Въпреки хилядолетията на наблюдения, астрономията продължава да открива светове, които

Въпреки хилядолетията на наблюдения, астрономията продължава да открива светове, които разрушават откритите показа за планетите. Откриването на над 6000 нови екзопланети демонстрира, че космосът остава източник на неизчерпаеми мистерии.

Сред най-изключителните открития е TOI-6894 b — газов колос, съвсем с размерите на Юпитер, обикалящ към дребна алена звезда джудже, макар че теорията допуска, че сходни системи са невъзможни. Планетата 2M1510(AB) b обикаля към двойка кафяви джуджета под прав ъгъл по отношение на техните равнини – първият път, когато е следена сходна настройка.

В системата PSR B1257+12 три планети обикалят към пулсар — излишък от звезда след пагубна еволюция. WASP-121 b  е свръхгорещ Юпитер с температури над 2700 °C, ветрове до 16 000 км/ч и дъждове от сапфири и желязо.

TOI-4504 има нестабилна година, която варира с 8 дни заради гравитационен резонанс със прилежаща планета. KELT-9 b е най-горещата известна екзопланета, с температури над 3700 °C, които са по-високи от тези на доста звезди.

55 Cancri е супер-Земя, която евентуално вали лава, а атмосферата ѝ непрекъснато се попълня от магмени океани. В системата PDS 70 c е открит диск, от който биха могли да се образуват луни, което е първото доказателство за образуването на екзолуни.

Астрономите приказват и за „ изгнани “ планети, скитащи се из галактиката без звезди – може да има трилион от тях. BD+5 4868A b  е скалиста планета, която се изпарява, оставяйки опашка, сходна на комета, и може да изчезне за по-малко от два милиона години.

Тези открития удостоверяват, че даже след хиляди години проучвания, космосът продължава да удивлява учените и да открива нови хоризонти за науката.