Плащай първо на себе си
Въпреки че спестяването е познато още от древността, не е елементарно да заделяш част от прихода си в днешния свят, който е цялостен с изкушения. За да го създадем, се изисква дисциплинираност, дълготрайна визия и избрана умствена настройка. А знаете ли, че има разнообразни видове спестители. В тази публикация съм събрал няколко съществени групи, всяка от тях има лични аргументи и способи да пести. В коя попадате вие?
Не спестители
Спестяването е философия, която не се споделя от всички и това е обикновено. Хората, които не заделят част от приходите си, или не могат да го вършат по чисто финансови аргументи, или не желаят. В първата група са доста от пенсионерите в България, студентите, обществено слабите, чиновниците и служащите с ниски заплати, както и представителите на други обществени групи. Моите родители са в тази категория. Те имат относително ниски пенсии и даже да спестят дребна сума, тя отива за заплащане на някоя по-висока сметка за парно, за по-скъпи медикаменти или за други изключителни разноски.
Втората група от не спестителите е доста разнородна. При едни от тях, главните им правила са „ Живей за мига и не мисли за бъдещето “ или „ Когато му пристигна времето, тогава ще го мисля “. Разбирам ги изцяло. И аз бях дълго време част от тази група. Когато си млад, без деца и семейство, с добра работа и приходи, спестяването е последното нещо, за което мислиш. Ако не бях претърпял няколко персонални финансови рецесии, щях да продължа да разходвам всичко, което изкарвам. Друга огромна общественост от хора са тези, които постоянно разчитат на някой различен да им помогне, в случай че имат потребност. Това може да са родителите, брат, сестра, брачен партньор, брачна половинка, другари и други.
Спестители по природа
Това са хора, за които да спестяваш е нещо естествено, като дишането и ходенето. Не е нужно да ги убеждаваме, че този табиет е потребен, тъй като те го ползват прецизно и виждат резултатите от него. Обикновено те ползват правилото „ Плащай първо на себе си “ и заделят част от прихода си още с приемането му. Спестителите по природа рядко имат финансови проблеми и деликатно обмислят покупките си.
В момента и аз съм от този вид спестители, само че това не постоянно е било по този начин. Човек не се разсънва една заран и не си споделя, че би трябвало да заделя част от изкараните пари за бъдещето. Или е минал дълъг развой по осъзнаване на тази потребност, или е претърпял някаква персонална рецесия, обвързвана с финансите му. Счита се, че по-бедните общества мислят ден за ден, а по-богатите имат дълготрайна визия.
Спестители за
Най-голямата мотивация да създадем промени в живота си или да усвоим нов табиет е да реализираме някаква по-голяма цел. Това кара и доста хора да икономисват. Те го вършат, с цел да съберат задоволително пари, с цел да изоставен работа, да се отдадат на заниманието си, да си купят нова къща, да пътуват по света или друга огромна цел. Именно това ги стимулира да заделят пари от всяка заплата или различен приход.
По този метод накарах приятелката ми (сега съпруга) да стартира да икономисва (и да си записва разходите). Целта беше пътешестване в Европа, което не беше на ниска цена и нямаше по какъв начин да стане единствено с една заплата. Ако не беше заделяла част от приходите си, в никакъв случай нямаше да създадем тази обиколка. Когато се върнахме, нямаше потребност към този момент да я увещавам, че този табиет работи. Сега спестяваме за нашата финансова независимост, за къща на село, за пътувания и за други огромни цели.
Спестители от боязън
Огромна част от хората по света и в България се стимулират от отбягване на болежка – в директен и метафоричен смисъл. Това важи и за тази група спестители. Те заделят част от приходите си водени от боязън да не се случи нещо неприятно. Те желаят да са готови за всички вероятни отрицателни сюжети. Не всички спестители от тази група изгарят от предпочитание да пестят, само че страхът от здравословни проблеми, оставане без работа, ниска държавна пенсия, вреди от естествени бедствия и други е водещо при тях.
Не отхвърлям, че болката и страхът са мощни мотиватори, само че основаването на съответен спешен фонд, който да покрива месечните ни разноски за интервал от 3 до 6 месеца, както и подобаващи застраховки за нас и имуществото ни, е задоволителна защитна мярка за непредвидени разноски. Ако имаме по-голяма сума, е добре тя да се влага. (продължава на идната страница)
Не спестители
Спестяването е философия, която не се споделя от всички и това е обикновено. Хората, които не заделят част от приходите си, или не могат да го вършат по чисто финансови аргументи, или не желаят. В първата група са доста от пенсионерите в България, студентите, обществено слабите, чиновниците и служащите с ниски заплати, както и представителите на други обществени групи. Моите родители са в тази категория. Те имат относително ниски пенсии и даже да спестят дребна сума, тя отива за заплащане на някоя по-висока сметка за парно, за по-скъпи медикаменти или за други изключителни разноски.
Втората група от не спестителите е доста разнородна. При едни от тях, главните им правила са „ Живей за мига и не мисли за бъдещето “ или „ Когато му пристигна времето, тогава ще го мисля “. Разбирам ги изцяло. И аз бях дълго време част от тази група. Когато си млад, без деца и семейство, с добра работа и приходи, спестяването е последното нещо, за което мислиш. Ако не бях претърпял няколко персонални финансови рецесии, щях да продължа да разходвам всичко, което изкарвам. Друга огромна общественост от хора са тези, които постоянно разчитат на някой различен да им помогне, в случай че имат потребност. Това може да са родителите, брат, сестра, брачен партньор, брачна половинка, другари и други.
Спестители по природа
Това са хора, за които да спестяваш е нещо естествено, като дишането и ходенето. Не е нужно да ги убеждаваме, че този табиет е потребен, тъй като те го ползват прецизно и виждат резултатите от него. Обикновено те ползват правилото „ Плащай първо на себе си “ и заделят част от прихода си още с приемането му. Спестителите по природа рядко имат финансови проблеми и деликатно обмислят покупките си.
В момента и аз съм от този вид спестители, само че това не постоянно е било по този начин. Човек не се разсънва една заран и не си споделя, че би трябвало да заделя част от изкараните пари за бъдещето. Или е минал дълъг развой по осъзнаване на тази потребност, или е претърпял някаква персонална рецесия, обвързвана с финансите му. Счита се, че по-бедните общества мислят ден за ден, а по-богатите имат дълготрайна визия.
Спестители за
Най-голямата мотивация да създадем промени в живота си или да усвоим нов табиет е да реализираме някаква по-голяма цел. Това кара и доста хора да икономисват. Те го вършат, с цел да съберат задоволително пари, с цел да изоставен работа, да се отдадат на заниманието си, да си купят нова къща, да пътуват по света или друга огромна цел. Именно това ги стимулира да заделят пари от всяка заплата или различен приход.
По този метод накарах приятелката ми (сега съпруга) да стартира да икономисва (и да си записва разходите). Целта беше пътешестване в Европа, което не беше на ниска цена и нямаше по какъв начин да стане единствено с една заплата. Ако не беше заделяла част от приходите си, в никакъв случай нямаше да създадем тази обиколка. Когато се върнахме, нямаше потребност към този момент да я увещавам, че този табиет работи. Сега спестяваме за нашата финансова независимост, за къща на село, за пътувания и за други огромни цели.
Спестители от боязън
Огромна част от хората по света и в България се стимулират от отбягване на болежка – в директен и метафоричен смисъл. Това важи и за тази група спестители. Те заделят част от приходите си водени от боязън да не се случи нещо неприятно. Те желаят да са готови за всички вероятни отрицателни сюжети. Не всички спестители от тази група изгарят от предпочитание да пестят, само че страхът от здравословни проблеми, оставане без работа, ниска държавна пенсия, вреди от естествени бедствия и други е водещо при тях.
Не отхвърлям, че болката и страхът са мощни мотиватори, само че основаването на съответен спешен фонд, който да покрива месечните ни разноски за интервал от 3 до 6 месеца, както и подобаващи застраховки за нас и имуществото ни, е задоволителна защитна мярка за непредвидени разноски. Ако имаме по-голяма сума, е добре тя да се влага. (продължава на идната страница)
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ