Младите са по-големи оптимисти за ЕС, но в България точно те не искат да гласуват
Въпреки рецесиите: европейските жители не престават да ценят високо участието си в Европейски Съюз и остават оптимисти за бъдещето на съюза.
Това демонстрират данните в новото проучване " Евробарометър " на Европейски Съюз, 6 месеца преди изборите за нов Европейски парламент.
Над 72% от хората считат, че родината им има изгода от това, че е част от Европейския съюз - и то най-много тъй като той способства за поддържането на мира и сигурността.Демокрацията е най-скъпата полезност на болшинството от европейските жители, до момента в който за българите това е " свободата на придвижване ".Справянето с бедността, опазването на публичното здраве и климатичните промени би трябвало да са топ целите за Европейския парламент съгласно интервюираните.60% от жителите считат, че бъдещето пред Европейски Съюз е оптимистично, като при младите европейци този дял доближава до 66-67%.
73% от европейските жители се притесняват, че стандартът им на живот ще се утежни през идната година. Това е доста висок дял, само че въпреки всичко понижава спрямо отговорите от сходно проучване през март 2023 с 6 процентни пункта.
Почти половината запитани споделят, че към този момент усещат резултата от поредицата от рецесии поради намаляващия размер на артикули и услуги, които могат да си разрешат с приходите си.
По-интересното е, че двама от всеки трима европейски жители сред 15 и 39 година са оптимисти за бъдещето наЕС. При по-възрастните хора и тези, които изпитват компликации да заплащат сметките си, този дял спада.
Делът на хората с позитивно мнение за Европейски Съюз също е по-висок при младежите (50%) в съпоставяне със междинното равнище във всички възрастови групи (45%).
България е измежду страните с по-скоро оптимистична настройка за бъдещето на Европейски Съюз (56% от респондентите) и с болшинство на хората, които считат, че страната е спечелила от участието си в съюза (57%).
Делът на българите, които осъзнават изгодите от Европейски Съюз, обаче е релативно невисок на фона на други страни като Литва (94%), Ирландия и Люксембург (93%) или Малта (92%).По този индикатор публичното мнение в България стои по-близо до Австрия (55%) и Италия (57%).
Проблемът, който се вижда при България, е доста ниският дял на младежите (15-24 г.) с настройка да гласоподават на идващите европейски избори.
Положителен отговор дават единствено 25% от тях, до момента в който приблизително в Европейски Съюз този дял е 56% при най-младата група.
Вероятността за гласоподаване се усилва при българите в дейна работна възраст, само че леко спада след 55-годишна възраст. За съпоставяне - европейците в пред- или пенсионна възраст са най-склонни да гласоподават за Европарламент.
70 на 100 от европейците имат вяра, че Европейски Съюз оказва въздействие върху всекидневния им живот. Този дял е по-висок измежду хората, които считат, че участието в съюза е нещо положително и значимо.
В България 61% от хората дават отговор позитивно на този въпрос, до момента в който 36% не виждат по какъв начин дейностите на европейските институции въздействат върху всекидневието им.
Колкото повече хората наблюдават новините за политиката в Европейски Съюз, толкоз по-висока е и осъзнатостта им за резултата от нея върху личния им живот.
Въпросът " Коя от следните полезности би трябвало да бъде защитавана предпочитано от Европейския парламент " демонстрира разделянето на публичното мнение в България и междинното равнище в Европейски Съюз.
Докато българите правят оценка свободното придвижване най-високо, следвано от върховенството на закона и солидарността сред членовете в Европейски Съюз, множеството европейци (най-вече в страни като Германия и Швеция) подреждат полезностите си друго: 1) народна власт, 2) отбрана на човешките права в Европейски Съюз и по света, 3) независимост на словото и мисълта.
Вижда се и много висок дял на хората (26% в България при 17% в ЕС), които желаят Екологичен потенциал да се занимава с почитание на националните идентичности, култури и обичаи в обособените страни.
Това демонстрират данните в новото проучване " Евробарометър " на Европейски Съюз, 6 месеца преди изборите за нов Европейски парламент.
Над 72% от хората считат, че родината им има изгода от това, че е част от Европейския съюз - и то най-много тъй като той способства за поддържането на мира и сигурността.Демокрацията е най-скъпата полезност на болшинството от европейските жители, до момента в който за българите това е " свободата на придвижване ".Справянето с бедността, опазването на публичното здраве и климатичните промени би трябвало да са топ целите за Европейския парламент съгласно интервюираните.60% от жителите считат, че бъдещето пред Европейски Съюз е оптимистично, като при младите европейци този дял доближава до 66-67%.
73% от европейските жители се притесняват, че стандартът им на живот ще се утежни през идната година. Това е доста висок дял, само че въпреки всичко понижава спрямо отговорите от сходно проучване през март 2023 с 6 процентни пункта.
Почти половината запитани споделят, че към този момент усещат резултата от поредицата от рецесии поради намаляващия размер на артикули и услуги, които могат да си разрешат с приходите си.
По-интересното е, че двама от всеки трима европейски жители сред 15 и 39 година са оптимисти за бъдещето наЕС. При по-възрастните хора и тези, които изпитват компликации да заплащат сметките си, този дял спада.
Делът на хората с позитивно мнение за Европейски Съюз също е по-висок при младежите (50%) в съпоставяне със междинното равнище във всички възрастови групи (45%).
България е измежду страните с по-скоро оптимистична настройка за бъдещето на Европейски Съюз (56% от респондентите) и с болшинство на хората, които считат, че страната е спечелила от участието си в съюза (57%).
Делът на българите, които осъзнават изгодите от Европейски Съюз, обаче е релативно невисок на фона на други страни като Литва (94%), Ирландия и Люксембург (93%) или Малта (92%).По този индикатор публичното мнение в България стои по-близо до Австрия (55%) и Италия (57%).
Проблемът, който се вижда при България, е доста ниският дял на младежите (15-24 г.) с настройка да гласоподават на идващите европейски избори.
Положителен отговор дават единствено 25% от тях, до момента в който приблизително в Европейски Съюз този дял е 56% при най-младата група.
Вероятността за гласоподаване се усилва при българите в дейна работна възраст, само че леко спада след 55-годишна възраст. За съпоставяне - европейците в пред- или пенсионна възраст са най-склонни да гласоподават за Европарламент.
70 на 100 от европейците имат вяра, че Европейски Съюз оказва въздействие върху всекидневния им живот. Този дял е по-висок измежду хората, които считат, че участието в съюза е нещо положително и значимо.
В България 61% от хората дават отговор позитивно на този въпрос, до момента в който 36% не виждат по какъв начин дейностите на европейските институции въздействат върху всекидневието им.
Колкото повече хората наблюдават новините за политиката в Европейски Съюз, толкоз по-висока е и осъзнатостта им за резултата от нея върху личния им живот.
Въпросът " Коя от следните полезности би трябвало да бъде защитавана предпочитано от Европейския парламент " демонстрира разделянето на публичното мнение в България и междинното равнище в Европейски Съюз.
Докато българите правят оценка свободното придвижване най-високо, следвано от върховенството на закона и солидарността сред членовете в Европейски Съюз, множеството европейци (най-вече в страни като Германия и Швеция) подреждат полезностите си друго: 1) народна власт, 2) отбрана на човешките права в Европейски Съюз и по света, 3) независимост на словото и мисълта.
Вижда се и много висок дял на хората (26% в България при 17% в ЕС), които желаят Екологичен потенциал да се занимава с почитание на националните идентичности, култури и обичаи в обособените страни.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ