РАЗБЕРЕТЕ страховитата истина за дъската за „викане на духове“
Въпреки че съществуват от повече от 100 години, дъските за гадаене или т. н. „ кряскане на духове “ (дървена дъска, покрита с буквите от писмеността, числата от 0 до 9 и думите " да ", " не " и " сбогом " ) не престават да бъдат известно занятие. РАЗБЕРЕТЕ страховитата истина за дъската за „ кряскане на духове “
Въпреки че съществуват от повече от 100 години, дъските за гадаене или т. н. „ кряскане на духове “ (дървена дъска, покрита с буквите от писмеността, числата от 0 до 9 и думите " да ", " не " и " сбогом " ) не престават да бъдат известно занятие - изключително към Хелоуин.
За да „ проработят “ тези будещи боязън дървени съоръжения, всички участници би трябвало да слагат ръцете си върху дървената движеща се стрелка (или планшет) и да помолят всички присъстващи " духове " да отговорят на въпросите им, като движат планшета по дъската, с цел да изпишат отговора си.
Дъската „ Уи–Джии “( OUIJA ) е нещо сред игра и средство за спиритични сеанси. С мята се, че посредством нея може да се призоват сили или духове на мъртви хора, и да се беседва с тях.
Магическата дъска поражда още 500 години прочие Хр. Оттогава претърпява много видоизменения по външния си тип. Официално стартира да се възприема като средство за развлечение към 1800г.
Това произведение съставлява дървена повърхнина, само че доста безпрепятствено полирана от горната страна. Има написани писмеността и числата от 1 до 10. В единия ъгъл има надпис „ Да “, в другия „ Не “, а най-отдолу „ Довиждане “ .
Контактът с отвъдното се реализира чрез дребен дървен индикатор, под формата на триъгълник.
Всеки от участващите би трябвало да сложи пръста си от горната страна му, едвам докосвайки го. След това, извършвайки кръгови придвижвания с приспособлението върху дъската, се приканва починал човек, духа му, богове или сили. Когато индикаторът стартира да се движи независимо, значи е сбъднат контакт. По време на разговора, приспособлението минава по повърхността и изписва думи, години, цифри. Самото преживяване е доста вълнуващо, само че и много стряскащо.
Макар в този момент това създание да е считано за една от най-забавните игри, то напълно не е толкоз безобидно. От една страна, в случай че допуснем, че в действителност е допустимо да се реализира контакт с отвъдното, това май не звучи изключително като игра. От друга страна, в случай че отдадем протичащото се на качествата на подсъзнанието ни, също може да си навредим. То е способно да провокира мощен резултат върху нас, защото може да отключи потискани страхове, чувства, мемоари.
Много учени считат, че тези „ диалози с отвъдното “ изобщо не са разговор с умрели хора, а просто съществуване на човек със мощно биотоково поле измежду участниците. Поставяйки пръста си на показващия инструмент, той ще се задвижи от силата на тъкмо тази вътрешна сила . Да, ще изписва смислени неща, само че те ще са взаимодействани от това какво минава през мислите на основният източник със мощно био-поле. Другото пояснение е, че участниците несъзнателно и без да го осъзнават, местят триъгълника по дъската, защото нервните окончания по пръстите им правят леки спазми. Търсените отговори постоянно са учудващо прецизни, тъй като идват от съзнанието на всички участващи. Мисълта направлява тялото им, а мускулите дефинират придвижването на уреда по повърхността и то в вярната посока.
Колкото и разумно да звучат обаче тези подозрения, пробвате ли тази игра, вероятността да не се стреснете съществено е съвсем минимална. Понякога самият контакт не може да бъде сбъднат. Смята се, че измежду участващите в сеанса, би трябвало да има повече вярващи в сравнение с скептично настроени хора. Едва по този начин магическите качества на дъската се отключват. Когато индикаторът се задвижи обаче, тези, които отхвърлят качествата на дъската мъчно могат да запазят хладнокръвието си. Чувството е толкоз странно-интересно, вълнуващо, подтикващо, само че и доста плашещо. От концепцията, че умишлено не усещаш надзор над придвижването по повърхността и от логиката в това, което се изписва, те побиват тръпки, само че не искаш да спреш.
И това в случай че не са призрачни послания от другата страна, какво е?
Един от вероятните отговори е идеомоторният резултат . Терминът " идеомотор " произлиза от " идео " (идея) и " мотор " (мускулна активност), което допуска, че придвижванията ни могат да бъдат ръководени от нашите мисли. Идеомоторният резултат се отнася до придвижванията, които хората правят и за които не подозират - назовава се подсъзнателно придвижване. Така да вземем за пример при потребление на дъска Уиджа човек може подсъзнателно да движи планшета, изричайки неща, които единствено той може да знае. Околните също могат да допринесат със личното си подсъзнателно придвижване, което също може да изясни за какво планшетът наподобява, че се движи независимо.
Този резултат може да изясни и редица други паранормални феномени, в това число автоматизираното писане и дауншифтинга (вид псевдонаука, при която се употребяват у-образни клончета или железни пръчки, с цел да се открие местоположението на заровени предмети, да вземем за пример вода или нефт).
Друго пояснение, което също е обвързвано с идеомоторния резултат, е обвързвано с възприятието ни за благосъстоятелност. Усещането за деяние се отнася до субективната ни дарба да направляваме дейности, които ще окажат въздействие върху външни събития. Така да вземем за пример, в случай че решите да вдигнете една маса нагоре, това ще докара до нейното пренасяне.
Експерименти с дъски Уиджа демонстрират, че нашето възприятие за деяние може да бъде манипулирано, като ни кара да мислим, че невидима трета страна движи планшета. Смята се, че това се дължи на проблемите, с които се сблъсква мозъкът ни при предвиждането на следствията от резултатите. Когато прогнозите ни съответстват с резултата (например вдигате масата и тя се движи), ние усещаме, че сме виновни за действието. Но в случай че считаме, че действителният резултат не подхожда на упованията ни, тогава възприятието ни за деяние понижава - и е допустимо в подтекста на сеанса вместо това да припишем това придвижване като идващо от външен източник.
Въпреки че съществуват от повече от 100 години, дъските за гадаене или т. н. „ кряскане на духове “ (дървена дъска, покрита с буквите от писмеността, числата от 0 до 9 и думите " да ", " не " и " сбогом " ) не престават да бъдат известно занятие - изключително към Хелоуин.
За да „ проработят “ тези будещи боязън дървени съоръжения, всички участници би трябвало да слагат ръцете си върху дървената движеща се стрелка (или планшет) и да помолят всички присъстващи " духове " да отговорят на въпросите им, като движат планшета по дъската, с цел да изпишат отговора си.
Дъската „ Уи–Джии “( OUIJA ) е нещо сред игра и средство за спиритични сеанси. С мята се, че посредством нея може да се призоват сили или духове на мъртви хора, и да се беседва с тях.
Магическата дъска поражда още 500 години прочие Хр. Оттогава претърпява много видоизменения по външния си тип. Официално стартира да се възприема като средство за развлечение към 1800г.
Това произведение съставлява дървена повърхнина, само че доста безпрепятствено полирана от горната страна. Има написани писмеността и числата от 1 до 10. В единия ъгъл има надпис „ Да “, в другия „ Не “, а най-отдолу „ Довиждане “ .
Контактът с отвъдното се реализира чрез дребен дървен индикатор, под формата на триъгълник.
Всеки от участващите би трябвало да сложи пръста си от горната страна му, едвам докосвайки го. След това, извършвайки кръгови придвижвания с приспособлението върху дъската, се приканва починал човек, духа му, богове или сили. Когато индикаторът стартира да се движи независимо, значи е сбъднат контакт. По време на разговора, приспособлението минава по повърхността и изписва думи, години, цифри. Самото преживяване е доста вълнуващо, само че и много стряскащо.
Макар в този момент това създание да е считано за една от най-забавните игри, то напълно не е толкоз безобидно. От една страна, в случай че допуснем, че в действителност е допустимо да се реализира контакт с отвъдното, това май не звучи изключително като игра. От друга страна, в случай че отдадем протичащото се на качествата на подсъзнанието ни, също може да си навредим. То е способно да провокира мощен резултат върху нас, защото може да отключи потискани страхове, чувства, мемоари.
Много учени считат, че тези „ диалози с отвъдното “ изобщо не са разговор с умрели хора, а просто съществуване на човек със мощно биотоково поле измежду участниците. Поставяйки пръста си на показващия инструмент, той ще се задвижи от силата на тъкмо тази вътрешна сила . Да, ще изписва смислени неща, само че те ще са взаимодействани от това какво минава през мислите на основният източник със мощно био-поле. Другото пояснение е, че участниците несъзнателно и без да го осъзнават, местят триъгълника по дъската, защото нервните окончания по пръстите им правят леки спазми. Търсените отговори постоянно са учудващо прецизни, тъй като идват от съзнанието на всички участващи. Мисълта направлява тялото им, а мускулите дефинират придвижването на уреда по повърхността и то в вярната посока.
Колкото и разумно да звучат обаче тези подозрения, пробвате ли тази игра, вероятността да не се стреснете съществено е съвсем минимална. Понякога самият контакт не може да бъде сбъднат. Смята се, че измежду участващите в сеанса, би трябвало да има повече вярващи в сравнение с скептично настроени хора. Едва по този начин магическите качества на дъската се отключват. Когато индикаторът се задвижи обаче, тези, които отхвърлят качествата на дъската мъчно могат да запазят хладнокръвието си. Чувството е толкоз странно-интересно, вълнуващо, подтикващо, само че и доста плашещо. От концепцията, че умишлено не усещаш надзор над придвижването по повърхността и от логиката в това, което се изписва, те побиват тръпки, само че не искаш да спреш.
И това в случай че не са призрачни послания от другата страна, какво е?
Един от вероятните отговори е идеомоторният резултат . Терминът " идеомотор " произлиза от " идео " (идея) и " мотор " (мускулна активност), което допуска, че придвижванията ни могат да бъдат ръководени от нашите мисли. Идеомоторният резултат се отнася до придвижванията, които хората правят и за които не подозират - назовава се подсъзнателно придвижване. Така да вземем за пример при потребление на дъска Уиджа човек може подсъзнателно да движи планшета, изричайки неща, които единствено той може да знае. Околните също могат да допринесат със личното си подсъзнателно придвижване, което също може да изясни за какво планшетът наподобява, че се движи независимо.
Този резултат може да изясни и редица други паранормални феномени, в това число автоматизираното писане и дауншифтинга (вид псевдонаука, при която се употребяват у-образни клончета или железни пръчки, с цел да се открие местоположението на заровени предмети, да вземем за пример вода или нефт).
Друго пояснение, което също е обвързвано с идеомоторния резултат, е обвързвано с възприятието ни за благосъстоятелност. Усещането за деяние се отнася до субективната ни дарба да направляваме дейности, които ще окажат въздействие върху външни събития. Така да вземем за пример, в случай че решите да вдигнете една маса нагоре, това ще докара до нейното пренасяне.
Експерименти с дъски Уиджа демонстрират, че нашето възприятие за деяние може да бъде манипулирано, като ни кара да мислим, че невидима трета страна движи планшета. Смята се, че това се дължи на проблемите, с които се сблъсква мозъкът ни при предвиждането на следствията от резултатите. Когато прогнозите ни съответстват с резултата (например вдигате масата и тя се движи), ние усещаме, че сме виновни за действието. Но в случай че считаме, че действителният резултат не подхожда на упованията ни, тогава възприятието ни за деяние понижава - и е допустимо в подтекста на сеанса вместо това да припишем това придвижване като идващо от външен източник.
Източник: rozali.com
КОМЕНТАРИ