Заради политическата безизходица България ще е в еврозоната най-рано през 2026 г.
Въпреки позитивните оценки от водачите на еврозоната за постигнатия прогрес през март, политическата невъзможност в България води до ново отсрочване на присъединението към еврозоната. Очаква се това да се случи едвам през 2026 година, като съществени аргументи са продължаващата политическа неустойчивост и неспособността на страната да извърши нужните критерии.
Присъединяването, в началото планувано за януари 2024 година, беше отсрочено до 2025 година поради високата инфлация, която наложи нужда от реализиране на икономическа стабилизация. Въпреки това, задълбочаващата се политическа рецесия слага страната пред седми парламентарни избори за три години, откакто три разнообразни политически партии, в това число популистката " ИТН ", не съумяха да образуват стабилно държавно управление.
Кризата се усложнява в допълнение и от други съществени фактори. България е най-бедната страна в Европейския съюз във връзка с Брутният вътрешен продукт на глава от популацията и продължава да се подрежда измежду най-ниско класираните страни в Индекса за усещане на корупцията (CPI), което акцентира трайните й проблеми в тази област.
Също конфликтът със съществени институционални дефекти и стеснен иновационен потенциал ясно се отразява в нейното класиране в Индекса за световна конкурентоспособност (GCI).
Сенегал, Гана, Йордания... България
Ниските оценки на страната в Индекса за господство на закона в допълнение подчертават върху съществени дефицити, свързани с независимостта на правосъдната власт и успеваемостта на правоприлагането. В тази сфера България се класира на равнище, съпоставимо с страни като Сенегал, Гана и Йордания. Това акцентира сериозните и продължителни компликации на страната в напъните й за реализиране на сходство с европейските стандарти.
Като се има поради, че някогашният министър-председател Бойко Борисов и глобеният магнат Делян Пеевски не престават да бъдат авторитетни фигури, не е изненадващо, че България се намира в това състояние, поставящо под подозрение демократичното й развиване.
Въпреки дълбокото отчаяние и отвращение, подбудени от корупционни практики, които през 2020 година въодушевиха огромни митинги на българските жители против мафиотските структури, реформаторите в България са изправени пред съществени провокации.
И двете партии - ГЕРБ (партията на Борисов, преобладаваща в българския политически пейзаж през последните 15 години) и Движение за права и свободи (партията на турското малцинство, в която Делян Пеевски в последно време се стреми да разшири въздействието си) - поддържат мощна поддръжка посредством клиентелистки мрежи и въздействието на локални властови структури, където поминъкът на мнозина се счита за неотлъчно обвързван с партийната преданост. Тази одобрена процедура доста затруднява опитите за основни политически промени, защото тези партии са в положение устойчиво да засилват своите гласоподаватели.
Българската преса, предопределена да бъде главен критик на властта, е подчинена съвсем напълно на контрола и въздействието на Делян Пеевски, включен в листата по закона " Магнитски " на Съединени американски щати поради спорната му роля в българската политика и присъединяване в корупционни схеми и практикуване на въздействие върху основни български институции и браншове. Санкциите против него, наложени и от Обединеното кралство по Глобалните антикорупционни регулации от 2021 година, също акцентират сериозните учредения за тези опасения.
Тези условия ясно показват незабавната потребност от бистрота и отчетност в България, като в същото време акцентират уговорката на интернационалната общественост към битката с корупцията и ускоряват смисъла на нужните промени в политическата и икономическата система с оглед реализиране на сходство със стандартите на еврозоната.
Въпреки това продължаващите проблеми значително бавят значимите промени, нужни за присъединението на България към еврозоната, като евентуалната дата за влизане е отсрочена най-рано за 2026 г.
Експерти от Scope Ratings показват, че главните аргументи са упоритата висока инфлация в страната, която макар напъните за намаляването ѝ остава над равнището на трите най-добре представящи се страни в Европейски Съюз, както и продължаващата политическа неустойчивост, резултат от спора сред силите, стремящи се към рационализация и по-високи стандарти, и остарелия ред, въплътен от Бойко Борисов и Делян Пеевски, които пазят корупционното статукво.
Руската дезинформация също има основна роля в забавянето на присъединението на България към еврозоната.
Различни анализатори акцентират, че акции за дезинформация, изключително финансирани от съветски ползи, са употребявани за сеене на подозрения и песимизъм по отношение на изгодите от приемането на еврото.
Те оказват дестабилизиращо влияние върху публичното мнение, което затруднява обезпечаването на сериозно нужната политическа и социална поддръжка за прехода и в допълнение усложняват пътя на България към осъществяване на критериите за участие. Тези акции систематично насаждат неоснователни страхове в обществото от внезапно повишаване на цените и загуба на стопански суверенитет.
Тази обстановка отразява фундаментален проблем в България - нация, която се стреми да бъде в сходство с европейските стандарти, само че в същото време е обременена от надълбоко вкоренени политически и публични различия, блокиращи нейния прогрес.
Автор: Блага Тавар. Тя е е член на Софийската адвокатска гилдия, юрист в адвокатска адвокатска фирма Pappas & Associates в Брюксел. Коментарът ѝ е за rзданието EUobserver.
Присъединяването, в началото планувано за януари 2024 година, беше отсрочено до 2025 година поради високата инфлация, която наложи нужда от реализиране на икономическа стабилизация. Въпреки това, задълбочаващата се политическа рецесия слага страната пред седми парламентарни избори за три години, откакто три разнообразни политически партии, в това число популистката " ИТН ", не съумяха да образуват стабилно държавно управление.
Кризата се усложнява в допълнение и от други съществени фактори. България е най-бедната страна в Европейския съюз във връзка с Брутният вътрешен продукт на глава от популацията и продължава да се подрежда измежду най-ниско класираните страни в Индекса за усещане на корупцията (CPI), което акцентира трайните й проблеми в тази област.
Също конфликтът със съществени институционални дефекти и стеснен иновационен потенциал ясно се отразява в нейното класиране в Индекса за световна конкурентоспособност (GCI).
Сенегал, Гана, Йордания... България
Ниските оценки на страната в Индекса за господство на закона в допълнение подчертават върху съществени дефицити, свързани с независимостта на правосъдната власт и успеваемостта на правоприлагането. В тази сфера България се класира на равнище, съпоставимо с страни като Сенегал, Гана и Йордания. Това акцентира сериозните и продължителни компликации на страната в напъните й за реализиране на сходство с европейските стандарти.
Като се има поради, че някогашният министър-председател Бойко Борисов и глобеният магнат Делян Пеевски не престават да бъдат авторитетни фигури, не е изненадващо, че България се намира в това състояние, поставящо под подозрение демократичното й развиване.
Въпреки дълбокото отчаяние и отвращение, подбудени от корупционни практики, които през 2020 година въодушевиха огромни митинги на българските жители против мафиотските структури, реформаторите в България са изправени пред съществени провокации.
И двете партии - ГЕРБ (партията на Борисов, преобладаваща в българския политически пейзаж през последните 15 години) и Движение за права и свободи (партията на турското малцинство, в която Делян Пеевски в последно време се стреми да разшири въздействието си) - поддържат мощна поддръжка посредством клиентелистки мрежи и въздействието на локални властови структури, където поминъкът на мнозина се счита за неотлъчно обвързван с партийната преданост. Тази одобрена процедура доста затруднява опитите за основни политически промени, защото тези партии са в положение устойчиво да засилват своите гласоподаватели.
Българската преса, предопределена да бъде главен критик на властта, е подчинена съвсем напълно на контрола и въздействието на Делян Пеевски, включен в листата по закона " Магнитски " на Съединени американски щати поради спорната му роля в българската политика и присъединяване в корупционни схеми и практикуване на въздействие върху основни български институции и браншове. Санкциите против него, наложени и от Обединеното кралство по Глобалните антикорупционни регулации от 2021 година, също акцентират сериозните учредения за тези опасения.
Тези условия ясно показват незабавната потребност от бистрота и отчетност в България, като в същото време акцентират уговорката на интернационалната общественост към битката с корупцията и ускоряват смисъла на нужните промени в политическата и икономическата система с оглед реализиране на сходство със стандартите на еврозоната.
Въпреки това продължаващите проблеми значително бавят значимите промени, нужни за присъединението на България към еврозоната, като евентуалната дата за влизане е отсрочена най-рано за 2026 г.
Експерти от Scope Ratings показват, че главните аргументи са упоритата висока инфлация в страната, която макар напъните за намаляването ѝ остава над равнището на трите най-добре представящи се страни в Европейски Съюз, както и продължаващата политическа неустойчивост, резултат от спора сред силите, стремящи се към рационализация и по-високи стандарти, и остарелия ред, въплътен от Бойко Борисов и Делян Пеевски, които пазят корупционното статукво.
Руската дезинформация също има основна роля в забавянето на присъединението на България към еврозоната.
Различни анализатори акцентират, че акции за дезинформация, изключително финансирани от съветски ползи, са употребявани за сеене на подозрения и песимизъм по отношение на изгодите от приемането на еврото.
Те оказват дестабилизиращо влияние върху публичното мнение, което затруднява обезпечаването на сериозно нужната политическа и социална поддръжка за прехода и в допълнение усложняват пътя на България към осъществяване на критериите за участие. Тези акции систематично насаждат неоснователни страхове в обществото от внезапно повишаване на цените и загуба на стопански суверенитет.
Тази обстановка отразява фундаментален проблем в България - нация, която се стреми да бъде в сходство с европейските стандарти, само че в същото време е обременена от надълбоко вкоренени политически и публични различия, блокиращи нейния прогрес.
Автор: Блага Тавар. Тя е е член на Софийската адвокатска гилдия, юрист в адвокатска адвокатска фирма Pappas & Associates в Брюксел. Коментарът ѝ е за rзданието EUobserver.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ