Въпреки множеството проблеми по пътя Аполо 14 – осмата пилотирана

Въпреки множеството проблеми по пътя " Аполо 14 " – осмата пилотирана задача до Луната – се приземява сполучливо на земния сателит.

Пръв на повърхността (по бордово време 114 часа 31 минути) излиза командирът – Алън Шепърд. „ Това беше дълъг път, само че не щеш ли сме тук “, декларира той. 

В рамките на задачата са събрани близо 42 кг лунни скали. Проведени са и няколко полеви опити, в това число сеизмични измервания.

Именно по време на " Аполо 14 " Шепърд удря две голф топки с спонтанен стик, донесен от Земята. Командирът и водачът на лунния модул Едгар Мичъл прекарват 33 часа на Луната.

На 9 февруари 1971 година " Аполо 14 " се завръща сполучливо на Земята.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    506 година — Кралят на вестготите Аларих II издава алманах с римски закони.
•    1204 година — Алексий V Дука Мурзуфул е коронясан за император на Византия.
•    1762 година — Френската островна колония Мартиника е завладяна от Англия.
•    1783 година — При първото от петте поредни трусове на полуостров Калабрия (Италия) умират 50 хиляди души.
•    1818 година — Маршал Жан Бернадот се възкача на шведския трон като Карл XIV.
•    1850 година — В Съединени американски щати е патентована първата машина за броене арифмометър.
•    1859 година — Княз Александру Йоан Куза е определен за държател на Княжество Молдова и слага основите на модерна Румъния.
•    1861 година — В Съединени американски щати е патентована кинокамерата от Коулмън Селърс.
•    1871 година — Васил Левски изготвя писма до Филип Тотю в Одеса и Панайот Хитов в Белград, с които кани двамата войводи да се включат ефективно в работата на Вътрешната революционна организация.
•    1885 година — Белгийският крал Леополд II основава Свободна страна Конго, като своя частна благосъстоятелност в Африка.
•    1889 година — Княз Фердинанд I дава позволение на Военното министерство за закупуване на първите картечници за Българската войска.
•    1901 година — Американският магнат Джон Пиерпон Морган основава империята " Юнайтед стейтс стийл корпорейшън ".
•    1904 година — Войските на Съединени американски щати напущат Куба след 5-годишна окупация.
•    1909 година — Русия признава независимостта на България.
•    1917 година — Мексико приема своята революционна конституция.
•    1928 година — По неестествен път е получен Витамин D.
•    1936 година — Чарли Чаплин осъществя последния си глух филм — Модерни времена.
•    1945 година — По време на конни надбягвания в Мексико конят Голяма Ракета слага международен връх по скорост — 70 км в час.
•    1953 година — За пръв път е показан анимационният филм на Уолт Дисни " Питър Пан ".
•    1958 година — Военноовъздушните сили на Съединени американски щати изгубват атомна бомба покрай крайбрежията на Савана, Джорджия, бомбата не е била открита.
•    1958 година — Гамал Абдел Насър е номиниран за първи президент на Обединената Арабска Република.
•    1968 година — Виетнамската война: Започва Битката при Ке Сан.
•    1971 година — Проект Аполо: Аполо 14 каца на Луната.
•    1973 година — В Торонто (Канада) стартира градежът на телевизионната кула Си Ен Тауър - най-високата постройка в света за идващите 34 години.
•    1976 година — Американката Мод Тал става най-възрастният водач в света, откакто получава правоуправление на 104 годишна възраст.
•    1991 година — Столицата на Киргизстан — Фрунзе е преименувана на Бишкек.
•    1997 година — Под публичен напън три швейцарски банки трансферират 71 млн. $ по сметката на фонда за жертвите на Холокоста.
•    2000 година — В Техеран е осъществен несполучлив опит за атентат против президента на Иран Мохамед Хатами.
•    2002 година — Компанията Pepsi снима най-скъпия рекламен видеоклип — с присъединяване на Бритни Спиърс на стойност 9 млн. $.

Родени

•    1788 година — Робърт Пийл, министър-председател на Обединеното кралство († 1850г.)
•    1808 година — Карл Шпицвег, немски художник († 1885 г.)
•    1812 година — Жорж Дантес, френски монархист († 1895 г.)
•    1840 година — Джон Бойд Дънлоп, шотландски откривател († 1921 г.)
•    1840 година — Хайръм Стивънс Максим, английски откривател († 1916 г.)
•    1843 година — Никола Ганчев, български бунтовник († 1876 г.)
•    1848 година — Жорис-Карл Юисманс, френски публицист († 1907 г.)
•    1852 година — Масатаке Тераучи, министър-председател на Япония († 1919 г.)
•    1866 година — Рейджиро Вакацуки, министър-председател на Япония († 1949 г.)
•    1871 година — Константин Н. Робев, български доктор († 1946 г.)
•    1877 година — Константин Калинин, руски авиоконструктор († 1938 г.)
•    1878 година — Андре Ситроен, френски авто пионер († 1935 г.)
•    1882 година — Луи Вагнер, френски авто играч († 1960 г.)
•    1889 година — Станке Димитров, български антифашист († 1944 г.)
•    1899 година — Уолтър Лангер, американски психоаналитик († 1981 г.)
•    1903 година — Алексей Леонтиев, руски психолог († 1979 г.)
•    1905 година — Георги Герасимов, български художник († 1977 г.)
•    1907 година — Валтер Науш, австрийски футболист († 1957 г.)
•    1909 година — Вангел Аяновски, югославски партизанин († 1996 г.)
•    1912 година — Пиетро Ферарис, италиански футболист († 1991 г.)
•    1914 година — Алън Ходжкин, английски биофизик, Нобелов лауреат през 1963 година (†1998 г.)
•    1914 година — Уилям Бароуз, американски романист († 1997 г.)
•    1915 година — Роберт Хофщетер, американски физик от еврейски генезис, Нобелов лауреат през 1961 година († 1990 г.)
•    1916 година — Уго Локатели, италиански футболист († 1993 г.)
•    1919 година — Андреас Папандреу, министър-председател на Гърция († 1996 г.)
•    1920 година — Леда Милева, българска поетеса и писателка († 2013 г.)
•    1923 година — Евгени Константинов, български публицист и сценарист († 1986 г.)
•    1924 година — Александър Матросов, руски военнослужещ († 1943 г.)
•    1925 година — Генчо Стоев, български публицист († 2002 г.)
•    1930 година — Александър Герчев, български доктор († 1997 г.)
•    1930 година — Веселин Калчев, български музикант († 1999 г.)
•    1932 година — Чезаре Малдини, италиански футболист и треньор
•    1934 година — Ханк Аарон, американски бейзболист
•    1938 година — Петър Драмов, български художник
•    1948 година — Свен-Йоран Ериксон, шведски футболен управител
•    1949 година — Курт Бек, немски политик
•    1949 година — Мануел Орантес, испански тенисист
•    1950 година — Нийл Джордан, ирландски режисьор и публицист
•    1954 година — Клиф Мартинез, американски музикант
•    1956 година — Ектор Ребаке, мексикански авто играч
•    1958 година — Франк Пагелсдорф, немски футболист
•    1959 година — Антони Дончев, български музикант
•    1961 година — Ирина Флорин, българска певица
•    1962 година — Емил Велев, български футболист
•    1963 година — Пако Айестеран, помощник-треньор на ФК Ливърпул
•    1964 година — Дъф Маккагън, американски музикант
•    1965 година — Георге Хаджи, румънски футболист
•    1966 година — Вяра Анкова, български публицист
•    1968 година — Маркус Грьонхолм, авто играч
•    1969 година — Боби Браун, американски артист
•    1969 година — Майкъл Шийн, английски артист
•    1972 година — Мери-Елизабет Доналдсън, графиня на Монпезат
•    1975 година — Джовани ван Бронкхорст, холандски футболист
•    1976 година — Тони Джа,тайландски занаятчия по бойни изкуства
•    1977 година — Иван Гребенчарски, български скиор
•    1978 година — Тал Шакед, американски шахматист
•    1981 година — Жюли Зенати, френска певица
•    1984 година — Карлос Тевес, аржентински футболист
•    1985 година — Ванеса Русо, състезател на покер от Съединени американски щати
•    1985 година — Кристиано Роналдо, португалски футболист
•    1986 година — Ведран Чорлука, хърватски футболист
•    1987 година — Диян Христев, български футболист (Какалаш - Горно водино, ПФК Локомотив Пловдив (шампионски сезон))
•    1990 година — Румен Николов, български футболист
•    1992 година — Марина Кискинова, българска поп певица
•    1992 година — Неймар, бразилски футболист

Починали

•    1578 година — Джанбатиста Марони, италиански художник (* 1520 г.)
•    1725 година — Йохан Кристоф Вайгел, немски гравьор (* 1654 г.)
•    1803 година — Джордж Бас, британски доктор (* 1771)
•    1822 година — Али паша Янински, албански общественик (* ок. 1741)
•    1881 година — Томас Карлайл, английски мъдрец и журналист (* 1795 г.)
•    1909 година — Димитър Паничков, български издател (* ок. 1810)
•    1910 година — Дине Дробенов, български бунтовник (*?)
•    1927 година — Никола Рибаров, български военачалник (* 1859 г.)
•    1931 година — Михал Грамено, албански бунтовник (* 1872 г.)
•    1934 година — Уилям Морис Дейвис, американски геоморфолог (* 1850 г.)
•    1937 година — Лоу Андреас-Саломе, немска писателка (* 1861 г.)
•    1947 година — Боян Смилов, български политик (* 1885 г.)
•    1959 година — Курт Закс, немски музиколог (* 1881 г.)
•    1966 година — Лудвиг Бинсвангер, швейцарски психиатър (* 1881 г.)
•    1999 година — Василий Леонтиев, съветски икономист, Нобелов лауреат през 1973 година (* 1906 г.)
•    2001 година — Любомир Димитров, български артист (* 1930 г.)
•    2005 година — Гнасингбе Еядема, президент на Того (* 1937 г.)
•    2008 година — Асен Попов, български ваятел (* 1925 г.)
•    2013 година — Леда Милева, българска писателка (* 1920 г.)

Празници

•    Мексико — Ден на конституцията (1917 г.)
•    Бурунди — Ден на единението
•    Сан Марино — Ден на патрона (Света Агата)
•    Пакистан — Ден на Кашмир

 

 

obekti.bg