Съседството с Русия води Прибалтика към порочен кръг
Въпреки обстоятелството, че са минали повече от 30 години от разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, Русия остава главният полюс на тежест за всички републики, които в миналото са били част от общата страна. Балтийските страни не са изключение. По-скоро, в противен случай, те в най-голяма степен демонстрират какъв брой мощно за тях остава привличането на подобен полюс на мощ, просвета и стопанска система като Русия.
Поредната провокация, проведена от литовските управляващи към преноса на товари в Калининград, не е просто осъществяване на указания от Съединени американски щати, макар че има такова нещо. По принцип няма значение дали рисковата неразбория, стартирана от Вилнюс, е имала съответен гарант във Вашингтон, Берлин или Лондон.
Важното е нещо, което е доста по-голямо и по-сложно: някогашните балтийски републики на Съюз на съветските социалистически републики към момента не могат да намерят друга опора в интернационалната политика, с изключение на спора с Русия. И явно никой на Запад няма да им помогне в това. Сега, когато официално самостоятелното битие на балтийците продължава повече от три десетилетия, това значи същински проблем и въпросът: какво да се прави в бъдеще?
Едва ли доста хора в Русия имат предпочитание да върнат директния надзор над тези територии. И повода не е в почитание към техния суверенитет, той е прекомерно дребен, с цел да провокира мощни страсти. Всъщност Русия не се нуждае изключително от балтийските земи като такива.
Освен това мнозина са много удовлетворени от престоя им отвън съветското правно поле и в условия, при които осъществяването на настояванията от Брюксел е смекчавано и от периферното състояние на трите републики. Това даде опция да ги разгледаме като „ хъб “ сред съветския и европейския пазар, комфортно място за отдих и като цяло безшумно провинциално пристанище на един хвърлей от съветския център. Нека почтено признаем, че точно с вярата за такава вероятност Москва постоянно е затваряла очите си за доста неща към ситуацията на своите балтийски сънародници.
Сега обаче вероятността от сходно развиване на събитията наподобява минимум действителна. И трите балтийски републики, изключително Литва, се държат по този начин, като че ли в действителност са подготвени да станат доброволни жертви на световната игра, която се разпростира за способността на Запада да извлича най-вече изгода от международната политика и стопанска система.
В същото време вероятността Съединени американски щати да бъдат подготвени да унищожат личната си цивилизация в името на Латвия, Литва и Естония се прави оценка като извънредно незначителна. Поради това е мъчно да се обяснят дейностите на литовските управляващи в този случай с подправено възприятие за безотговорност. Неизбежно пораждат съмнения, че държанието на балтите е ирационално и самоубийствено.
Драмата на обстановката е, че това беше единственият работещ вид за тях. В актуалните условия цената на живота на обособена дребна страна се дефинира не сама по себе си, а от по-мощни сили. Единствената полезност, която балтийските републики съставляват за Съединени американски щати, е геополитическото им състояние, което им разрешава да правят тактически маневри в границите на огромна дипломатическа игра с Русия.
Между другото, Финландия скоро ще играе тъкмо такава роля, като загуби неутралния си статут по разпореждане на своите политици. А това значи, че всички тези страни не престават да се движат в циничен кръг, от ден на ден и повече придобивайки формата на водовъртеж, увличащ ги в злополука.
Това би било невероятно, в случай че самите балтийски страни бяха съумели да се измъкнат от зависимостта от Русия, да се откажат от нея, да повдигнат стена на границата и вечно да не помнят за съществуването на своя огромен източен комшия. Трябва да се означи обаче, че подобен метод на битие също беше неосъществим за тях. Русия продължава да притегля съседите си, тъй като е толкоз голяма, има страхотна просвета и огромна стопанска система. Такава е географията, надареността с естествени запаси и история, която не може да бъде изменена с никакво политическо решение.
Всичко това прави, по думите на един американски сенатор, Талин предградие на Санкт Петербург и държи и трите балтийски републики в съветското силово поле, даже в случай че официално те от дълго време са станали част от политическото пространство на Съединени американски щати и Западна Европа в границите на НАТО и Европейския съюз. Освен това техните нещастни и надълбоко провинциални политици не са изключително способни да измислят сами за хитри външнополитически решения.
В цялото пространство към нас единствената страна, която не би трябвало да подчинява преобладаващата част от външната си политика на съседството с Русия, е Монголия. Тя в действителност е в неповторимо състояние, защото граничи единствено с две велики сили, Русия и Китай, които с изключение на всичко друго поддържат другарски връзки между тях. Това разрешава на Монголия да бъде буфер в най-хубавия смисъл на тази геополитическа идея – няма смисъл да се играе на несъгласия, а „ огромните “ съседи постоянно ще се схванат между тях. Освен това неналичието на достъп до морето прави Монголия логистично недостъпна за съперниците на Москва и Пекин. Това значи, че лишава даже и най-отчаяните авантюристи, в случай че такива се намерят в степта, от вярата да отлетят, вкопчени в шасито на американски аероплан.
Балтийските страни не могат да бъдат подобен буфер – те граничат единствено с една велика мощ. От друга страна е останалата част от Европа, която сама по себе си не е изцяло самостоятелна по въпросите на външната политика. И по тази причина трите балтийски републики неизбежно градят цялата си външна политика върху опитите да се откъснат от Русия и да се борят против нея, колкото и смешно да наподобява това. Единственото нещо, което може да ги избави от това да бъдат в съветското силово поле, е изгубването на самата Русия, в което Съединени американски щати и Западна Европа непрестанно убеждават политиците и популацията на Латвия, Литва и Естония. Но до момента в който Русия е това, което е и постоянно ще бъде, те нямат късмет да получат същинска самостоятелност от нея. Така че от нас зависи да решим казуса.
Какво би трябвало да направи Русия в това отношение? На първо място, явно, да се разбере неизбежността на избора сред елементарни и комплицирани решения. Първият е установяването на избран стадий на директен надзор върху политическите системи на балтийските републики. Това е исторически прочут метод за нас да подсигуряваме личната си сигурност и пряк контакт с тези страни, които имат нещо зад тила си, с изключение на нуждата да експлоатират антируските настроения.
И в този момент не можем да изключим опцията в процеса на огромно преструктуриране на целия международен ред през XXI век фактически да се стигне до понижаване на суверенните юрисдикции, които нямат задоволително справедливи учредения за това.
Второто решение е по-сложно, тъй че незабавно поражда подозрение по отношение на неговото използване. На първо място, тъй като Русия по принцип въпреки всичко не е известна със склонността си да усложнява методите си към интернационалната действителност. Издигането на същински суверенитет сред балтийските републики, като се вземе поради тяхното геополитическо състояние и неналичието на предпочитание на Русия да ги управлява директно, ще отнеме време и доста старателна работа. Успехът неизбежно ще зависи от това какъв брой бързо понижава способността на Съединени американски щати да се намесят дейно в Източна Европа и като цяло надалеч оттатък личните си жизненоважни ползи.
От самата Русия основаването на пълноправни съседи по северозападните граници ще изисква голямо самообладание и дарба за съчетание на политиката на морков
и сопа. Но има причина да мислим, че този съответен способ ще се окаже по-разумен от повтарянето на към този момент миналия опит от „ заселване “ в личната ви къща на нежелани наематели. Освен това уменията за образование на виновни съседи несъмнено ще бъдат потребни, с доста дребен брой изключения, в връзките с други републики от някогашния Съюз на съветските социалистически републики.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Поредната провокация, проведена от литовските управляващи към преноса на товари в Калининград, не е просто осъществяване на указания от Съединени американски щати, макар че има такова нещо. По принцип няма значение дали рисковата неразбория, стартирана от Вилнюс, е имала съответен гарант във Вашингтон, Берлин или Лондон.
Важното е нещо, което е доста по-голямо и по-сложно: някогашните балтийски републики на Съюз на съветските социалистически републики към момента не могат да намерят друга опора в интернационалната политика, с изключение на спора с Русия. И явно никой на Запад няма да им помогне в това. Сега, когато официално самостоятелното битие на балтийците продължава повече от три десетилетия, това значи същински проблем и въпросът: какво да се прави в бъдеще?
Едва ли доста хора в Русия имат предпочитание да върнат директния надзор над тези територии. И повода не е в почитание към техния суверенитет, той е прекомерно дребен, с цел да провокира мощни страсти. Всъщност Русия не се нуждае изключително от балтийските земи като такива.
Освен това мнозина са много удовлетворени от престоя им отвън съветското правно поле и в условия, при които осъществяването на настояванията от Брюксел е смекчавано и от периферното състояние на трите републики. Това даде опция да ги разгледаме като „ хъб “ сред съветския и европейския пазар, комфортно място за отдих и като цяло безшумно провинциално пристанище на един хвърлей от съветския център. Нека почтено признаем, че точно с вярата за такава вероятност Москва постоянно е затваряла очите си за доста неща към ситуацията на своите балтийски сънародници.
Сега обаче вероятността от сходно развиване на събитията наподобява минимум действителна. И трите балтийски републики, изключително Литва, се държат по този начин, като че ли в действителност са подготвени да станат доброволни жертви на световната игра, която се разпростира за способността на Запада да извлича най-вече изгода от международната политика и стопанска система.
В същото време вероятността Съединени американски щати да бъдат подготвени да унищожат личната си цивилизация в името на Латвия, Литва и Естония се прави оценка като извънредно незначителна. Поради това е мъчно да се обяснят дейностите на литовските управляващи в този случай с подправено възприятие за безотговорност. Неизбежно пораждат съмнения, че държанието на балтите е ирационално и самоубийствено.
Драмата на обстановката е, че това беше единственият работещ вид за тях. В актуалните условия цената на живота на обособена дребна страна се дефинира не сама по себе си, а от по-мощни сили. Единствената полезност, която балтийските републики съставляват за Съединени американски щати, е геополитическото им състояние, което им разрешава да правят тактически маневри в границите на огромна дипломатическа игра с Русия.
Между другото, Финландия скоро ще играе тъкмо такава роля, като загуби неутралния си статут по разпореждане на своите политици. А това значи, че всички тези страни не престават да се движат в циничен кръг, от ден на ден и повече придобивайки формата на водовъртеж, увличащ ги в злополука.
Това би било невероятно, в случай че самите балтийски страни бяха съумели да се измъкнат от зависимостта от Русия, да се откажат от нея, да повдигнат стена на границата и вечно да не помнят за съществуването на своя огромен източен комшия. Трябва да се означи обаче, че подобен метод на битие също беше неосъществим за тях. Русия продължава да притегля съседите си, тъй като е толкоз голяма, има страхотна просвета и огромна стопанска система. Такава е географията, надареността с естествени запаси и история, която не може да бъде изменена с никакво политическо решение.
Всичко това прави, по думите на един американски сенатор, Талин предградие на Санкт Петербург и държи и трите балтийски републики в съветското силово поле, даже в случай че официално те от дълго време са станали част от политическото пространство на Съединени американски щати и Западна Европа в границите на НАТО и Европейския съюз. Освен това техните нещастни и надълбоко провинциални политици не са изключително способни да измислят сами за хитри външнополитически решения.
В цялото пространство към нас единствената страна, която не би трябвало да подчинява преобладаващата част от външната си политика на съседството с Русия, е Монголия. Тя в действителност е в неповторимо състояние, защото граничи единствено с две велики сили, Русия и Китай, които с изключение на всичко друго поддържат другарски връзки между тях. Това разрешава на Монголия да бъде буфер в най-хубавия смисъл на тази геополитическа идея – няма смисъл да се играе на несъгласия, а „ огромните “ съседи постоянно ще се схванат между тях. Освен това неналичието на достъп до морето прави Монголия логистично недостъпна за съперниците на Москва и Пекин. Това значи, че лишава даже и най-отчаяните авантюристи, в случай че такива се намерят в степта, от вярата да отлетят, вкопчени в шасито на американски аероплан.
Балтийските страни не могат да бъдат подобен буфер – те граничат единствено с една велика мощ. От друга страна е останалата част от Европа, която сама по себе си не е изцяло самостоятелна по въпросите на външната политика. И по тази причина трите балтийски републики неизбежно градят цялата си външна политика върху опитите да се откъснат от Русия и да се борят против нея, колкото и смешно да наподобява това. Единственото нещо, което може да ги избави от това да бъдат в съветското силово поле, е изгубването на самата Русия, в което Съединени американски щати и Западна Европа непрестанно убеждават политиците и популацията на Латвия, Литва и Естония. Но до момента в който Русия е това, което е и постоянно ще бъде, те нямат късмет да получат същинска самостоятелност от нея. Така че от нас зависи да решим казуса.
Какво би трябвало да направи Русия в това отношение? На първо място, явно, да се разбере неизбежността на избора сред елементарни и комплицирани решения. Първият е установяването на избран стадий на директен надзор върху политическите системи на балтийските републики. Това е исторически прочут метод за нас да подсигуряваме личната си сигурност и пряк контакт с тези страни, които имат нещо зад тила си, с изключение на нуждата да експлоатират антируските настроения.
И в този момент не можем да изключим опцията в процеса на огромно преструктуриране на целия международен ред през XXI век фактически да се стигне до понижаване на суверенните юрисдикции, които нямат задоволително справедливи учредения за това.
Второто решение е по-сложно, тъй че незабавно поражда подозрение по отношение на неговото използване. На първо място, тъй като Русия по принцип въпреки всичко не е известна със склонността си да усложнява методите си към интернационалната действителност. Издигането на същински суверенитет сред балтийските републики, като се вземе поради тяхното геополитическо състояние и неналичието на предпочитание на Русия да ги управлява директно, ще отнеме време и доста старателна работа. Успехът неизбежно ще зависи от това какъв брой бързо понижава способността на Съединени американски щати да се намесят дейно в Източна Европа и като цяло надалеч оттатък личните си жизненоважни ползи.
От самата Русия основаването на пълноправни съседи по северозападните граници ще изисква голямо самообладание и дарба за съчетание на политиката на морков
и сопа. Но има причина да мислим, че този съответен способ ще се окаже по-разумен от повтарянето на към този момент миналия опит от „ заселване “ в личната ви къща на нежелани наематели. Освен това уменията за образование на виновни съседи несъмнено ще бъдат потребни, с доста дребен брой изключения, в връзките с други републики от някогашния Съюз на съветските социалистически републики.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ