Йонен двигател само за 13 години може да достави авангарден телескоп на разстояние до 550 а.е.
Въпреки че за междузвездни пътувания четем единствено в научната фантастика, съществуват планове на галактически стратегии, които биха могли да ни приближат до тази фантазия. Една от тях е полетът до фокусната точка на слънчевата гравитационна леща, ситуирана на 550 астрономически единици от Слънцето. Това е по-далеч, в сравнение с е минал който и да е обект, основан от човешка ръка. За да се стигне до такава степен, ще са нужни доста комплицирани технологии, в това число особено задвижване. На Международния конгрес за междузвездни полети в Милано инженери показаха калкулации на основаването на най-благоприятен йонен мотор за сходно пътешестване.
Авторите на проучването, английски учени от Инициативата за междузвездни проучвания, дадоха отговор на въпроса: какви би трябвало да бъдат характерностите на съставените елементи на йонния мотор, с цел да може той да достави задоволително тежък товар по избран профилиран маршрут: към Юпитер, до Плутон или до точката, от която Слънцето стартира да извършва функционалността на гравитационна леща (на към 550 а. е. от Слънцето, оттатък границата на ударната вълна).
Първата от тези характерности е източникът на сила за йонния мотор. Според създателите в идеалния случай той би трябвало да обезпечава 1 kW на кг тегло. Засега това е отвън опциите на сегашните технологии: даже атомните електрически ракетни мотори обезпечават към 100 W/kg. Сред пробните мостри има обещаващи разновидности, само че нищо, което би могло да обезпечи нужната мощ.
Втората значима характерност е успеваемостта на тягата. Според изчисленията на създателите идеалната стойност е 97%. Съвременните технологии към момента не я доближават: взето приблизително, работещите модели поддържат равнище от 75-80%. Показателят може да се увеличи посредством усъвършенствания като ограничение на магнитните полета към стените на мотора. Само че колкото повече се доближаваме до цената от 97%, толкоз по-трудно ще бъде да се реализира повишение на успеваемостта, написа Universe Today.
Що се отнася до последната характерност, разказана от създателите – характерния подтик – идеална би била стойност от 34 000 до 76 000 секунди. При това технологиите, които биха създали вероятен подобен характерен подтик, към момента не съществуват, не тъй като не сме в положение да създадем мотор с подобен характерен подтик, а тъй като не разполагаме с подобаващи силови системи.
Ако приемем, че и трите условия са изпълнени, сходен йонен мотор би могъл да достави потребен товар с тегло съвсем 18 тона до слънчевата гравитационна леща единствено за 13 години.
Космически телескоп, подложен на фокалната линия на слънчевата гравитационна леща, би дал опция на астрономите да следят далечни езопланети и звездни системи. Според общата доктрина на относителността солидните обекти огъват пространство-времето и в това време и светлинните лъчи. Методът на гравитационната леща включва потреблението на звездата като лупа, показваща това, което се намира надалеч зад нея. Дори относително слаб телескоп, подложен във фокусната точка на гравитационна леща, ще даде доста нарастване.
