Производител на олио: Земеделците задържаха слънчогледа в складовете, за да го продадат спекулативно на по-висока цена. Вече не могат
Въпреки войната, експортните мита, тежката логистика и транспортните разноски слънчогледът от Украйна се продава на пазарни цени, на каквито може да бъде платен където и да е в Европа. Това споделя Юлиан Стефанов, финансов шеф на една от огромните компании за преправка на слънчоглед и произвеждане на слънчогледово олио, представен от БНР.
Компанията има четири завода - в Кнежа, в Полски Тръмбеш, в Добрич - където не се създава сурово олио, а единствено се рафинира, и в село Разделна край Варна. Именно последният, който е най-големият в България и в Румъния, беше спрян при започване на септември, поради липса на суровина. Към днешна дата, с появяването на слънчоглед от новата годишна продукция, той още веднъж проработи, само че с понижен потенциал.
В България, макар че имаше огромен временен излишък от миналогодишната годишна продукция слънчоглед, част от земеделците имаха спекулативни упования и го задържаха в очакване на по-високи цени.
Ситуацията обаче се усложнява, тъй като цените от средата на предходната година падат надолу, разяснява Стефанов.
По думите му, даже и сега цените на слънчогледа на интернационалните пазари не престават да падат.
Доколкото към 85-90 на 100 от създаденото олио се изнася, ние, като преработватели и производители, би трябвало да се съобразяваме с интернационалните (пазарните) цени, добавя той.
Според статистиката, у нас средногодишно се създават към 2 - 2.2 млн. тона слънчоглед, от които едвам към 250 хиляди т., или почти една осма до една десета, са предопределени за българския пазар.
Понастоящем мощностите на преработвателите - за олио, шрот и белене на семена - приближават количество за преправка на близо 4 млн. тона.
На процедура, даже и преди войната в Украйна се внасяше огромно количество слънчоглед, в това число и от Русия, показват от Сдружението на преработвателите и производителите на олио.
България е страната, която в Източна Европа разполага с най-големите индустриални мощности за произвеждане на олио и шрот и допреди възбраната, която беше въведена за няколко месеца тази година, страната ни беше в Топ 5 на страните в света по произвеждане на олио.
Пак по данни на националната статистика, през 2021 година България е била на трето място в света по експорт на слънчогледово олио, което се равнява на доходи за 690 млн. $.
България беше и в челната тройка по експорт на маслодаен слънчоглед и слънчогледово семе през последните години, само че за пръв път преди две години влиза измежду Топ 3 на експортьорите на слънчогледово масло, разясняват още от сдружението.
Над половината международно произвеждане на слънчоглед е в Русия и в Украйна (те държат и над 70% от експорта), а в региона на Черно море се отглеждат 75 на 100 от маслодайната просвета.
По думите на Юлиан Стефанов пред националното радио, чисто ориентировъчно, преди войната 1 звук слънчоглед на баржи от Украйна е бил 5 пъти по-евтин от в този момент. И все пак суровината и сега се продава на интернационалните цени.
Значителна част от българските земеделци избират да не продават сега, тъй като цената им се вижда ниска.
Ние ги разбираме, само че, за жалост, са се комбинирали две доста неприятни икономически събития - неприятна годишна продукция през 2023 година и ниски цени на интернационалните пазари.
Данни към средата на септември на регионалната дирекция " Земеделие " в Добрич демонстрират, че междинният рандеман от слънчоглед през тази година е към 150 кг/дка, което е с към 110 кг/дка по-малко спрямо 2022 година
Около 30 на 100 от мощностите на преработвателите не са натоварени сега.
По публични данни на Министерство на земеделието и храните, през стопанската 2021/22 година те са преработили 3,2 млн. тона слънчоглед. Към днешна дата за стопанската 2022/23 са едвам 2,250 млн. тона.
Губят се и пазари, извоювани от българската преработвателна промишленост в последните към пет години, включително в Далечния Изток - Китай и Индия, където, с цел да стартира експорт, българските преработватели са минали през тежка процедура въобще да бъдат позволени като експортьори. След възбраната за импорт на украински слънчоглед и неналичието на суровина, към този момент са заместени от по-евтино украинско и съветско олио.
Отделно, споделя Стефанов - в Западна Европа, които бяха обичайни пазари за българските преработватели и където възбрана за импорт нямаше, влезе слънчогледът от Украйна, който не влезе у нас, там го преработиха и нямаше потребност от импорт на българско олио.
Тези 1 млн. тона суровина, която преработвателите не получиха и не съумяха да си обезпечат, значат загуба на пазари, на десетки милиони евро доходи, само че и загуба на индустриален потенциал.
Търговският цикъл на елементарните земеделци е да продават слънчогледа по време на беритба и в месеците по-късно, до момента в който други го задържат със спекулативни насоки.
Но на интернационалните пазари цената е ниска. Не ни чуха - да речем - тъй като тези стопани смятаха, че могат да управляват обстановката в България, разяснява Юлиан Стефанов.
По думите му, през предходната година, когато в България са импортирани 1,4 млн. тона слънчоглед, е нямало проблем. Такъв се появи тази година, когато вносът е за по-малко от 500 хиляди тона.
България обаче няма по какъв начин да обърне международния тренд на спада на цените на маслодайните култури.
В момента всички са в патова обстановка.
Никой не печели - цените не престават да падат, ние продължаваме да губим потенциал от липса на слънчоглед и, на процедура, от огромен чист експортьор се превърнахме в огромен чист вносител.
Намесиха се странични ползи в един чисто стопански проблем, който можеше да бъде решен от страната, в случай че всички бяхме седнали умерено на една маса, безапелационен е Юлиан Стефанов.
Междувременно, откакто преди дни държавното управление предложи, а Народното събрание гласоподава повдигане на възбраната за импорт на украински слънчоглед, вечерта във вторник – 19 септември, министър председателят Николай Денков даде заден ход и разгласи, след няколкочасови диалози със аграрни производители, че „ в близко време няма да позволим импорт на слънчоглед от Украйна ".
„ Ще има избрана квота за България и тази квота ще бъде позволена за импорт в България, едвам откакто ние сме прецизирали какъв брой е огромна, защо става дума ", сподели Денков.
Ще се водят и договаряния с Европейската комисия за обезщетенията, които страната ни може да получи. Още през днешния ден – по думите на премиера, държавното управление ще гласоподава помощи за засегнатите от войната в Украйна аграрни производители.
Ние, като преработватели и производители, на олио не получаваме никакви помощи, прецизира още пред БНР Юлиан Стефанов.
Липсата на суровина като слънчогледа обаче обрича на усложнения един чисто български като вложения и като бизнесмени в него отрасъл.
За разлика от страните от Центална и Източна Европа, и даже в западната част на континента, където доминират мултинационални компании и корпорации с капитали от Съединените щати, Англия и даже Китай, над 90 на 100 от преработвателният отрасъл у нас се държи от българи.
Реинвестира се и цялата облага. Няма сходен феномен за толкоз бързо нарастване на индустриален потенциал в Европа в последните 20-ина години, споделя още Стефанов.
Дори и бъде неразрешен вносът на слънчоглед от Украйна още веднъж, на процедура суровина, която да натовари българските преработватели в задоволителна степен и да не губят потенциал няма, а падащите ѝ цени на интернационалните пазари трансформират арестувания по складовете у нас слънчоглед в непродаваема стока.
Компанията има четири завода - в Кнежа, в Полски Тръмбеш, в Добрич - където не се създава сурово олио, а единствено се рафинира, и в село Разделна край Варна. Именно последният, който е най-големият в България и в Румъния, беше спрян при започване на септември, поради липса на суровина. Към днешна дата, с появяването на слънчоглед от новата годишна продукция, той още веднъж проработи, само че с понижен потенциал.
В България, макар че имаше огромен временен излишък от миналогодишната годишна продукция слънчоглед, част от земеделците имаха спекулативни упования и го задържаха в очакване на по-високи цени.
Ситуацията обаче се усложнява, тъй като цените от средата на предходната година падат надолу, разяснява Стефанов.
По думите му, даже и сега цените на слънчогледа на интернационалните пазари не престават да падат.
Доколкото към 85-90 на 100 от създаденото олио се изнася, ние, като преработватели и производители, би трябвало да се съобразяваме с интернационалните (пазарните) цени, добавя той.
Според статистиката, у нас средногодишно се създават към 2 - 2.2 млн. тона слънчоглед, от които едвам към 250 хиляди т., или почти една осма до една десета, са предопределени за българския пазар.
Понастоящем мощностите на преработвателите - за олио, шрот и белене на семена - приближават количество за преправка на близо 4 млн. тона.
На процедура, даже и преди войната в Украйна се внасяше огромно количество слънчоглед, в това число и от Русия, показват от Сдружението на преработвателите и производителите на олио.
България е страната, която в Източна Европа разполага с най-големите индустриални мощности за произвеждане на олио и шрот и допреди възбраната, която беше въведена за няколко месеца тази година, страната ни беше в Топ 5 на страните в света по произвеждане на олио.
Пак по данни на националната статистика, през 2021 година България е била на трето място в света по експорт на слънчогледово олио, което се равнява на доходи за 690 млн. $.
България беше и в челната тройка по експорт на маслодаен слънчоглед и слънчогледово семе през последните години, само че за пръв път преди две години влиза измежду Топ 3 на експортьорите на слънчогледово масло, разясняват още от сдружението.
Над половината международно произвеждане на слънчоглед е в Русия и в Украйна (те държат и над 70% от експорта), а в региона на Черно море се отглеждат 75 на 100 от маслодайната просвета.
По думите на Юлиан Стефанов пред националното радио, чисто ориентировъчно, преди войната 1 звук слънчоглед на баржи от Украйна е бил 5 пъти по-евтин от в този момент. И все пак суровината и сега се продава на интернационалните цени.
Значителна част от българските земеделци избират да не продават сега, тъй като цената им се вижда ниска.
Ние ги разбираме, само че, за жалост, са се комбинирали две доста неприятни икономически събития - неприятна годишна продукция през 2023 година и ниски цени на интернационалните пазари.
Данни към средата на септември на регионалната дирекция " Земеделие " в Добрич демонстрират, че междинният рандеман от слънчоглед през тази година е към 150 кг/дка, което е с към 110 кг/дка по-малко спрямо 2022 година
Около 30 на 100 от мощностите на преработвателите не са натоварени сега.
По публични данни на Министерство на земеделието и храните, през стопанската 2021/22 година те са преработили 3,2 млн. тона слънчоглед. Към днешна дата за стопанската 2022/23 са едвам 2,250 млн. тона.
Губят се и пазари, извоювани от българската преработвателна промишленост в последните към пет години, включително в Далечния Изток - Китай и Индия, където, с цел да стартира експорт, българските преработватели са минали през тежка процедура въобще да бъдат позволени като експортьори. След възбраната за импорт на украински слънчоглед и неналичието на суровина, към този момент са заместени от по-евтино украинско и съветско олио.
Отделно, споделя Стефанов - в Западна Европа, които бяха обичайни пазари за българските преработватели и където възбрана за импорт нямаше, влезе слънчогледът от Украйна, който не влезе у нас, там го преработиха и нямаше потребност от импорт на българско олио.
Тези 1 млн. тона суровина, която преработвателите не получиха и не съумяха да си обезпечат, значат загуба на пазари, на десетки милиони евро доходи, само че и загуба на индустриален потенциал.
Търговският цикъл на елементарните земеделци е да продават слънчогледа по време на беритба и в месеците по-късно, до момента в който други го задържат със спекулативни насоки.
Но на интернационалните пазари цената е ниска. Не ни чуха - да речем - тъй като тези стопани смятаха, че могат да управляват обстановката в България, разяснява Юлиан Стефанов.
По думите му, през предходната година, когато в България са импортирани 1,4 млн. тона слънчоглед, е нямало проблем. Такъв се появи тази година, когато вносът е за по-малко от 500 хиляди тона.
България обаче няма по какъв начин да обърне международния тренд на спада на цените на маслодайните култури.
В момента всички са в патова обстановка.
Никой не печели - цените не престават да падат, ние продължаваме да губим потенциал от липса на слънчоглед и, на процедура, от огромен чист експортьор се превърнахме в огромен чист вносител.
Намесиха се странични ползи в един чисто стопански проблем, който можеше да бъде решен от страната, в случай че всички бяхме седнали умерено на една маса, безапелационен е Юлиан Стефанов.
Междувременно, откакто преди дни държавното управление предложи, а Народното събрание гласоподава повдигане на възбраната за импорт на украински слънчоглед, вечерта във вторник – 19 септември, министър председателят Николай Денков даде заден ход и разгласи, след няколкочасови диалози със аграрни производители, че „ в близко време няма да позволим импорт на слънчоглед от Украйна ".
„ Ще има избрана квота за България и тази квота ще бъде позволена за импорт в България, едвам откакто ние сме прецизирали какъв брой е огромна, защо става дума ", сподели Денков.
Ще се водят и договаряния с Европейската комисия за обезщетенията, които страната ни може да получи. Още през днешния ден – по думите на премиера, държавното управление ще гласоподава помощи за засегнатите от войната в Украйна аграрни производители.
Ние, като преработватели и производители, на олио не получаваме никакви помощи, прецизира още пред БНР Юлиан Стефанов.
Липсата на суровина като слънчогледа обаче обрича на усложнения един чисто български като вложения и като бизнесмени в него отрасъл.
За разлика от страните от Центална и Източна Европа, и даже в западната част на континента, където доминират мултинационални компании и корпорации с капитали от Съединените щати, Англия и даже Китай, над 90 на 100 от преработвателният отрасъл у нас се държи от българи.
Реинвестира се и цялата облага. Няма сходен феномен за толкоз бързо нарастване на индустриален потенциал в Европа в последните 20-ина години, споделя още Стефанов.
Дори и бъде неразрешен вносът на слънчоглед от Украйна още веднъж, на процедура суровина, която да натовари българските преработватели в задоволителна степен и да не губят потенциал няма, а падащите ѝ цени на интернационалните пазари трансформират арестувания по складовете у нас слънчоглед в непродаваема стока.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ