Въпреки острия ръст на цените при отделни групи стоки общите

Въпреки острия растеж на цените при обособени групи артикули общите ценови нива у нас са измежду най-ниските в Европейски Съюз
Трябва да се покачват приходите, а не популисткият напън за ценови тавани

Защо цените на някои храни и артикули у нас са по-високи, в сравнение с в други европейски страни? Потърсихме коментар от икономиста Адриан Николов.

Във образуването на крайните цени в магазините влизат голям брой фактори – от индустриалната цена през доставките до разноските и облагата на комерсиалните вериги. В този смисъл, с цел да отговорим на въпроса систематично и безапелационно, би трябвало да изследваме и съпоставяме всяка една обособена стока с всички особености, които тя извървява, до момента в който стигне до крайния консуматор. Ако гледаме общи ценови нива, тези в България не престават да са измежду най-ниските в Европейски Съюз, сравними само с тези в Румъния, макар острия растеж при обособени групи артикули.

Инфлацията през последната година е единствено един от факторите, които са от голяма важност тук – ценовите нива в общия случай се образуват от по-дълготрайни процеси. Особено подвеждащо е прочее да се вършат съпоставения с промоционални артикули, както толкоз постоянно се случва това при сензационните постове, които обикалят обществените мрежи.

Управлението откри 20-30% нарастване на цената от производителя до магазина. На мен като на външен наблюдаващ това нарастване сред цената на изхода на индустриалния развой до крайната цена в магазина даже ми се вижда малко поради всички спомагателни разноски, които вършат търговците и доставчиците. Не е изключено, когато (и ако) държавното управление стартира обещания разбор на веригите на доставки, да откри и доста по-големи нараствания и те още веднъж не биха били изненадващи. Хвърленото от премиера 20-30% ми наподобява като доста груба и предварителна оценка и в този смисъл ще е доста забавно - от чисто аналитична позиция, в случай че в действителност се извърши това следене. Що се отнася до пазара – да, той очевидно работи в тази обстановка, изключително в случай че не се основават спомагателни спънки.

В дълготраен проект единствената работеща мярка за повишение на покупателната дарба е повдигането на приходите. Тук обаче се цели по-скоро битка с краткосрочните последици от инфлацията през 2022 година Важното е да успеем да удържим популисткия напън за въвеждане на ценови тавани – видяхме какъв брой отрицателно се отрази това в Унгария през последната година, от изгубването на някои артикули до неизбежния растеж на цените след премахването им.

За страдание, предизборно партиите ще са изкушени да се надпреварват с ограничения – от дотации и бонуси през данъчни облекчения до даже по-груби намеси на пазара.

По-полезно ще бъде противоположното - при постепенната нормализация на стопанската система (и изключително на цените на суровините) през 2023-а да се отхвърляме от изключителните ограничения и да целим още веднъж уравновесен бюджет и отдръпване на страната от спешните ѝ намеси и изключителния стопански надзор.

Намаление на цените едва ли ще има отвън нормалните годишни цикли на сезонните артикули. Прогнозите на водещите институции сочат към закъснение на инфлационните процеси след пика от есента на 2022 година, само че евентуално растежът на цените ще остане доста над “меката ” инфлация, с която бяхме привикнали от предковид интервала. Това не значи, че няма да забележим стесняване в цените на обособени артикули – горивата, да речем, които зависят мощно от динамичността на суровините на интернационалните пазари, или пък строителните материали.

Обща дефлация на равнище цяла стопанска система обаче наподобява малко евентуална в кратко- и средносрочен проект.