Въпреки, че страната ни формално отговаря на четирите критерия от

Въпреки, че страната ни официално дава отговор на четирите критерия от Маастрихтския контракт за влизане в чакалнята на еврозоната, до този миг сме получавали едно доста елегантно, безшумно, дипломатично, само че огромно „ Не “. Това съобщи в предаването " Неделя 150 " проф. Лалко Дулевски , ръководител на Икономическия и обществен съвет. Българските жители нямат информация за механизма ERM 2, или т.нар. чакалня за еврозоната, счита той: 

Ние сякаш единствено приказваме за заканите и плюсовете от тази по този начин наречена еврозона или ЕRМ 2, само че никой не дава малко повече информация за какво, какви са стъпките, какви са плюсовете, какви са минусите и изобщо огромният въпрос: има ли друга опция България. Лично съгласно мен, дебатът за еврозоната е идващият по значителност социално-икономически спор след дебата за присъединение към Европейския съюз.Влизането в та.нар. чакалня е въпрос не на предпочитание само и единствено на страната-членка - на България, акцентира проф. Дулевски:Това не е въпрос на силово налагане на желанието, на удар по масата и нашето желание: " Приемете ни, тъй като желаеме в този момент ". Това е въпрос на една дълга, тиха, финансова дипломация. Така го назовавам аз.Успешно функциониращият валутен ръб, въведен преди 20 години, стартира да играе леко потискаща функционалност във връзка с развиването на капацитета на българската стопанска система, акцентира проф. Лалко Дулевски:Това угнетяване в някаква степен на стопанската система от Валутния ръб въздейства върху известно угнетяване и на приходите. Това повлия върху разминаването сред огромните упования на хората за по-висок стандарт по време на нашето участие и това, което се случи. И най-неприятното, бих споделил, за нас като родители, като хора, които сме създавали, възпитавали, изучили нашите деца в България е, че тъкмо по-ниският стандарт и търсенето на по-висок стандарт накара доста млади, образовани, интелигенти български деца да заминат зад граница. И тук желая да подчертая: те напуснаха страната не с цел да емигрират. Много пъти съм казвал и държа, и мога да диспутирам на тази тематика: българинът не е бежанец по душа.
В момента ние се обръщаме към Европейска комисия, към финансовите министри от еврозоната, най-много към Европейската централна банка и им споделяме простичко: България извършва всички критерии по Маастрихтския контракт и ги извършва по-добре от доста от страните-членки на еврозоната. България заплати своята цена – заплати я с една постоянна финансова система вследствие на валутния ръб. Но тази цена кой я заплати – държавното управление? Не. Платиха я българските жители и българският бизнес. Затова най-голямата цена, с изключение на чисто финансовите параметри е, че част от нашите деца напуснаха страната. Сега е моментът да кажем това на всеослушание, тъй като председателстваме Съвета на Европа. Трябва ясно да го заявим. /…/ Считаме, че отговаряме на всички критерии, направихме си упражнението, не натовархиме Европейски Съюз с нито един цент – България не позволи финансови рецесии като други страни. Затова дано в този момент ни оценят по достолепие. Българското общество не желае единствено взаимност, то желае правдивост. 

Валутният ръб изигра своята доста добра роля за непоклатимост, само че ние не можем да живеем постоянно във валутен ръб - в един миг би трябвало да излезем от него, продължи коментара си проф. Дулевски:

И тук е огромният проблем - по какъв начин излизаме, което значи, че този обезпечен вързан курс на лв. към еврото би трябвало да бъде изменен или непокътнат. Какво желае обществото? Да се резервира курса и да влезем през чакалнята към еврозоната със същия курс, или да останем в неопределеност какво ще се случи, всяко последващо държавно управление да преценя, и парламент, каква ще бъде възможната смяна на курса съгласно разнообразни справедливи условия. Това е основен въпрос, който обществото би трябвало да знае - коя опция следваме.Когато влезем в ЕRM 2, печелим няколко позитивни неща, измежду които попадането под доста строгия надзор и наблюдения на ЕЦБ, на финансовите министри на страните-членки на еврозоната, посочи Лалко Дулевски:Освен тези четири критерия, които изпълняваме, те желаят да от нас да видят конвергенция. Казано простичко, доближаване на приходите на българските жители със средноевропейските равнища, да се понижат неравенствата в обществото. Това те заявяват. Освен това, те желаят да видят повече вложения, желаят да видят по-висока работливост в страната, липса на несъответствия на макрониво и това ще го следят. Това, че в този момент ще ни одобряват в чакалнята, не значи, че споделят: " Добър ден! Елате и ползвайте богатствата! " Не. Те ни споделят интелигентно: " Всичко това, което желаеме от вас и което показвате докажете, че ще бъде стабилно и ще остане във времето и ще подобрявате тези индикатори на доближаване ". В това число, споделям, и приходите.Най-накрая ще имаме късмет да се проведат сложно промени, за по-голяма сигурност за хората, заключи проф. Дулевски: Не е ли по-добре да вземем за пример огромните банки, систематичните банки в България да бъдат под директен надзор на европейския контролен механизъм и Европейската централна банка да следи тяхното деяние? Не е ли по-добре при проблем, не дай си Боже, на банка вместо да се занимава нашия фонд за гарантиране на влоговете в банки и държавното управление да го поддържа, да се занимава европейския механизъм за преструктуриране? Не е ли по-добре да има европейска скица за обезпечаване на депозитите, а освен българският фонд, който стартира: " имаме пари, нямаме пари ". Това са неща, които се случват в еврозоната.Цялото изявление слушайте в звуковия файл.