МФРР: Напредъкът на свободата на медиите е изложен на риск
Въпреки че през последните четири години България е постигнала непретенциозен прогрес в региона на свободата на медиите, обстановката остава нестабилна и бива подкопавана от дълбоки структурни, правни и политически проблеми. Това се показва в новия отчет на Механизма за бързо реагиране за свободата на медиите (MFRR) и Платформата за сигурност на публицистите на Съвета на Европа.
Докладът е озаглавен „ България: Крехкият прогрес в региона на свободата на медиите е изложен на риск от оттегляне без незабавни промени “ и обобщава главните провокации пред свободата и плурализма на медиите в страната.
В него се преглеждат няколко съществени тематики – сигурността на публицистите, положението на Съвета за електронни медии (СЕМ) и публичните медии, както и правните закани, стратегическите правосъдни каузи против присъединяване на обществеността (SLAPP), плурализма на медиите, достъпа до информация и дезинформацията.
Политическа поляризация и институционална рецесия
Според отчета дълбоката политическа поляризация продължава да въздейства медийната среда и да подхранва неприязън към публицистите. Липсата на постоянни институции и на ефикасни механизми за отбрана на репортерите попречва действителния прогрес.
Припомня се опита от октомври 2025 година да бъдат въведени промени в Наказателния кодекс, които предвиждаха до шест години затвор за публицисти, които разгласяват персонални данни без единодушие. След мощна социална реакция този законопроект беше отдръпнат, само че остава да свидетелства за “възможна регресия “ в медийната независимост.
Проблеми в ръководството на публичните медии
Докладът обръща особено внимание на продължаващата рецесия в Българската национална телевизия (БНТ) и Съвета за електронни медии (СЕМ).
Две несполучливи процедури за избор на общоприет шеф и поредност от правосъдни обжалвания оставят Българска национална телевизия с краткотрайно управление към този момент повече от три години. Това, съгласно MFRR, „ подкопава доверието в институциите и слага под въпрос тяхната самостоятелност “.
Въпреки увеличеното държавно финансиране, отчетът акцентира, че ресурсите са незадоволителни, а неналичието на законови гаранции оставя публичните медии уязвими на политическо въздействие.
Правни закани
Юридическата среда в България продължава да основава риск от стратегически правосъдни каузи против публицисти (SLAPP). Според данните, десетки сходни искове са дейни сега, ориентирани главно против проверяващи медии и публицисти, които работят по тематики за корупция и проведена престъпност.
Липсата на цялостна декриминализация на клеветата и опцията за потребление на наказателното право за напън против медиите остават сериозен проблем.
Недоверие и дезинформация
България продължава да бъде измежду страните с най-ниско публично доверие в медиите в Европейския съюз. Липсата на национална тактика против дезинформация, дефицитите в медийната нравственос и неприятните трудови условия за публицистите са причина за разпространяване на подправени вести и агитация.
Препоръки за деяние
Сред главните рекомендации на MFRR и Платформата за сигурност на публицистите на Съвета на Европа са:
- неотложно използване на Европейския акт за медийна независимост (EMFA);
- цялостна декриминализация на клеветата и ефикасна отбрана от SLAPP дела;
- гарантиране на независимостта на Съвет за електронни медии и публичните медии;
- въвеждане на транспарантен механизъм за систематизиране на държавната реклама;
- основаване на национална тактика против дезинформацията.
В изготвянето на отчета са взели участие девет интернационалните организации, измежду които ARTICLE 19 Europe, Асоциацията на европейските публицисти, Европейският съюз за радио и телевизия (EBU), Европейската федерация на публицистите (EFJ), Международният институт за пресата (IPI) и „ Репортери без граници “ (RSF).
Международната делегация е провела срещи с президента Румен Радев, Министерството на правораздаването, Министерството на вътрешните работи, прокуратурата, Съвет за електронни медии, Българска национална телевизия и БНР, както и с представители на гражданското общество и дипломатическия корпус.
„ Свободата на медиите в България остава нежна и изложена на риск от оттегляне “, се споделя в заключението на МФРР.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Докладът е озаглавен „ България: Крехкият прогрес в региона на свободата на медиите е изложен на риск от оттегляне без незабавни промени “ и обобщава главните провокации пред свободата и плурализма на медиите в страната.
В него се преглеждат няколко съществени тематики – сигурността на публицистите, положението на Съвета за електронни медии (СЕМ) и публичните медии, както и правните закани, стратегическите правосъдни каузи против присъединяване на обществеността (SLAPP), плурализма на медиите, достъпа до информация и дезинформацията.
Политическа поляризация и институционална рецесия
Според отчета дълбоката политическа поляризация продължава да въздейства медийната среда и да подхранва неприязън към публицистите. Липсата на постоянни институции и на ефикасни механизми за отбрана на репортерите попречва действителния прогрес.
Припомня се опита от октомври 2025 година да бъдат въведени промени в Наказателния кодекс, които предвиждаха до шест години затвор за публицисти, които разгласяват персонални данни без единодушие. След мощна социална реакция този законопроект беше отдръпнат, само че остава да свидетелства за “възможна регресия “ в медийната независимост.
Проблеми в ръководството на публичните медии
Докладът обръща особено внимание на продължаващата рецесия в Българската национална телевизия (БНТ) и Съвета за електронни медии (СЕМ).
Две несполучливи процедури за избор на общоприет шеф и поредност от правосъдни обжалвания оставят Българска национална телевизия с краткотрайно управление към този момент повече от три години. Това, съгласно MFRR, „ подкопава доверието в институциите и слага под въпрос тяхната самостоятелност “.
Въпреки увеличеното държавно финансиране, отчетът акцентира, че ресурсите са незадоволителни, а неналичието на законови гаранции оставя публичните медии уязвими на политическо въздействие.
Правни закани
Юридическата среда в България продължава да основава риск от стратегически правосъдни каузи против публицисти (SLAPP). Според данните, десетки сходни искове са дейни сега, ориентирани главно против проверяващи медии и публицисти, които работят по тематики за корупция и проведена престъпност.
Липсата на цялостна декриминализация на клеветата и опцията за потребление на наказателното право за напън против медиите остават сериозен проблем.
Недоверие и дезинформация
България продължава да бъде измежду страните с най-ниско публично доверие в медиите в Европейския съюз. Липсата на национална тактика против дезинформация, дефицитите в медийната нравственос и неприятните трудови условия за публицистите са причина за разпространяване на подправени вести и агитация.
Препоръки за деяние
Сред главните рекомендации на MFRR и Платформата за сигурност на публицистите на Съвета на Европа са:
- неотложно използване на Европейския акт за медийна независимост (EMFA);
- цялостна декриминализация на клеветата и ефикасна отбрана от SLAPP дела;
- гарантиране на независимостта на Съвет за електронни медии и публичните медии;
- въвеждане на транспарантен механизъм за систематизиране на държавната реклама;
- основаване на национална тактика против дезинформацията.
В изготвянето на отчета са взели участие девет интернационалните организации, измежду които ARTICLE 19 Europe, Асоциацията на европейските публицисти, Европейският съюз за радио и телевизия (EBU), Европейската федерация на публицистите (EFJ), Международният институт за пресата (IPI) и „ Репортери без граници “ (RSF).
Международната делегация е провела срещи с президента Румен Радев, Министерството на правораздаването, Министерството на вътрешните работи, прокуратурата, Съвет за електронни медии, Българска национална телевизия и БНР, както и с представители на гражданското общество и дипломатическия корпус.
„ Свободата на медиите в България остава нежна и изложена на риск от оттегляне “, се споделя в заключението на МФРР.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ