Ако хранителните отпадъци бяха държава
Въпреки покачването на цените на храните, за мнозина те към момента са налична загуба. Така че, в случай че нещо не ни харесва или просто решим, че към този момент не го желаеме, няма действителна спънка то да бъде изхвърлено. Изхвърлената храна взема максимален зял от битовите боклуци.
Ако загубата и разхищаването на храна бяха страна, тя би била третата по величина след Китай и Съединени американски щати като източник на парникови газове, следвана от Индия. Пресметнато е, че
питателните боклуци съставляват до 10% от световните излъчвания на парникови газове.
У нас годишно се изхвърлят 68 кг храна на глава от популацията или общо към 478 700 кг. Това сочат данните на WorldPopulationReview.com - самостоятелна организация с нестопанска цел, ангажирана с даването на настоящи данни за световното население и демография.
По-голямата част от питателните боклуци идват от семействата. Например общото количество на питателните боклуци в страната през 2018 година възлиза на близо 500 хиляди тона, от които близо 57% са с битов темперамент.
Според оценки на европейската статистическа работа Евростат през 2021 година - втората година от пандемията от КОВИД-19, в Европейски Съюз са генерирани към 131 кг хранителни боклуци на човек или обща над 58 млн. тона. От тях
54% идват от семействата
което се равнява на 70 кг на гражданин. Останалите 46% са боклуци, генерирани нагоре във веригата за доставка на храни: 21% от групата за произвеждане на хранителни артикули и питиета (28 кг), 9% от заведения за хранене и хранителни услуги (12 кг), 9% в първичното произвеждане (11 кг) и 7% в групата на дребно (9 кг).
Няма огромна разлика в килограмите изхвърляна храна в богатите и в бедните страни.
Страната ни разполага с Национална стратегия за попречване и понижаване на загубата на храни (2021–2026 г.), от която излиза наяве, че измежду стратегическите цели е " до 2026 година понижаване на загубите с 25% ", както и " до 2030 година съкращаване на загубите до реализиране на заложените цели ". България има и Национален проект за ръководство на отпадъците (2021-2028 г.) с Подпрограма за попречване на образуването на хранителни боклуци на стойност 35.30 млн. лева Има и разнообразни стратегии на районно, регионално, общинско равнище, а към този момент и неправителствени организации имат разнообразни начинания против разхищаването на храна, като благодарение на мрежа от партньорски организации и доброволци в цялата страна храната се разпределя до стотици нуждаещи се.
Достатъчно ли е това? Ставаме ли по-разумни при пазаруването, складирането, консумирането на храна?
Кой по какви формули счита генерирането на хранителни боклуци е различен, въпреки и не незначителен, въпрос. Важното е, че до момента в който изхвърляме годна за консумация храна, тъй като сме се презапасили или сме купили повече в сравнение с можем да изядем, единствено тъй като сме се " намерили " с повече пари или сме се възползвали от промоции, мнозина се изхранват от остатъците по кофите за боклук.
Над 670 хиляди тона храна се губят всяка година в България, оповестиха в средата на 2017 година от Българската хранителна банка и допълниха, че единствено половината от това количество би било задоволително за изхранването на над 1,5 млн. български жители, които в оня миг живееха под прага на бедността.
Данните на Национален статистически институт за 2023 година сочат, че под междинния за страната предел на беднотия от 637,92 лева приблизително месечно на човек от домакинство живеят към 1 325 900 души, или 20,6% от популацията на страната. Някак си утешително може да прозвучи, че спрямо миналата година линията на беднотия нараства с 21,3%. Но относителният дял на бедното население понижава единствено с 2,3 процентни пункта.
Знаем за другите начинания на БЧК, на страната посредством АСП за разпределяне на пакети с храни на нуждаещите се (Програмата за храни и главно материално подкрепяне 2021–2027 година, съфинансирана от Европейския обществен фонд +). Само при започване на април бяха
подкрепени с пакети с храни 618 хиляди души.
Знаем и за програмата " Топъл обяд " за нуждаещи се деца от цялата страна, която единствено през образователната 2023-2024 година поддържа над 1755 деца. Въпреки другите акции и държавни стратегии, данни на Национален статистически институт сочат, че към 12 до 15% от българските деца не могат да си разрешат най-малко едно хранене на ден, включващо месо, пиле или риба, както и пресни плодове и зеленчуци.
Знаем и за разнообразни акции на неправителствени организации в поддръжка на нуждаещите се, изключително в навечерието на огромни християнски празници.
Световни специалисти споделят, че разхищението на храни е риск както за продоволствената сигурност, по този начин и за околната среда. И до момента в който през 2022 година планетата е изхвърлила 1 милиарда тона годна храна, една трета от хората по света гладуват.
Освен това, неправилното изхвърляне на хранителни боклуци е по-непосредствена заплаха за човешкото здраве, в сравнение с можем да си представим. Изхвърлянето на храна на улицата или на друго несигурно място основава удобна среда за размножаване на бактерии и може да притегли вредители и паразити, които могат да популяризират вируси и заболявания.
Колцина си дават сметка какъв източник на болестотворни микроби може да е неопакованата и изхвърлена до кофата за боклук храна
С възхода на бързата мода през последните десетилетия облеклото влиза и излиза от мода по-бързо от всеки път. Дрехите се вършат на ниска цена и бързо - постоянно от експлоатирани служащи - и неприятното им качество значи, че те също няма да устоят дълго.
Въпреки тези международни трендове, за 10 до 13% от българските деца пазаруването на нови облекла е мираж, а за близо 17 до 20% пазаруването на два чифта обувки по мярка според от сезона граничи с фантазия. Настойчивостта на Българска социалистическа партия даде плодове и законодателна смяна дава опция на фамилиите на всички възпитаници от I до VIII клас при започване на образователната година да получат по 300 лв., а също така им снема финансовия товар на фамилиите на възпитаници до за пазаруване на учебници.
Колко са българите от всички възрасти, които не могат да си разрешат нови облекла или обувки?
А какъв брой
облекла и обувки отиват всеки ден на бунището
просто, тъй като са демоде или са омръзнали на притежателите им, или не са им по размер? А текстилните боклуци не са просто въпрос на депониране, а на обществена и екологична правдивост.
Макар даряването на облекла да не е сребърен патрон за казуса с текстилните боклуци, то към момента е жизнеспособна алтернатива за уместно облекло, което към момента може да се употребява в настоящия си тип. От друга страна, прави усещане, че нашенецът като че ли не обича да му подаряват носени облекла и избира да си купува от " втора ръка " или от уеб сайтове за суперевтини артикули.
Според Съвета за преработване на текстил (Council for Textile Recycling) благотворителните организации, които получават дарения облекла, постоянно изпращат огромен % от тях в чужбина. Годишно към 700 хиляди т използвани облекла се изпращат в други страни, само че се оказва, че те вредят на локалните стопански системи. Например, вносно облекло втора ръка може да коства до 95% по-малко от облекло, създадено в Кения.
По-малко от четвърт от текстилните боклуци, включително облекла и обувки се рециклират. Повечето от тях се трансформират в изолираност, заряд за матраци или почистващи кърпи, се пресметнали от Асоциацията за вторични материали и рециклиран текстил (SMART). Останалото постоянно се депонира или изгаря.
През последните години от текстилната промишленост гръмко афишират, че се ориентират към произвеждане на облекла от рециклирани материали. Но се оказва, че нещата не стоят тъкмо по този начин. Урска Транк от акцията Changing Markets твърди, че „ 93% от всичкия рециклиран текстил през днешния ден идва от пластмасови бутилки, а не от остарели облекла “. Транк изяснява, че до момента в който една пластмасова бутилка може да бъде рециклирана 5 или 6 пъти, то тениска от рециклиран полиестер „ в никакъв случай не може да бъде рециклирана още веднъж “. Тоест, по думите на специалиста от „ Грийнпийс “ Лиза Панхубер
„ преработването на облеклата е мит “
От друга страна, от Еврокомисията декларират пред Франс прес, че „ по-малко от 1% от тъканта, употребена за производството на облекло, се рециклира в ново облекло “ и изясняват, че облеклата, направени от повече от две нишки, се считат за нерециклируеми. А облеклата, които могат да бъдат рециклирани, би трябвало да бъдат сортирани по цвят, да им бъдат отстранени ципове, копчета и други материали - трудоемък и безценен развой, макар че в Европа стартират да се появяват пилотни планове. Но към момента повече от половината облекла от нерециклируеми полиестерни и смесени тъкани, които западните консуматори чинно носят в кофите за преработване, отиват на африканските пазари за втора ръка или по-често се изхвърлят на „ открити сметища “. Поне такива данни цитира Франс прес, базирайки се на данни на Европейската организация по околна среда от 2019 година
Според специалисти
памукът може да се рециклира
като се употребяват остарели облекла или останки от текстил. Качеството на памука може да е по-ниско от това на новия памук. Следователно рециклираният памук нормално се смесва с нов памук, само че производството на рециклиран памук към момента е доста лимитирано.
Все отново по света се употребяват разнообразни механични процеси за преработване на разнообразни типове тъкани - изключително естествени против синтетични тъкани. Текстилът се сортира по тип (дрехи, кърпи и т.н.), вид тъкан и цвят. След като бъдат сортирани, тъканите са подготвени за демонтиране по един от двата метода: механично или химично. Тъй като химическата обработка към момента е нововъзникващ и безценен способ, механичната обработка е главният метод на преработване. По време на механична обработка тъканта се раздробява или раздира на обособени нишки — това работи изключително добре за памук и прежда.
Решенията за понижаване на отпадъците в бранша са свързани с създаването на нови бизнес модели за отдаване на облекла чартърен, за улеснение на повторната приложимост и преработването, поощряване на промени в държанието на потребителите, да вземем за пример пазаруване на по-малко облекла, само че с по-добро качество.
В България към този момент системата за събиране на текстил действа на доброволни начала. Има разнообразни асоциации за разделно събиране и оползотворяване на текстилни боклуци, които си сътрудничат с общините, има и компании, които оферират събиране на нежелани текстилни произведения от домовете, с цел да спестят на хората търсенето и ходенето до кофите.
Шокиращи данни за питателните боклуци
- 63% от хората не знаят разликата сред датите „ употребен до “ и „ най-хубав до “ съгласно изследване на Respect Food. Храните с дата „ употребен до “ са нетрайни и би трябвало да се употребяват преди избраната дата, а с етикет „ най-хубав до “ могат да се употребяват и след избраната дата, само че те няма да са с най-хубаво качество
- Водата, употребена за производството на изхвърлената храна, може да се употребява от 9 милиарда души по към 200 л на човек дневно
- В Европа 40-60% от уловената риба се изхвърля, тъй като не дава отговор на стандартите за качество на супермаркетите
- Смята се, че все още над 800 млн. души на планетата страдат от тежко недохранване
- Ако 25% от храната, която сега се губи или разхищава в международен мащаб, бъде избавена, това би било задоволително, с цел да се нахранят 870 млн души по света
- Хранителните боклуци губят една четвърт от водните ни ресурси под формата на неизядена храна. Това се равнява на 172 милиарда $ изгубена вода.
- Развитите и разрастващите се страни разхищават или губят надлежно 670 и 630 млн. т храна, към 88 млн. т от тях са единствено в Европейски Съюз.
Някои обстоятелства за текстила
- За да се направи единствено 1 памучна тениска, са нужни към 2700 л прясна вода
- За 2 години и половина човек използва 2700 л питейна вода
- 1 кг облекла втора ръка икономисва 5,9 кг въглероден диоксид и 5448 л вода
- Всяка година в света се създават 92 млн. т текстилни боклуци
- Всяка година европейците използват приблизително 26 кг и изхвърлят към 11 кг текстил
- Европейски Съюз генерира 12,6 млн. тона текстилни боклуци на година, в това число 5,2 млн. тона облекла и обувки. Само 22% от тях се събират разделно за повторна приложимост или преработване
- Купуват се към 60% повече облекла, в сравнение с преди 15 години, а те се съхраняват единствено на половина по-дълго
- Само бързата мода е виновна за към 10% от всички световни въглеродни излъчвания, което е повече от излъчванията от всички интернационалните полети и мореплаване взети дружно
- Боядисваните тъкани съставляват 20% от цялото замърсяване на водата
- Производството на текстил е четвъртата най-замърсяваща промишленост (след храната, жилищата и мобилността), която оказва огромно влияние върху околната среда, сочат данни на Европейска комисия
В България
Пет пъти тежестта на НДК е годишно изхвърленият у нас текстил. Това са над 100 хиляди т. Само 2% от тях се рециклират, а сред 50% и 70% от облеклата и други текстилни произведения, събрани в Европа, са годни за приложимост, сочат данни на Асоциацията за преработване на текстил.
Организациите за оползотворяване са израз на разширената отговорност на производителя, която се вкарва като наложителна за текстил и обувки за страните членки на Европейски Съюз при преразглеждането на Рамковата инструкция за отпадъците. България към момента няма организация за възобновяване, за разлика от доста други европейски страни.
През 2025 година всяка страна членка на Европейски Съюз, в това число България, би трябвало да разполага със система за разделно събиране на текстил с национално покритие.
Ако загубата и разхищаването на храна бяха страна, тя би била третата по величина след Китай и Съединени американски щати като източник на парникови газове, следвана от Индия. Пресметнато е, че
питателните боклуци съставляват до 10% от световните излъчвания на парникови газове.
У нас годишно се изхвърлят 68 кг храна на глава от популацията или общо към 478 700 кг. Това сочат данните на WorldPopulationReview.com - самостоятелна организация с нестопанска цел, ангажирана с даването на настоящи данни за световното население и демография.
По-голямата част от питателните боклуци идват от семействата. Например общото количество на питателните боклуци в страната през 2018 година възлиза на близо 500 хиляди тона, от които близо 57% са с битов темперамент.
Според оценки на европейската статистическа работа Евростат през 2021 година - втората година от пандемията от КОВИД-19, в Европейски Съюз са генерирани към 131 кг хранителни боклуци на човек или обща над 58 млн. тона. От тях
54% идват от семействата
което се равнява на 70 кг на гражданин. Останалите 46% са боклуци, генерирани нагоре във веригата за доставка на храни: 21% от групата за произвеждане на хранителни артикули и питиета (28 кг), 9% от заведения за хранене и хранителни услуги (12 кг), 9% в първичното произвеждане (11 кг) и 7% в групата на дребно (9 кг).
Няма огромна разлика в килограмите изхвърляна храна в богатите и в бедните страни.
Страната ни разполага с Национална стратегия за попречване и понижаване на загубата на храни (2021–2026 г.), от която излиза наяве, че измежду стратегическите цели е " до 2026 година понижаване на загубите с 25% ", както и " до 2030 година съкращаване на загубите до реализиране на заложените цели ". България има и Национален проект за ръководство на отпадъците (2021-2028 г.) с Подпрограма за попречване на образуването на хранителни боклуци на стойност 35.30 млн. лева Има и разнообразни стратегии на районно, регионално, общинско равнище, а към този момент и неправителствени организации имат разнообразни начинания против разхищаването на храна, като благодарение на мрежа от партньорски организации и доброволци в цялата страна храната се разпределя до стотици нуждаещи се.
Достатъчно ли е това? Ставаме ли по-разумни при пазаруването, складирането, консумирането на храна?
Кой по какви формули счита генерирането на хранителни боклуци е различен, въпреки и не незначителен, въпрос. Важното е, че до момента в който изхвърляме годна за консумация храна, тъй като сме се презапасили или сме купили повече в сравнение с можем да изядем, единствено тъй като сме се " намерили " с повече пари или сме се възползвали от промоции, мнозина се изхранват от остатъците по кофите за боклук.
Над 670 хиляди тона храна се губят всяка година в България, оповестиха в средата на 2017 година от Българската хранителна банка и допълниха, че единствено половината от това количество би било задоволително за изхранването на над 1,5 млн. български жители, които в оня миг живееха под прага на бедността.
Данните на Национален статистически институт за 2023 година сочат, че под междинния за страната предел на беднотия от 637,92 лева приблизително месечно на човек от домакинство живеят към 1 325 900 души, или 20,6% от популацията на страната. Някак си утешително може да прозвучи, че спрямо миналата година линията на беднотия нараства с 21,3%. Но относителният дял на бедното население понижава единствено с 2,3 процентни пункта.
Знаем за другите начинания на БЧК, на страната посредством АСП за разпределяне на пакети с храни на нуждаещите се (Програмата за храни и главно материално подкрепяне 2021–2027 година, съфинансирана от Европейския обществен фонд +). Само при започване на април бяха
подкрепени с пакети с храни 618 хиляди души.
Знаем и за програмата " Топъл обяд " за нуждаещи се деца от цялата страна, която единствено през образователната 2023-2024 година поддържа над 1755 деца. Въпреки другите акции и държавни стратегии, данни на Национален статистически институт сочат, че към 12 до 15% от българските деца не могат да си разрешат най-малко едно хранене на ден, включващо месо, пиле или риба, както и пресни плодове и зеленчуци.
Знаем и за разнообразни акции на неправителствени организации в поддръжка на нуждаещите се, изключително в навечерието на огромни християнски празници.
Световни специалисти споделят, че разхищението на храни е риск както за продоволствената сигурност, по този начин и за околната среда. И до момента в който през 2022 година планетата е изхвърлила 1 милиарда тона годна храна, една трета от хората по света гладуват.
Освен това, неправилното изхвърляне на хранителни боклуци е по-непосредствена заплаха за човешкото здраве, в сравнение с можем да си представим. Изхвърлянето на храна на улицата или на друго несигурно място основава удобна среда за размножаване на бактерии и може да притегли вредители и паразити, които могат да популяризират вируси и заболявания.
Колцина си дават сметка какъв източник на болестотворни микроби може да е неопакованата и изхвърлена до кофата за боклук храна
С възхода на бързата мода през последните десетилетия облеклото влиза и излиза от мода по-бързо от всеки път. Дрехите се вършат на ниска цена и бързо - постоянно от експлоатирани служащи - и неприятното им качество значи, че те също няма да устоят дълго.
Въпреки тези международни трендове, за 10 до 13% от българските деца пазаруването на нови облекла е мираж, а за близо 17 до 20% пазаруването на два чифта обувки по мярка според от сезона граничи с фантазия. Настойчивостта на Българска социалистическа партия даде плодове и законодателна смяна дава опция на фамилиите на всички възпитаници от I до VIII клас при започване на образователната година да получат по 300 лв., а също така им снема финансовия товар на фамилиите на възпитаници до за пазаруване на учебници.
Колко са българите от всички възрасти, които не могат да си разрешат нови облекла или обувки?
А какъв брой
облекла и обувки отиват всеки ден на бунището
просто, тъй като са демоде или са омръзнали на притежателите им, или не са им по размер? А текстилните боклуци не са просто въпрос на депониране, а на обществена и екологична правдивост.
Макар даряването на облекла да не е сребърен патрон за казуса с текстилните боклуци, то към момента е жизнеспособна алтернатива за уместно облекло, което към момента може да се употребява в настоящия си тип. От друга страна, прави усещане, че нашенецът като че ли не обича да му подаряват носени облекла и избира да си купува от " втора ръка " или от уеб сайтове за суперевтини артикули.
Според Съвета за преработване на текстил (Council for Textile Recycling) благотворителните организации, които получават дарения облекла, постоянно изпращат огромен % от тях в чужбина. Годишно към 700 хиляди т използвани облекла се изпращат в други страни, само че се оказва, че те вредят на локалните стопански системи. Например, вносно облекло втора ръка може да коства до 95% по-малко от облекло, създадено в Кения.
По-малко от четвърт от текстилните боклуци, включително облекла и обувки се рециклират. Повечето от тях се трансформират в изолираност, заряд за матраци или почистващи кърпи, се пресметнали от Асоциацията за вторични материали и рециклиран текстил (SMART). Останалото постоянно се депонира или изгаря.
През последните години от текстилната промишленост гръмко афишират, че се ориентират към произвеждане на облекла от рециклирани материали. Но се оказва, че нещата не стоят тъкмо по този начин. Урска Транк от акцията Changing Markets твърди, че „ 93% от всичкия рециклиран текстил през днешния ден идва от пластмасови бутилки, а не от остарели облекла “. Транк изяснява, че до момента в който една пластмасова бутилка може да бъде рециклирана 5 или 6 пъти, то тениска от рециклиран полиестер „ в никакъв случай не може да бъде рециклирана още веднъж “. Тоест, по думите на специалиста от „ Грийнпийс “ Лиза Панхубер
„ преработването на облеклата е мит “
От друга страна, от Еврокомисията декларират пред Франс прес, че „ по-малко от 1% от тъканта, употребена за производството на облекло, се рециклира в ново облекло “ и изясняват, че облеклата, направени от повече от две нишки, се считат за нерециклируеми. А облеклата, които могат да бъдат рециклирани, би трябвало да бъдат сортирани по цвят, да им бъдат отстранени ципове, копчета и други материали - трудоемък и безценен развой, макар че в Европа стартират да се появяват пилотни планове. Но към момента повече от половината облекла от нерециклируеми полиестерни и смесени тъкани, които западните консуматори чинно носят в кофите за преработване, отиват на африканските пазари за втора ръка или по-често се изхвърлят на „ открити сметища “. Поне такива данни цитира Франс прес, базирайки се на данни на Европейската организация по околна среда от 2019 година
Според специалисти
памукът може да се рециклира
като се употребяват остарели облекла или останки от текстил. Качеството на памука може да е по-ниско от това на новия памук. Следователно рециклираният памук нормално се смесва с нов памук, само че производството на рециклиран памук към момента е доста лимитирано.
Все отново по света се употребяват разнообразни механични процеси за преработване на разнообразни типове тъкани - изключително естествени против синтетични тъкани. Текстилът се сортира по тип (дрехи, кърпи и т.н.), вид тъкан и цвят. След като бъдат сортирани, тъканите са подготвени за демонтиране по един от двата метода: механично или химично. Тъй като химическата обработка към момента е нововъзникващ и безценен способ, механичната обработка е главният метод на преработване. По време на механична обработка тъканта се раздробява или раздира на обособени нишки — това работи изключително добре за памук и прежда.
Решенията за понижаване на отпадъците в бранша са свързани с създаването на нови бизнес модели за отдаване на облекла чартърен, за улеснение на повторната приложимост и преработването, поощряване на промени в държанието на потребителите, да вземем за пример пазаруване на по-малко облекла, само че с по-добро качество.
В България към този момент системата за събиране на текстил действа на доброволни начала. Има разнообразни асоциации за разделно събиране и оползотворяване на текстилни боклуци, които си сътрудничат с общините, има и компании, които оферират събиране на нежелани текстилни произведения от домовете, с цел да спестят на хората търсенето и ходенето до кофите.
Шокиращи данни за питателните боклуци
- 63% от хората не знаят разликата сред датите „ употребен до “ и „ най-хубав до “ съгласно изследване на Respect Food. Храните с дата „ употребен до “ са нетрайни и би трябвало да се употребяват преди избраната дата, а с етикет „ най-хубав до “ могат да се употребяват и след избраната дата, само че те няма да са с най-хубаво качество
- Водата, употребена за производството на изхвърлената храна, може да се употребява от 9 милиарда души по към 200 л на човек дневно
- В Европа 40-60% от уловената риба се изхвърля, тъй като не дава отговор на стандартите за качество на супермаркетите
- Смята се, че все още над 800 млн. души на планетата страдат от тежко недохранване
- Ако 25% от храната, която сега се губи или разхищава в международен мащаб, бъде избавена, това би било задоволително, с цел да се нахранят 870 млн души по света
- Хранителните боклуци губят една четвърт от водните ни ресурси под формата на неизядена храна. Това се равнява на 172 милиарда $ изгубена вода.
- Развитите и разрастващите се страни разхищават или губят надлежно 670 и 630 млн. т храна, към 88 млн. т от тях са единствено в Европейски Съюз.
Някои обстоятелства за текстила
- За да се направи единствено 1 памучна тениска, са нужни към 2700 л прясна вода
- За 2 години и половина човек използва 2700 л питейна вода
- 1 кг облекла втора ръка икономисва 5,9 кг въглероден диоксид и 5448 л вода
- Всяка година в света се създават 92 млн. т текстилни боклуци
- Всяка година европейците използват приблизително 26 кг и изхвърлят към 11 кг текстил
- Европейски Съюз генерира 12,6 млн. тона текстилни боклуци на година, в това число 5,2 млн. тона облекла и обувки. Само 22% от тях се събират разделно за повторна приложимост или преработване
- Купуват се към 60% повече облекла, в сравнение с преди 15 години, а те се съхраняват единствено на половина по-дълго
- Само бързата мода е виновна за към 10% от всички световни въглеродни излъчвания, което е повече от излъчванията от всички интернационалните полети и мореплаване взети дружно
- Боядисваните тъкани съставляват 20% от цялото замърсяване на водата
- Производството на текстил е четвъртата най-замърсяваща промишленост (след храната, жилищата и мобилността), която оказва огромно влияние върху околната среда, сочат данни на Европейска комисия
В България
Пет пъти тежестта на НДК е годишно изхвърленият у нас текстил. Това са над 100 хиляди т. Само 2% от тях се рециклират, а сред 50% и 70% от облеклата и други текстилни произведения, събрани в Европа, са годни за приложимост, сочат данни на Асоциацията за преработване на текстил.
Организациите за оползотворяване са израз на разширената отговорност на производителя, която се вкарва като наложителна за текстил и обувки за страните членки на Европейски Съюз при преразглеждането на Рамковата инструкция за отпадъците. България към момента няма организация за възобновяване, за разлика от доста други европейски страни.
През 2025 година всяка страна членка на Европейски Съюз, в това число България, би трябвало да разполага със система за разделно събиране на текстил с национално покритие.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ