Въпреки разочарованията, които е преживял, Бойко Кръстанов споделя, че сега

Въпреки разочарованията, които е претърпял, Бойко Кръстанов споделя, че в този момент се усеща по-зрял и убеден в себе си както в любовта, по този начин и в специалността.„ Лидия се споделя моята другарка. Тепърва ще чуваме за нея, тя е актриса ", споделя артистът пред Мон Дьо по Нова ТВ. 

Ключът към щастието в тяхната връзка, Кръстанов споделя, че е неналичието на спорове – те не са се карали през цялата година откогато са дружно, което самият той счита за голямо достижение и нещо доста ценено.

Разочарованията в живота

Пред Мон Дьо той дефинира тази връзка като „ глътка пресен въздух ” след доста разочарования, още от детските му години. Кръстанов споделя, че в този момент към този момент се усеща фрапантно по-зрял. С приятелката му Лидия са намерили естествено свързване и допълнение, което му носи успокоение и задоволство – нещо, което той не е изпитвал в предходни връзки.

От друга страна, той не отхвърля, че първите му връзки са оставили трайни прочувствени следи в него, като акцентира по какъв начин са му помогнали да развие себе си. „ Ако ме беше питал, може би преди година и половина, доста щях да приказвам на тази тематика. Но в този момент, в действителност се усещам доста добре и доста благополучен ", споделя Бойко Кръстанов

От фантазия за футболния терен до сцената

Бойко Кръстанов си спомня по какъв начин като дете е мечтаел да стане футболист, само че това не е било лесна борба. Не е бил измежду най-хубавите, само че желанието и напъните му са били неговата водеща мощ. И макар че се отхвърля от концепцията да стане футболист, Левски е клубът, на който е останал правилен и до през днешния ден, а любовта към него е наследена от дядо му, с който е ходил на мачове.

Един от най-силните мемоари от детството на Кръстанов е обвързван с изоставянето, което изпитал още в ясла. „ Не можех да допускам, че ще ме остави при някакви хора непознати и ще си тръгне. И помня по какъв начин поглеждам през прозореца на яслата. Как тя се отдалечава по улицата. И бях безусловно унищожен. ” Казва той с усмивка.

Страхът от занемаряване и крах го съпътстват и в по-зряла възраст, признава Бойко Кръстанов.

След футбола, той открива киното и по-точно свободата и размахът на режисорската специалност.

„ Бързо разбрах, че креативната независимост в тази област е мощно лимитирана ”, спомня си той по какъв начин се е ориентирал към театъра. Споделя, че в този момент се усеща на мястото си на сцена пред живи хора.

„ Някои артисти мъчно излизат от функции. По-скоро става като рекламация. Ролята е някаква работа, която би трябвало да се свърши. И като свършиш представлението, спираш да я вършиш ”, споделя той.

Въпреки че съгласно него суетата не е потребна за специалността, той признава, че като по-млад мощно се е влияел от това какво мислят хората за него. Бойко Кръстанов намерено споделя, че едно от най-хубавите му представления на сцената се случват, когато той няма упоритост да свети, да бъде оценен или да се демонстрира.

Кръстанов споделя, че не би отказал роля, в случай че текстът е добър и в случай че тематиката му е забавна. „ Парадоксът е, че ние, в действителност актьорите, непрекъснато пресъздаваме други хора и непрекъснато сме през някаква маска. Аз не мисля, че кой знае какъв брой постоянно съм подправен ”, заключва той.