Meчо Пух за най-хубавото в живота
Въпреки че яденето на мед е доста хубаво нещо има един миг, тъкмо преди да започнеш да ядеш и тогава е доста по-хубаво, в сравнение с самото ястие.
— Какво най-вече обичаш да правиш, Пух?
— Ами… Какво най-вече обичам…, – и след това се спря да намерения. Въпреки че яденето на мед е доста хубаво нещо има един миг, тъкмо преди да започнеш да ядеш и тогава е доста по-хубаво, в сравнение с самото ястие , само че не знаеше по какъв начин да го каже.
Медът не е толкоз апетитен, когато един път си го ял, златото не значи толкоз доста, когато го имаш, премията не значи доста, в случай че към този момент я имаш. Ако вземем всичките си награди в живота, отново няма да имаме задоволително. Но в случай че вземем всичкото това, което е сред премиите, действително ще се върнем с доста повече. А в случай че вземем премиите и това сред тях, ето тогава ще имаме всичко — всеки момент, който сме изживели. А какво би било в случай че просто се забавляваме?
Коледните дарове да вземем за пример, в случай че бъдат отворени, са доста по-малко от това, което са били в процеса на разкриване, носене, шерване, от самото мислене за тях, от упованията ни. 365 дни по-късно ние се озоваваме в същата обстановка. Всеки път, когато открием злато, то към този момент не ни радва толкоз и отново тръгваме да дирим ново и ново и ново.
Това не значи, че златото, което имаме, не коства. Това е по този начин най-много тъй като нещо надълбоко в нас ни тегли към процеса, а самият развой на търсене е и това, което ни прави по-умни, по-щастливи и така нататък Но в случай че вършим нещата по неверен метод, то е същото, което ни трансформира в небогати, ядосани, комплицирани и така нататък хора. Златото би било положително за нас и би ни донесло изгода единствено в случаите, когато процесът на откриването е бил потребен за нас. От друга страна , тъкмо процесът е важнияt. Насладата от самият развой е тайната, която унищожава безсмислените легенди за Голямата Награда и Спестеното време. Може би това би ни помогнало да си разбираем ежедневното значение на думата Тао, Пътя!
Как бихме нарекли мига преди яденето на меда? Някои биха го нарекли очакване, само че мисля че е доста повече от това. Можем да го назовем чувство. Това е и мигът, когато си благополучен и го осъзнаеш, даже в случай че това е единствено момент. Наслаждавайки се на процеса, ние можем да разтегнем това чувство и то да се разпростре освен в избран момент, само че да обкове целия ни живот. И по този начин просто да се забавляваме. Като Пух.
И след това се замисли, че да си с Кристофър Робин е доста хубаво нещо и че да бъдеш другар с Прасчо е доста хубаво нещо, и по този начин, мислейки си за всичкото това, сподели:
— Това, което обичам най-вече на света, съм Аз и Прасчо, когато идваме у вас на посетители, и ти кажеш Какво мислите за нещо мъничко ? И аз кажа: Ами, мисля че нямам нищо срещу дребното нещо, ами ти Прасчо? И е чудноват ден на открито и птичките пеят…
Както написа поетът Лу-Ю:
Облаците над нас се събират и разделят!
Бризът по брега идва и си отива.
Животът е като тях! Защо не починем?
Кой може да ни спре да честваме?
Таото на Пух – Бенджамин Хоф, benjaminhoffauthor.com
Издателство: Дамян Яков
Инфо: http://mostzaknigi.com
