Средната заплата в ИТ сектора вече е почти 3000 лева
Въпреки че все по-трудно намира хора, българският бизнес продължава да основава работни места. Армията на трудещите се у нас за година се е увеличила с 48 500 души. " Данните за развиването на пазара на труда през първото тримесечие на 2019 година могат да бъдат разказани като позитивна изненада на фона на неубедителния завършек на предходната година ", разяснява разбор на Института за пазарна стопанска система. Това, че работят повече хора, има действително отражение - стопанската система отбеляза добър растеж от 3.4% за първото тримесечие.
Средната брутна заплата за страната към този момент е 1208 лева Увеличението се дължи както на доброто положение на стопанската система и на недостига на фрагменти, по този начин и на административното повишение на минималната работна заплата и на максималните осигурителни прагове от началото на годината, показва Явор Алексиев от ИПИ. Ефектът от второто изключително ясно се вижда в областта на осведомителните технологии, където междинното възнаграждение единствено в границите на година се е покачило от 2584 на 2930 лв..
Икономистите означават още един забавен факт - разликата в междинната заплата в частния и в обществения бранш се стопява до символичните 4 лв.. Това " настигане " на възнагражденията в частните предприятия е отдавнашна наклонност. То приказва, че сивата стопанска система понижава през годините, разяснява Алексиев.
ИПИ откроява забавни цифри във възрастовата конструкция на работещите българи. Заетостта измежду 15-29 годишните съвсем не се трансформира и е 40.3%, само че в " старшата " група на 55-64-годишните има впечатляващо покачване - от 58.8 на 63 %. Данните за първото тримесечие демонстрират още нещо значимо - бизнесът от ден на ден прибягва до недоучили работници (с главно и по-ниско образование). Това значително се дължи на глада за фрагменти и на възхода на строителството и на туризма, които по принцип употребяват по-ниско просветен личен състав. Строителните компании да вземем за пример са основали работа на нови 3000 души, а в хотелите и ресторантьорството са назначени с 15 000 повече хора спрямо година по-рано.
Разликата в коефициентите за безработица, изчислявани от НСИ (5.0%) и от Агенция по заетостта (5.9% през март 2019 г.), остава около 1 процентен пункт. Така или другояче и двата индикатора са рекордно ниски. Това е мотив за наслада, само че и явен знак, че потребността на стопанската система от повече и по-добре готова работна ръка ще продължи да е водещ проблем и през 2019 година, обобщава анализът.
НАГОРE И НАДОЛУ
Като цяло процентът на работещите българи гони рекордни равнища, само че има съществени разлики в обособените региони на страната. Северозападна България продължава да се показва като " северозападнала " - единствената област там, в която заетостта пораства по отношение на предходната година, е Ловеч. Спад на север от Стара планина се вижда още в Добрич, Силистра и Търговище, до момента в който положителни резултати във връзка с заетостта реализира най-много област Велико Търново и в по-малка степен Шумен и Варна. В същото време на юг столицата се оказва единствената област със спад в заетостта на годишна база, което удостоверява и данните от последното тримесечие на 2018 година за последователно мъртвило в експанзията на локалния пазар на труда, разяснява Явор Алексиев.
Средната брутна заплата за страната към този момент е 1208 лева Увеличението се дължи както на доброто положение на стопанската система и на недостига на фрагменти, по този начин и на административното повишение на минималната работна заплата и на максималните осигурителни прагове от началото на годината, показва Явор Алексиев от ИПИ. Ефектът от второто изключително ясно се вижда в областта на осведомителните технологии, където междинното възнаграждение единствено в границите на година се е покачило от 2584 на 2930 лв..
Икономистите означават още един забавен факт - разликата в междинната заплата в частния и в обществения бранш се стопява до символичните 4 лв.. Това " настигане " на възнагражденията в частните предприятия е отдавнашна наклонност. То приказва, че сивата стопанска система понижава през годините, разяснява Алексиев.
ИПИ откроява забавни цифри във възрастовата конструкция на работещите българи. Заетостта измежду 15-29 годишните съвсем не се трансформира и е 40.3%, само че в " старшата " група на 55-64-годишните има впечатляващо покачване - от 58.8 на 63 %. Данните за първото тримесечие демонстрират още нещо значимо - бизнесът от ден на ден прибягва до недоучили работници (с главно и по-ниско образование). Това значително се дължи на глада за фрагменти и на възхода на строителството и на туризма, които по принцип употребяват по-ниско просветен личен състав. Строителните компании да вземем за пример са основали работа на нови 3000 души, а в хотелите и ресторантьорството са назначени с 15 000 повече хора спрямо година по-рано.
Разликата в коефициентите за безработица, изчислявани от НСИ (5.0%) и от Агенция по заетостта (5.9% през март 2019 г.), остава около 1 процентен пункт. Така или другояче и двата индикатора са рекордно ниски. Това е мотив за наслада, само че и явен знак, че потребността на стопанската система от повече и по-добре готова работна ръка ще продължи да е водещ проблем и през 2019 година, обобщава анализът.
НАГОРE И НАДОЛУ
Като цяло процентът на работещите българи гони рекордни равнища, само че има съществени разлики в обособените региони на страната. Северозападна България продължава да се показва като " северозападнала " - единствената област там, в която заетостта пораства по отношение на предходната година, е Ловеч. Спад на север от Стара планина се вижда още в Добрич, Силистра и Търговище, до момента в който положителни резултати във връзка с заетостта реализира най-много област Велико Търново и в по-малка степен Шумен и Варна. В същото време на юг столицата се оказва единствената област със спад в заетостта на годишна база, което удостоверява и данните от последното тримесечие на 2018 година за последователно мъртвило в експанзията на локалния пазар на труда, разяснява Явор Алексиев.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ