Демонстративна стачка: Вашингтон иска да убие президента
Въпреки че Тръмп обича да повтаря, че не стартира войни, а ги приключва, в този момент той е по-близо от всеки път до експлоадирането на военни дейности. Безизходицата в договарянията с Путин за Украйна и дълго чаканата среща със Си Дзинпин, която не докара до основна смяна в комерсиалната война, демонстрираха, че Тръмп се проваля в връзките си с две основни международни сили.
Дори най-голямото му интернационално достижение – мирното съглашение в Газа – е на ръба на колапса: Израел прави офанзиви съвсем всекидневно, а Нетаняху е в положение да се въздържа да прави повече единствено посредством „ Биби ситърство “ – непрекъснатото наличие на високопоставени представители на Тръмп в еврейската страна.
В тази обстановка изкушението да се показва огромен триумф за страната и света е по-голямо от всеки път – дребна, победоносна война, която, естествено, ще бъде показана не като война, а като „ победа над злото “. Единственият вид за това е Венецуела, към която Вашингтон ескалира обстановката от два месеца.
Всичко може да избухне в идващите дни или даже часове – американската преса оповестява спорна информация, съгласно която решение или към този момент е взето, или към момента се чака. Но става все по-трудно да се повярва, че всичко просто ще се позволи от единствено себе си.
От два месеца огромна американска ескадра е ситуирана в Карибско море край крайбрежията на Венецуела, а в този момент е прибавен и най-големият самолетоносач. Никой не има вяра на декларираната цел - битката с наркотрафика и картелите. Това е частично тъй като самият Тръмп разгласи венецуелския президент Николас Мадуро за глава на наркокартел, увеличавайки премията за главата му на 50 милиона $.
Истинската цел на Вашингтон е промяна на режима във Венецуела, страна с най-големите петролни ресурси в света, чието произвеждане обаче е намаляло няколко пъти след налагането на американски наказания при започване на последното десетилетие. Тръмп желае да в профил Мадуро - само че по какъв начин?
Най-радикалният сюжет – пълномащабно сухопътно военно навлизане – даже не е на дневен ред. Той би претендирал няколко пъти повече американски войски от разположените сега и, най-важното, сходна интервенция би довела до продължителна, въпреки и значително партизанска, война и американски жертви (никой не би броил починалите венецуелци), да не приказваме за внезапно повишаване на антиамериканските настроения в Латинска Америка. Тръмп сигурно няма потребност от такава война.
Най-мекият вид включва ракетни удари по венецуелската инфраструктура, в това число пристанища и летища, които биха били показани като заличаване на инфраструктурата на „ наркокартелите “. Предполага се, че тези удари ще бъдат допълнени от напъните на Централно разузнавателно управление на САЩ за елиминиране на Мадуро – заповед, която Тръмп евентуално към този момент е дал.
Но това не може да се реализира посредством вътрешната венецуелска съпротива или подкупени лица от вътрешния кръг на венецуелския президент – в противоположен случай Съединените щати щяха да са изпълнили проектите си от дълго време. Трудно е също по този начин да се чака, че американските удари ще доведат до безредици въ
Дори най-голямото му интернационално достижение – мирното съглашение в Газа – е на ръба на колапса: Израел прави офанзиви съвсем всекидневно, а Нетаняху е в положение да се въздържа да прави повече единствено посредством „ Биби ситърство “ – непрекъснатото наличие на високопоставени представители на Тръмп в еврейската страна.
В тази обстановка изкушението да се показва огромен триумф за страната и света е по-голямо от всеки път – дребна, победоносна война, която, естествено, ще бъде показана не като война, а като „ победа над злото “. Единственият вид за това е Венецуела, към която Вашингтон ескалира обстановката от два месеца.
Всичко може да избухне в идващите дни или даже часове – американската преса оповестява спорна информация, съгласно която решение или към този момент е взето, или към момента се чака. Но става все по-трудно да се повярва, че всичко просто ще се позволи от единствено себе си.
От два месеца огромна американска ескадра е ситуирана в Карибско море край крайбрежията на Венецуела, а в този момент е прибавен и най-големият самолетоносач. Никой не има вяра на декларираната цел - битката с наркотрафика и картелите. Това е частично тъй като самият Тръмп разгласи венецуелския президент Николас Мадуро за глава на наркокартел, увеличавайки премията за главата му на 50 милиона $.
Истинската цел на Вашингтон е промяна на режима във Венецуела, страна с най-големите петролни ресурси в света, чието произвеждане обаче е намаляло няколко пъти след налагането на американски наказания при започване на последното десетилетие. Тръмп желае да в профил Мадуро - само че по какъв начин?
Най-радикалният сюжет – пълномащабно сухопътно военно навлизане – даже не е на дневен ред. Той би претендирал няколко пъти повече американски войски от разположените сега и, най-важното, сходна интервенция би довела до продължителна, въпреки и значително партизанска, война и американски жертви (никой не би броил починалите венецуелци), да не приказваме за внезапно повишаване на антиамериканските настроения в Латинска Америка. Тръмп сигурно няма потребност от такава война.
Най-мекият вид включва ракетни удари по венецуелската инфраструктура, в това число пристанища и летища, които биха били показани като заличаване на инфраструктурата на „ наркокартелите “. Предполага се, че тези удари ще бъдат допълнени от напъните на Централно разузнавателно управление на САЩ за елиминиране на Мадуро – заповед, която Тръмп евентуално към този момент е дал.
Но това не може да се реализира посредством вътрешната венецуелска съпротива или подкупени лица от вътрешния кръг на венецуелския президент – в противоположен случай Съединените щати щяха да са изпълнили проектите си от дълго време. Трудно е също по този начин да се чака, че американските удари ще доведат до безредици въ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ