главен прокурор
Въпреки законовото ограничаване, че някой може да е и.ф. основен прокурор или ръководител на висш съд не повече от 6 месеца, през днешния ден Прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет бетонира на на най-високия пост в прокуратурата Борислав Сарафов. Неговите 6 месеца като и.ф. от влизането в действие на закона изтичаха на 21 юли. Иначе той е краткотраен началник на държавното обвиняване от юни 2023 година
На днешното съвещание на колегията Огнян Дамянов сложи въпроса за приложението на въпросната наредба, споделя " Лекс ".
Тя гласи, че " при предварително преустановяване или приключване на мандата на основния прокурор, ръководителя на Върховния касационен съд или ръководителя на Върховния административен съд се дефинира краткотрайно изпълняващ съответните функционалности, при съблюдаване на следното изискване: едно и също лице няма право да извършва съответните функционалности за период, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало спирания в осъществяването на функционалностите ".
Кадровиците обаче се сплотиха към мнението, че на новата наредба не е придадена противоположна мощ и затова не се отнася до висящите случаи, какъвто е този със Сарафов, който беше избран за и.ф. основен прокурор на 16 юни 2023 година
Аналогичен е казусът и с и.ф. ръководителя на Върховния административен съд Георги Чолаков. Той беше назначен за краткотраен началник на съда на 12 ноември 2024 година, т.е. също преди влизането в действие на новата наредба в правосъдния закон. Дали Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет, която дефинира и.ф. ръководителите на съдилищата, ще пояснява закона както Прокурорската гилдия, следва да стане известно на идващите ѝ съвещания.
В политическите среди се говореше, че следва Законът за правосъдната власт да бъде изменен по този начин, че Сарафов да може да остане и.ф. и след 21 юли. Това намерено разгласи и подалият оставка съпредседател на Политическа партия Кирил Петков. Депутати обаче споделиха пред " Сега ", че преди десетина дни ръководещите са се отказали от тези си планове. Явно тъй като са намерили метод да закрепят властта на Сарафов през Висшия правосъден съвет, като по този начин си спестят и възможни цивилен митинги и политически негативи. От друга страна Висшият правосъден съвет е от дълго време няма никаква легитимност и публично доверие, тъй че още един скандал на негова сметка не трансформира обстановката.
Междувременно Сарафов съумя да отнесе въпроса за прекратената процедура за избора му като титулярен основен прокурор до Конституционния съд.
Преди месец делото беше позволено за разглеждане.
През януари влязоха в действие законови промени, с които беше регламентирано, че Висш правосъден съвет с изминал мандат (какъвто е случаят) не може да избира основен прокурор и ръководители на двете висши съдилища. Освен това в закона беше написано, че незавършените процедури се приключват. Така Сарафов не се яви, с цел да бъде изслушан в състезанието, тъй като измененията към този момент бяха признати, а дни по по-късно те влязоха в действие и процедурата беше прекъсната.
Той обаче оспори прекратяването пред Върховния административен съд, който пък сезира Конституционния съд с аргумента, че законовата наредба, прекратяваща процедурата, нарушава главния закон, тъй като е интервенция от страна на Народното събрание в кръга от конституционно уредените пълномощия на Висшия правосъден съвет. Това е и мнението на Висшия правосъден съвет.
Делото се падна при докладчик Орлин Колев, стартиран от ГЕРБ за парламентарен арбитър. Много адвокати настояха той да се откаже от делото, тъй като към този момент не един път се е изказвал, че въпросните законови промени нарушават Конституцията. Това, несъмнено, не се случи.
На изключително мнение са съдиите Янаки Стоилов, Соня Янкулова и Атанас Семов, съгласно които настояването на Върховен административен съд е неприемливо. Те считат, че не е налице едно от условията за допустимост, когато конституционното дело се инициира от съд - юридически въпрос, чийто отговор е от голяма важност при постановяване на правосъдното решение. В случай със Сарафов има законов текст, който регламентира прекратяването на процедурата и това е волята на Народното събрание. Произнасянето на Конституционен съд няма да послужи за решение на поставения пред него юридически спор, а взема решение самия спор, без да остави каквато и да е опция за преценка от Върховен административен съд.
" По този метод формираното пред сезиращия съд правосъдно произвеждане по своята същина се явява fictio litis (фиктивен спор) - формирано без автентичен юридически спор с единствената цел да бъде сезиран Конституционният съд и по този начин да бъде оспорен настъпилият по силата на самия закон юридически резултат (прекратяване на процедурата за избор на основен прокурор) ", пишат тримата в особеното си мнение. Върховен административен съд на процедура е единствено пощенска кутия на Сарафов за самостоятелна конституционна тъжба, каквато българската Конституция най-малко към този момент не позволява, излиза наяве още от мнението им.
На днешното съвещание на колегията Огнян Дамянов сложи въпроса за приложението на въпросната наредба, споделя " Лекс ".
Тя гласи, че " при предварително преустановяване или приключване на мандата на основния прокурор, ръководителя на Върховния касационен съд или ръководителя на Върховния административен съд се дефинира краткотрайно изпълняващ съответните функционалности, при съблюдаване на следното изискване: едно и също лице няма право да извършва съответните функционалности за период, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало спирания в осъществяването на функционалностите ".
Кадровиците обаче се сплотиха към мнението, че на новата наредба не е придадена противоположна мощ и затова не се отнася до висящите случаи, какъвто е този със Сарафов, който беше избран за и.ф. основен прокурор на 16 юни 2023 година
Аналогичен е казусът и с и.ф. ръководителя на Върховния административен съд Георги Чолаков. Той беше назначен за краткотраен началник на съда на 12 ноември 2024 година, т.е. също преди влизането в действие на новата наредба в правосъдния закон. Дали Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет, която дефинира и.ф. ръководителите на съдилищата, ще пояснява закона както Прокурорската гилдия, следва да стане известно на идващите ѝ съвещания.
В политическите среди се говореше, че следва Законът за правосъдната власт да бъде изменен по този начин, че Сарафов да може да остане и.ф. и след 21 юли. Това намерено разгласи и подалият оставка съпредседател на Политическа партия Кирил Петков. Депутати обаче споделиха пред " Сега ", че преди десетина дни ръководещите са се отказали от тези си планове. Явно тъй като са намерили метод да закрепят властта на Сарафов през Висшия правосъден съвет, като по този начин си спестят и възможни цивилен митинги и политически негативи. От друга страна Висшият правосъден съвет е от дълго време няма никаква легитимност и публично доверие, тъй че още един скандал на негова сметка не трансформира обстановката.
Междувременно Сарафов съумя да отнесе въпроса за прекратената процедура за избора му като титулярен основен прокурор до Конституционния съд.
Преди месец делото беше позволено за разглеждане.
През януари влязоха в действие законови промени, с които беше регламентирано, че Висш правосъден съвет с изминал мандат (какъвто е случаят) не може да избира основен прокурор и ръководители на двете висши съдилища. Освен това в закона беше написано, че незавършените процедури се приключват. Така Сарафов не се яви, с цел да бъде изслушан в състезанието, тъй като измененията към този момент бяха признати, а дни по по-късно те влязоха в действие и процедурата беше прекъсната.
Той обаче оспори прекратяването пред Върховния административен съд, който пък сезира Конституционния съд с аргумента, че законовата наредба, прекратяваща процедурата, нарушава главния закон, тъй като е интервенция от страна на Народното събрание в кръга от конституционно уредените пълномощия на Висшия правосъден съвет. Това е и мнението на Висшия правосъден съвет.
Делото се падна при докладчик Орлин Колев, стартиран от ГЕРБ за парламентарен арбитър. Много адвокати настояха той да се откаже от делото, тъй като към този момент не един път се е изказвал, че въпросните законови промени нарушават Конституцията. Това, несъмнено, не се случи.
На изключително мнение са съдиите Янаки Стоилов, Соня Янкулова и Атанас Семов, съгласно които настояването на Върховен административен съд е неприемливо. Те считат, че не е налице едно от условията за допустимост, когато конституционното дело се инициира от съд - юридически въпрос, чийто отговор е от голяма важност при постановяване на правосъдното решение. В случай със Сарафов има законов текст, който регламентира прекратяването на процедурата и това е волята на Народното събрание. Произнасянето на Конституционен съд няма да послужи за решение на поставения пред него юридически спор, а взема решение самия спор, без да остави каквато и да е опция за преценка от Върховен административен съд.
" По този метод формираното пред сезиращия съд правосъдно произвеждане по своята същина се явява fictio litis (фиктивен спор) - формирано без автентичен юридически спор с единствената цел да бъде сезиран Конституционният съд и по този начин да бъде оспорен настъпилият по силата на самия закон юридически резултат (прекратяване на процедурата за избор на основен прокурор) ", пишат тримата в особеното си мнение. Върховен административен съд на процедура е единствено пощенска кутия на Сарафов за самостоятелна конституционна тъжба, каквато българската Конституция най-малко към този момент не позволява, излиза наяве още от мнението им.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ