Ново проучване за евроизборите: Гражданите ги интересуват далеч повече неща от бежанците
Въпреки налаганото от Виктор Орбан, Матео Салвини и Стив Банън мнение, изборите за Европейски Съюз няма да бъдат референдум за миграцията. Миграцията продължава да бъде значима за някои гласоподаватели, само че тя не е единствената борба за гласовете преди изборите за Европейски парламент. Това са заключенията на ново огромно изследване на Европейския съвет за външна политика (ECFR).
Според проучването, емиграцията и вътрешните проблеми, като корупцията, разноските за живот, здравето, жилищата и безработицата също се оказват съществени за гласоподавателите. Проучването, извършено от YouGov в 14 държави-членки на Европейския съюз (ЕС), даващи 80% от местата в Европейския парламент, съставлява обзор на мненията в Европа по съществени въпроси като сигурност, миграция, климатични промени, витален стандарт и национална стопанска система.
Резултатите от него оспорват както мнението на антиевропейски водачи като Виктор Орбан и Матео Салвини, по този начин и на проевропейци като Еманюел Макрон, че идните избори ще се водят по един въпрос - миграция.
Сред по-важните неща, което проучването демонстрира, е, че националните въпроси като корупцията, жилищното настаняване, опазването на здравето, пенсиите и безработицата , са избрани от гласоподавателите като еднообразно значими или даже по-важни от миграцията. Това е по този начин в доста държави-членки, а в Западна Европа гласоподавателите по принцип поддържат напъните за презаселване на бежанците.
Изследването също по този начин допуска, че макар антиеврейските старания за оформяне на изборите за Европейски парламент като референдум за миграцията, гласоподавателите в Чехия, Италия, Полша, Румъния и Испания са по-загрижени, че хората напущат страната, в сравнение с, че други влизат .
По други въпроси, като икономическото положение и климатичните промени, анкетата демонстрира, че гласоподавателите са като цяло песимистични по отношение на силата на своите национални стопански системи. В 13 от 14-те изследвани държави-членки има болшинство за въвеждане на по-голяма отбрана за околната среда, даже с цената на въздействието върху икономическия напредък.
На общоевропейско равнище, ислямският радикализъм е необятно разпознат като най-голямата опасност за бъдещето на Европа . Във всяка държава-членка от изследваните има болшинство за по-добра отбрана на европейските граници - с гласоподаватели в Австрия (80%), Чехия (84%), Гърция (89%) и Румъния (77%). В Западна Европа съществува общ консенсус, че бежанците следва да бъдат по-справедливо разпределени сред държавите-членки - с основните страни, наранени от миграционната рецесия през 2015 година, като Германия, Гърция, Италия, Холандия и Швеция. Това са и страните, които най-вече поддържат тази препоръчана политика. Корупцията е представена като главен вътрешен проблем в Гърция (от 78% от избирателите), Унгария (с 72% от гласоподавателите), Италия (с 70% от избирателите), Словакия (с 68% от избирателите), Испания (със 74%). %) и Румъния (от 69% от избирателите).
Според българите най-големите изгоди от европейското участие са свързани със свободното придвижване и достъпа до трудовия пазар, еврофондовете, само че и използването на правила и стандарти, излиза наяве от различен сегмент на проучването. Друг сериозен позитив е обвързван с подобряването на външната сигурност на страната като член на Европейски Съюз. Подобни са и областите, в които българите считат, че има съвместен интерес сред България и Европейски Съюз: сигурност, обучение и развиване на младите, опълчване на Съединени американски щати и Китай.
Според проучването, емиграцията и вътрешните проблеми, като корупцията, разноските за живот, здравето, жилищата и безработицата също се оказват съществени за гласоподавателите. Проучването, извършено от YouGov в 14 държави-членки на Европейския съюз (ЕС), даващи 80% от местата в Европейския парламент, съставлява обзор на мненията в Европа по съществени въпроси като сигурност, миграция, климатични промени, витален стандарт и национална стопанска система.
Резултатите от него оспорват както мнението на антиевропейски водачи като Виктор Орбан и Матео Салвини, по този начин и на проевропейци като Еманюел Макрон, че идните избори ще се водят по един въпрос - миграция.
Сред по-важните неща, което проучването демонстрира, е, че националните въпроси като корупцията, жилищното настаняване, опазването на здравето, пенсиите и безработицата , са избрани от гласоподавателите като еднообразно значими или даже по-важни от миграцията. Това е по този начин в доста държави-членки, а в Западна Европа гласоподавателите по принцип поддържат напъните за презаселване на бежанците.
Изследването също по този начин допуска, че макар антиеврейските старания за оформяне на изборите за Европейски парламент като референдум за миграцията, гласоподавателите в Чехия, Италия, Полша, Румъния и Испания са по-загрижени, че хората напущат страната, в сравнение с, че други влизат .
По други въпроси, като икономическото положение и климатичните промени, анкетата демонстрира, че гласоподавателите са като цяло песимистични по отношение на силата на своите национални стопански системи. В 13 от 14-те изследвани държави-членки има болшинство за въвеждане на по-голяма отбрана за околната среда, даже с цената на въздействието върху икономическия напредък.
На общоевропейско равнище, ислямският радикализъм е необятно разпознат като най-голямата опасност за бъдещето на Европа . Във всяка държава-членка от изследваните има болшинство за по-добра отбрана на европейските граници - с гласоподаватели в Австрия (80%), Чехия (84%), Гърция (89%) и Румъния (77%). В Западна Европа съществува общ консенсус, че бежанците следва да бъдат по-справедливо разпределени сред държавите-членки - с основните страни, наранени от миграционната рецесия през 2015 година, като Германия, Гърция, Италия, Холандия и Швеция. Това са и страните, които най-вече поддържат тази препоръчана политика. Корупцията е представена като главен вътрешен проблем в Гърция (от 78% от избирателите), Унгария (с 72% от гласоподавателите), Италия (с 70% от избирателите), Словакия (с 68% от избирателите), Испания (със 74%). %) и Румъния (от 69% от избирателите).
Според българите най-големите изгоди от европейското участие са свързани със свободното придвижване и достъпа до трудовия пазар, еврофондовете, само че и използването на правила и стандарти, излиза наяве от различен сегмент на проучването. Друг сериозен позитив е обвързван с подобряването на външната сигурност на страната като член на Европейски Съюз. Подобни са и областите, в които българите считат, че има съвместен интерес сред България и Европейски Съюз: сигурност, обучение и развиване на младите, опълчване на Съединени американски щати и Китай.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ