Слабите жени все още доминират в модната индустрия
Въпреки изказванията, че стилната промишленост прегръща по-пищните форми, данните сочат, че тя може да е отговорна за това, което един специалист назовава " измиване на мазнини " (препратка към термина „ измиване на очите “).
Макар че през последните години шепа модели с огромни размери като Палома Елсесер привлякоха вниманието на медиите, данните демонстрират, че те остават изчезващо малко малцинство.
Vogue Business прегледа 9137 тоалета, показани по време на 219 ревюта в Ню Йорк, Лондон, Милано и Париж през предишния сезон, и откри, че 0,6% от тях са били с размер плюс - определян като размер 14 или по-голям, което в действителност е междинният размер на дамата в Съединени американски щати - и единствено 3,8% са били с размер 6-12. Това значи, че 95,6 % от показаните тоалети са били в размер 0-4.
Паоло Волонте, който преподава социология на модата в Милано, споделя, че марките употребяват няколко по-пищни модела, с цел да отклонят рецензиите.
" Това е " измиване на мазнини ", сподели той пред Агенция Франс Прес, сравнявайки го с рецензиите към циничното " измиване на зелено ", посредством което промишлеността е упреквана в вдишване на празни задължения за климата.
" Те употребяват закръглени модели в своите ревюта, с цел да покажат приобщаване, само че в действителност това е, с цел да запазят и поддържат една система, учредена на тиранията на идеала за уязвимост ", сподели Волонте.
Екатерина Ожиганова, 31-годишен модел и студентка по право, споделя, че първокласните марки просто " отхвърлят да показват естествените хора ".
На дамите със междинен растеж " постоянно се споделя или да отслабнат... или да напълнеят до XL ", споделя тя пред Агенция Франс Прес. " Нито едното, нито другото е здравословно. "
Групата на Ожиганова за отбрана на правата на моделите е провела изследване, което откри, че девет от всеки 10 модела изпитват напън да трансформират телата си, а повече от половината от тях - постоянно.
" За тях е доста мъчно да приказват за това ", споделя тя. " Ако се оплачеш, всички просто ще кажат: " Скъпа, такава ти е работата ".
Как това се е трансформирало в " работа ", е въпрос на история.
Волонте споделя, че манията по слабостта датира от раждането на индустриалните индустриални техники. Преди това дизайнерите са изработвали облекла, характерни за обособените хора. В ерата на всеобщото произвеждане те употребяват дребни шаблони, които усилват за по-големи размери. Това обаче работи единствено до избран размер, след което мазнините и мускулите могат да трансформират формата на тялото по по-сложен метод.
" Производството и продажбата на облекла с по-големи размери е доста по-скъпо и изисква повече опит ", споделя Волонте.
В същото време слабостта стартира да се свързва с благосъстоянието - да имаш време и пари, с цел да работиш върху тялото си - блян, който е надълбоко затвърден от рекламата и ежедневните практики на стилната промишленост.
От началото на 2000 година, когато се разпространиха опасения, че моделите с размер нула предизвикват анорексията измежду младежите, се поставят старания за смяна на обстановката.
От 2017 година Франция изисква от моделите да минават медицински прегледи, а двата най-големи конгломерата за първокласни артикули в страната - LVMH и Kering, подписаха харти, в които дават обещание да спрат да употребяват модели с размер нула. Но защото размерите варират при другите марки, това е мъчно да се приложи.
Дизайнерите са в клопката на статуквото, както и всички останали.
Елитният кутюриер Мохамед Аши споделя, че дискриминирането, учредена на раса и пол, е била сносно преодоляна в модата, само че с формата е мъчно.
" Ние не се опитваме да я избегнем, само че от индустриална позиция не можем да произведем рокля с размер плюс. Продаваме това, което демонстрираме, а аз познавам клиентите си персонално. Това е просто бизнес ", споделя той пред Агенция Франс Прес.
Кутюриерът Жулиен Фурние употребява бременни модели, а обичаният му модел, Михаела Томанова, има " шест сантиметра на всички места повече от останалите ".
Но той споделя, че " модата си остава мода... Това е свят на мечти и това в никакъв случай няма да се промени радикално ".
Макар че през последните години шепа модели с огромни размери като Палома Елсесер привлякоха вниманието на медиите, данните демонстрират, че те остават изчезващо малко малцинство.
Vogue Business прегледа 9137 тоалета, показани по време на 219 ревюта в Ню Йорк, Лондон, Милано и Париж през предишния сезон, и откри, че 0,6% от тях са били с размер плюс - определян като размер 14 или по-голям, което в действителност е междинният размер на дамата в Съединени американски щати - и единствено 3,8% са били с размер 6-12. Това значи, че 95,6 % от показаните тоалети са били в размер 0-4.
Паоло Волонте, който преподава социология на модата в Милано, споделя, че марките употребяват няколко по-пищни модела, с цел да отклонят рецензиите.
" Това е " измиване на мазнини ", сподели той пред Агенция Франс Прес, сравнявайки го с рецензиите към циничното " измиване на зелено ", посредством което промишлеността е упреквана в вдишване на празни задължения за климата.
" Те употребяват закръглени модели в своите ревюта, с цел да покажат приобщаване, само че в действителност това е, с цел да запазят и поддържат една система, учредена на тиранията на идеала за уязвимост ", сподели Волонте.
Екатерина Ожиганова, 31-годишен модел и студентка по право, споделя, че първокласните марки просто " отхвърлят да показват естествените хора ".
На дамите със междинен растеж " постоянно се споделя или да отслабнат... или да напълнеят до XL ", споделя тя пред Агенция Франс Прес. " Нито едното, нито другото е здравословно. "
Групата на Ожиганова за отбрана на правата на моделите е провела изследване, което откри, че девет от всеки 10 модела изпитват напън да трансформират телата си, а повече от половината от тях - постоянно.
" За тях е доста мъчно да приказват за това ", споделя тя. " Ако се оплачеш, всички просто ще кажат: " Скъпа, такава ти е работата ".
Как това се е трансформирало в " работа ", е въпрос на история.
Волонте споделя, че манията по слабостта датира от раждането на индустриалните индустриални техники. Преди това дизайнерите са изработвали облекла, характерни за обособените хора. В ерата на всеобщото произвеждане те употребяват дребни шаблони, които усилват за по-големи размери. Това обаче работи единствено до избран размер, след което мазнините и мускулите могат да трансформират формата на тялото по по-сложен метод.
" Производството и продажбата на облекла с по-големи размери е доста по-скъпо и изисква повече опит ", споделя Волонте.
В същото време слабостта стартира да се свързва с благосъстоянието - да имаш време и пари, с цел да работиш върху тялото си - блян, който е надълбоко затвърден от рекламата и ежедневните практики на стилната промишленост.
От началото на 2000 година, когато се разпространиха опасения, че моделите с размер нула предизвикват анорексията измежду младежите, се поставят старания за смяна на обстановката.
От 2017 година Франция изисква от моделите да минават медицински прегледи, а двата най-големи конгломерата за първокласни артикули в страната - LVMH и Kering, подписаха харти, в които дават обещание да спрат да употребяват модели с размер нула. Но защото размерите варират при другите марки, това е мъчно да се приложи.
Дизайнерите са в клопката на статуквото, както и всички останали.
Елитният кутюриер Мохамед Аши споделя, че дискриминирането, учредена на раса и пол, е била сносно преодоляна в модата, само че с формата е мъчно.
" Ние не се опитваме да я избегнем, само че от индустриална позиция не можем да произведем рокля с размер плюс. Продаваме това, което демонстрираме, а аз познавам клиентите си персонално. Това е просто бизнес ", споделя той пред Агенция Франс Прес.
Кутюриерът Жулиен Фурние употребява бременни модели, а обичаният му модел, Михаела Томанова, има " шест сантиметра на всички места повече от останалите ".
Но той споделя, че " модата си остава мода... Това е свят на мечти и това в никакъв случай няма да се промени радикално ".
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ