Една година от смъртта на кралица Елизабет II: Тя си отиде от този свят в мир, без съжаление
Въпреки фамилните проблеми, които белязаха последните години от живота й, Нейно величество Елизабет II се срещна със своя Създател в мир и без страдание, съгласно старшия църковен чиновник, който беше с нея в Балморал единствено дни преди да почине.
Преподобният доктор Иън Грийншийлдс, тогава модератор на Общото заседание на Шотландската черква, прекара няколко дни в замъка предишното лято като посетител на кралицата, каквато беше традицията.
Нейно починалото величество е била нежна, споделя той пред Катрин Пепинстър за DailyMail, но в поредност от диалози на четири очи я намерил умствено проницателна и съзерцателна, заета по-специално с вярата си и тази на татко си Джордж VI.
" Би било обикновено един модератор да приказва за въпроси на вярата, само че аз бях доста заинтригуван от това какъв брой доста тя желае да приказва за своите лични разбирания ", спомня си той тази седмица. " Беше нейниян платинен празник и тя гледаше обратно. Тя имаше забележителна памет. Не съжаляваше и беше доста спокойна. Тя също по този начин загатна татко си – Джордж VI – и огромното въздействие, което вярата му имаше върху нея. "
Д-р Грийншийлдс сподели, че е бил сюрпризиран, че визитата му не е било анулирано, защото е намерил кралица Елизабет по-слаба, в сравнение с е очаквал.
Кралицата обаче желала той да бъде там и да изнесе проповедта си в църквата Crathie - тъкмо както Нейно Величество беше решена да види Борис Джонсън и Лиз Тръс за предаването на министър-председателя.
Д-р Грийншийлдс изясни, че е бил един от дребното гости по това време, защото броят им е бил понижен от боязън да не уморят кралицата.
Имаше единствено шестима души на вечеря през трите нощи, в които беше там, в това число Софи Уесекс (сега херцогиня на Единбург), кралската принцеса и нейния брачен партньор, пълководец сър Тимъти Лорънс, Джон Уорън, треньорът на конете на кралицата и управител на надпревари, и самата кралица.
По време на тези последни вечери кралицата приказва за вярата си и продължава да го прави в персонални диалози с доктор Грийншийлдс. Любовта й към Шотландия и по-специално към Балморал се е тематика на диалог.
" В един миг от нашите диалози тя отиде до прозореца и сподели " кой не би желал да е тук ". Тя беше на доста умерено, насаме място. Беше в мир. "
Д-р Грийншийлдс, който се отдръпна от поста си на модератор през май, произнесе проповедта на Службата на благодарността за живота на Елизабет II в катедралата Сейнт Джайлс, Единбург на 11 септември предходната година и участва на погребението й в Уестминстърското абатство.
" Когато тя умря ", продължи доктор Грийншийлдс, " се сетих за майка ми и по какъв начин тя също беше говорила за вярата си тъкмо преди да почине и че нормално в никакъв случай не би го направила. Така че се чудя дали хората, даже подсъзнателно, се готвят за края. Също по този начин доста постоянно се случва, когато хората умират, да се появи предпочитание да размишляват за родителите си, както направи кралицата. Тя също по този начин загатна американски набожен лидер, който е имал огромно въздействие върху нея и макар че не загатна името му – и аз не я прекъснах, с цел да попитам – аз се чудех дали това е Били Греъм. "
" Тя беше просто член, а не на висока позиция, защото беше в Църквата на Англия като висш шеф, и по някакъв метод мисля, че това й харесваше. "
Вярата на кралица Елизабет е била в основата на нейното 70-годишно ръководство.
Тя постоянно е разглеждала живота и отговорностите си като кралица през призмата на своята християнска религия и наподобява тази религия е останала непокътната до дъно.
Нейната беше мощна и по най-хубавия вероятен метод елементарна религия, завършена от посещаване в църквата всяка неделя, пеене на химни, Книгата на общите молебствия и Библията.
Едно от най-ценните й притежания беше книга с молебствия, особено формирана за нея от Джефри Фишър, тогавашният архиепископ на Кентърбъри, с цел да й помогне да се приготви за коронацията си през 1953 година
За Елизабет II да бъдеш християнин е освен това от персонална нематериалност.
Като монарх тя беше висш шеф на англиканската черква във време, когато Англия ставаше все по-светска, а религиозната вярна - все по-разнообразна.
Но тя откри метод да преодолее всяко разделяне сред Църквата и останалата част от обществото по метод, по който малко на брой епископи съумяват: тя съумя да съобщи своите вярвания по едно и също време с увереност, само че без прозелитизъм, изключително по време на речите си за Коледа.
Преподобният доктор Иън Грийншийлдс, тогава модератор на Общото заседание на Шотландската черква, прекара няколко дни в замъка предишното лято като посетител на кралицата, каквато беше традицията.
Нейно починалото величество е била нежна, споделя той пред Катрин Пепинстър за DailyMail, но в поредност от диалози на четири очи я намерил умствено проницателна и съзерцателна, заета по-специално с вярата си и тази на татко си Джордж VI.
" Би било обикновено един модератор да приказва за въпроси на вярата, само че аз бях доста заинтригуван от това какъв брой доста тя желае да приказва за своите лични разбирания ", спомня си той тази седмица. " Беше нейниян платинен празник и тя гледаше обратно. Тя имаше забележителна памет. Не съжаляваше и беше доста спокойна. Тя също по този начин загатна татко си – Джордж VI – и огромното въздействие, което вярата му имаше върху нея. "
Д-р Грийншийлдс сподели, че е бил сюрпризиран, че визитата му не е било анулирано, защото е намерил кралица Елизабет по-слаба, в сравнение с е очаквал.
Кралицата обаче желала той да бъде там и да изнесе проповедта си в църквата Crathie - тъкмо както Нейно Величество беше решена да види Борис Джонсън и Лиз Тръс за предаването на министър-председателя.
Д-р Грийншийлдс изясни, че е бил един от дребното гости по това време, защото броят им е бил понижен от боязън да не уморят кралицата.
Имаше единствено шестима души на вечеря през трите нощи, в които беше там, в това число Софи Уесекс (сега херцогиня на Единбург), кралската принцеса и нейния брачен партньор, пълководец сър Тимъти Лорънс, Джон Уорън, треньорът на конете на кралицата и управител на надпревари, и самата кралица.
По време на тези последни вечери кралицата приказва за вярата си и продължава да го прави в персонални диалози с доктор Грийншийлдс. Любовта й към Шотландия и по-специално към Балморал се е тематика на диалог.
" В един миг от нашите диалози тя отиде до прозореца и сподели " кой не би желал да е тук ". Тя беше на доста умерено, насаме място. Беше в мир. "
Д-р Грийншийлдс, който се отдръпна от поста си на модератор през май, произнесе проповедта на Службата на благодарността за живота на Елизабет II в катедралата Сейнт Джайлс, Единбург на 11 септември предходната година и участва на погребението й в Уестминстърското абатство.
" Когато тя умря ", продължи доктор Грийншийлдс, " се сетих за майка ми и по какъв начин тя също беше говорила за вярата си тъкмо преди да почине и че нормално в никакъв случай не би го направила. Така че се чудя дали хората, даже подсъзнателно, се готвят за края. Също по този начин доста постоянно се случва, когато хората умират, да се появи предпочитание да размишляват за родителите си, както направи кралицата. Тя също по този начин загатна американски набожен лидер, който е имал огромно въздействие върху нея и макар че не загатна името му – и аз не я прекъснах, с цел да попитам – аз се чудех дали това е Били Греъм. "
" Тя беше просто член, а не на висока позиция, защото беше в Църквата на Англия като висш шеф, и по някакъв метод мисля, че това й харесваше. "
Вярата на кралица Елизабет е била в основата на нейното 70-годишно ръководство.
Тя постоянно е разглеждала живота и отговорностите си като кралица през призмата на своята християнска религия и наподобява тази религия е останала непокътната до дъно.
Нейната беше мощна и по най-хубавия вероятен метод елементарна религия, завършена от посещаване в църквата всяка неделя, пеене на химни, Книгата на общите молебствия и Библията.
Едно от най-ценните й притежания беше книга с молебствия, особено формирана за нея от Джефри Фишър, тогавашният архиепископ на Кентърбъри, с цел да й помогне да се приготви за коронацията си през 1953 година
За Елизабет II да бъдеш християнин е освен това от персонална нематериалност.
Като монарх тя беше висш шеф на англиканската черква във време, когато Англия ставаше все по-светска, а религиозната вярна - все по-разнообразна.
Но тя откри метод да преодолее всяко разделяне сред Църквата и останалата част от обществото по метод, по който малко на брой епископи съумяват: тя съумя да съобщи своите вярвания по едно и също време с увереност, само че без прозелитизъм, изключително по време на речите си за Коледа.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ