Въпреки че вдишването на лунен прах все още може да

Въпреки че вдишването на лунен прахуляк към момента може да провокира това, което един астронавт назова " лунна сенна хрема ", нов опит демонстрира, че нормалното замърсяване на въздуха по натоварена улица е по-токсично от вдишването на лунен прахуляк.

" Резултатите способстват за причините в интерес на безвредното връщане на хора на Луната, " споделя проф. Брайън Оливър от Университета по технологии в Сидни (UTS) в публично изказване.

Опасенията по отношение на токсичността на лунния прахуляк датират още от задачите " Аполо ". Лунният прахуляк е електростатично зареден, което му разрешава да полепва по скафандрите на астронавтите. След като те се върнат в лунния модул след разходка по повърхността, прахът се разнася из кабината и се вдишва, водейки до респираторни проблеми, които отшумяват след към 24 часа. Астронавтът от Аполо 17 Харисън Шмит го разказва като " лунна сенна хрема " — с щипещи очи, кихане и възпалено гърло.

На Земята, доктор от екипа на Аполо също изпитал сходни признаци при разопаковане на употребявани скафандри. При тях признаците се влошавали след всяка задача, което подсказва, че повтарящото се излагане усилва токсичността.

Въпреки това, тези наблюдения са анекдотични и не съставляват количествена оценка на вредата от лунния прахуляк. Затова докторантката Микаела Смит от Изследователската група по респираторни болести към UTS взема решение да изследва въпроса по-научно.

Смит провела опити с два типа симулиран лунен прахуляк — аналози на действителния прахуляк, съответстващи на разнообразни региони от Луната: тъмните вулканични равнини и античните височини. Частиците били под 2.5 микрона — достатъчно дребни, с цел да обхванат надълбоко в дробовете.

За опита прахът бил прибавен върху два вида белодробни кафези: бронхиални (горните дихателни пътища) и алвеоларни (долните дихателни пътища).

След това Смит провела същия опит, само че употребявайки фини прахови частици, събрани от натоварена улица в Сидни, и сравнила резултатите на градското замърсяване с тези на лунния прахуляк.

Оказало се, че въпреки неправилната форма и грапавата повърхнина на лунния прахуляк да нервират дробовете, въздействието му е доста по-слабо от това на градския въздух.

" Важно е да вършим разлика сред физически дразнител и мощно токсично вещество, " споделя Смит. " Нашите резултати демонстрират, че въпреки лунният прахуляк да може да провокира краткотрайно раздразнение, той не наподобява да води до хронични болести като силикоза, която се предизвиква от прахуляк от силиций да вземем за пример на строителни обекти. "

Това е добра вест за НАСА, които съществено обмислят здравните опасности от лунния прахуляк в границите на подготовката за задачата " Артемида 3 " — първото връщане на хора на Луната от 1972 година насам.

Една от препоръчаните тактики е скафандрите да бъдат инсталирани от външната страна на лунния модул, като астронавтите влизат и излизат в тях посредством въздушна камера, без да внасят прахуляк в кабината. Благодарение на работата на Смит обаче, казусът с лунния прахуляк може би към този момент не е толкоз сериозен, колкото се е считало до момента.

Откритията на Смит са оповестени в списанието Life Sciences in Space Research.