Летни маршрути: Сребърно езеро – сръбският курорт на Дунав, където си струва да се почива
Въпреки че Република Сърбия още не е член на Европейския съюз, западната ни съседка от дълго време се съизмерва по европейските стандарти, най-малко що се отнася до равнището, цените и изобщо качеството на туристическите услуги. Един от най-популярните курорти там е Сребърно езеро. Живописното място на брега на река Дунав в действителност се назовава още Сръбското море, защото страната след разпада на някогашната Югославия е лишена от директен изход на море. Затова сърбите са трансформирали някогашния ръкав на Дунав в доста атрактивна туристическа дестинация с пясъчни плажове, хотели, къмпинги, ресторантчета с жива музика, спортни площадки в чудесно положение, аквапаркове. Първото усещане е, че там липсва присъщото за българското Черноморие и отблъскващо прекалено застрояване, няма високо строителство, извънредно чисто е – без какъвто и да е помен от разпилян отпадък или носещи се от вятъра найлонови торбички да вземем за пример. Хотелите наподобяват алпийски жанр, извънредно удобни и кокетни, личният състав е внимателен, а цените – по джоба на всяко средностатистическо българско семейство. Нещо повече – по плажовете на река Дунав няма безумно високи такси за чадъри и платени паркинги, а в случай че си посетител на съответния хотел и аквапарка към него заплащаш символичната цена от 100 динара за шезлонг, като чадърът е безвъзмезден, написа borbabg.com.
Впрочем, като стана дума за цени, в Сърбия огромна част от стоките и услугите са по-евтини от нашенските. Факт е обаче, че китайците са на всички места, тъй като и тук е цялостно с вериги магазини, където се продават евтини азиатски продукти. Другото нещо, което прави усещане е, че сърбите си ценят локалната валута и избират да се заплаща в динари, вместо в евро. Горивата им са по-скъпи с към 10% от тези в България. Обаче храната е надалеч по-евтина, доста качествена, а съседите ни явно залагат на домашното произвеждане, защото по пазарите им има специфични места, на които бабите продават всевъзможни плодове и зеленчуци, отгледани в домашните им градинки. Освен това локалните производители търгуват с яйца, сирене, краве масло, кашкавал и прочие, създадено от тях, продават даже домашни сладки и закуски без консерванти.
Прочутите сръбска плескавица, наденички и кебапчета също са пресни, нормално се подготвят на място пред клиента, търгуват се на кг и по избор – с безвъзмездна вкусна питка, а порция за четиричленно семейство излиза към 500 динара, което е към два пъти по-евтино в сравнение с обяд или вечеря в търновско среднооборотно заведение. Цените на медикаментите по отношение на тези у нас са напряко алегорични, по тази причина доста търновци и изобщо българи отскачат до Сърбия, с цел да си набират лекарства, чиито цени са с към 20% – 50% по-ниски от тукашните. И без това София е на към 30 минути от границата, а Велико Търново – респективно на към 300 км, тъй че от ден на ден нашенци се кооперират и си пазарят постоянно от аптеките в западната ни съседка.
И друго няма по какъв начин да не направи усещане на родния екскурзиант, избрал да прекара част от летния си отпуск в красивия курорт Сребърно езеро. Там интернет връзката е с съвършено качество и експедитивност, а мобилните телеком уреди се слагат на специфични и единствено за тази цел места вместо по покривите на жилищни и публични здания. Типично по български нашенците са намерили грациозен вид да икономисват от скъпия роуминг, защото Сърбия още не е член на Евросъюза и с цел да заплащат по-евтини цени на диалози, есемеси и така нататък всеобщо се връзват към румънските мобилни оператори, които също дават доста положително качество на сигнала и надлежно по-евтина връзка.
А атракциите в Сребърно езеро са в действителност впечатляващи. Круиз по Дунав, лов на риба на сом, костур, шаран и амур, спорт навън, колоездене по така наречен „ Път на виното “, екскурзии до манастири и исторически крепости… Курортът се намира в непосредствена непосредственост до Велико градище, а езерото е в действителност някогашен ръкав на река Дунав на едвам два километра от селището. Сребърно езеро е дълго 14 км, междинната му широчина е към 300 метра и в този момент то е затворено сред два язовира. По-заможните сърби пък имат летни вили по крайбрежието, които обаче са внимателно скрити сред дърветата и не парадират с лукс и кич… Впрочем като цяло сърбите са много отзивчиви и гостоприемни и обратно на упованията не се палят от „ национализъм на маса “. Огромна част от тях желаят страната им да влезе в Европейски Съюз, тъй като и при тях младежите всеобщо емигрират в Европа и Америка.
Впрочем, като стана дума за цени, в Сърбия огромна част от стоките и услугите са по-евтини от нашенските. Факт е обаче, че китайците са на всички места, тъй като и тук е цялостно с вериги магазини, където се продават евтини азиатски продукти. Другото нещо, което прави усещане е, че сърбите си ценят локалната валута и избират да се заплаща в динари, вместо в евро. Горивата им са по-скъпи с към 10% от тези в България. Обаче храната е надалеч по-евтина, доста качествена, а съседите ни явно залагат на домашното произвеждане, защото по пазарите им има специфични места, на които бабите продават всевъзможни плодове и зеленчуци, отгледани в домашните им градинки. Освен това локалните производители търгуват с яйца, сирене, краве масло, кашкавал и прочие, създадено от тях, продават даже домашни сладки и закуски без консерванти.
Прочутите сръбска плескавица, наденички и кебапчета също са пресни, нормално се подготвят на място пред клиента, търгуват се на кг и по избор – с безвъзмездна вкусна питка, а порция за четиричленно семейство излиза към 500 динара, което е към два пъти по-евтино в сравнение с обяд или вечеря в търновско среднооборотно заведение. Цените на медикаментите по отношение на тези у нас са напряко алегорични, по тази причина доста търновци и изобщо българи отскачат до Сърбия, с цел да си набират лекарства, чиито цени са с към 20% – 50% по-ниски от тукашните. И без това София е на към 30 минути от границата, а Велико Търново – респективно на към 300 км, тъй че от ден на ден нашенци се кооперират и си пазарят постоянно от аптеките в западната ни съседка.
И друго няма по какъв начин да не направи усещане на родния екскурзиант, избрал да прекара част от летния си отпуск в красивия курорт Сребърно езеро. Там интернет връзката е с съвършено качество и експедитивност, а мобилните телеком уреди се слагат на специфични и единствено за тази цел места вместо по покривите на жилищни и публични здания. Типично по български нашенците са намерили грациозен вид да икономисват от скъпия роуминг, защото Сърбия още не е член на Евросъюза и с цел да заплащат по-евтини цени на диалози, есемеси и така нататък всеобщо се връзват към румънските мобилни оператори, които също дават доста положително качество на сигнала и надлежно по-евтина връзка.
А атракциите в Сребърно езеро са в действителност впечатляващи. Круиз по Дунав, лов на риба на сом, костур, шаран и амур, спорт навън, колоездене по така наречен „ Път на виното “, екскурзии до манастири и исторически крепости… Курортът се намира в непосредствена непосредственост до Велико градище, а езерото е в действителност някогашен ръкав на река Дунав на едвам два километра от селището. Сребърно езеро е дълго 14 км, междинната му широчина е към 300 метра и в този момент то е затворено сред два язовира. По-заможните сърби пък имат летни вили по крайбрежието, които обаче са внимателно скрити сред дърветата и не парадират с лукс и кич… Впрочем като цяло сърбите са много отзивчиви и гостоприемни и обратно на упованията не се палят от „ национализъм на маса “. Огромна част от тях желаят страната им да влезе в Европейски Съюз, тъй като и при тях младежите всеобщо емигрират в Европа и Америка.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ