След Хаменей: Иран на кръстопът без ясна посока
Въпреки че публично задачата на израелските удари не е събаряне на режима, а неразпространение на нуклеарни оръжия, ударите по военни обекти и основни фигури на режима изпращат явен сигнал за желанията на Тел Авив. Никол Грайевски от фондация „ Карнеги “ разяснява, че акцентът върху водачи и знаци на режима подсказва по-скоро блян към промяна на властта.
След клането на „ Хамас “ на 7 октомври 2023 година, Израел не се колебае да отстрани водачи, считани за недосегаеми, като ликвидирането на Хасан Насралла, лидера на проиранската „ Хизбула “ в Ливан.
Обаче отстраняването на Хаменей, който е отпред на Иран към този момент три десетилетия, е скок в незнайното. Западните водачи се притесняват, че сходен ход може да докара до още по-опасни и нестабилни времена, напомняйки хаоса след свалянето на Саддам Хюсеин в Ирак и Муамар Кадафи в Либия.
Френският президент Еманюел Макрон предизвести, че военната промяна на режима в Иран би била „ най-голямата неточност “ и би отключила безпорядък, сходен на оня в Ирак и Либия. Вакуумът на властта би могъл да бъде напълнен от радикални военни структури като Революционната армия.
Иранската съпротива в заточение е мощно разединена. Реза Пахлави, синът на сваления шах, твърди, че Ислямската република е „ на ръба на разпадането “, само че поддръжката за него в страната остава противоречива. Други опозиционни групи като „ Муджахидините на народа “ са подложени на критика и презирани от елементи от иранската общественост.
Според специалисти няма ясна проведена опция на режима, а един от най-вероятните сюжети е прелом от страна на силовите структури и преход към военна тирания.
Освен това, етническата трудност на Иран, с кюрдски, арабски, белуджски и тюркски малцинства, прибавя още един пласт на неустойчивост, който може да бъде експлоатиран от враждебни сили.
В последна сметка бъдещето на Иран остава извънредно непредсказуемо, а следствията от промяната на режима неразбираеми и евентуално пагубни за целия район.
След клането на „ Хамас “ на 7 октомври 2023 година, Израел не се колебае да отстрани водачи, считани за недосегаеми, като ликвидирането на Хасан Насралла, лидера на проиранската „ Хизбула “ в Ливан.
Обаче отстраняването на Хаменей, който е отпред на Иран към този момент три десетилетия, е скок в незнайното. Западните водачи се притесняват, че сходен ход може да докара до още по-опасни и нестабилни времена, напомняйки хаоса след свалянето на Саддам Хюсеин в Ирак и Муамар Кадафи в Либия.
Френският президент Еманюел Макрон предизвести, че военната промяна на режима в Иран би била „ най-голямата неточност “ и би отключила безпорядък, сходен на оня в Ирак и Либия. Вакуумът на властта би могъл да бъде напълнен от радикални военни структури като Революционната армия.
Иранската съпротива в заточение е мощно разединена. Реза Пахлави, синът на сваления шах, твърди, че Ислямската република е „ на ръба на разпадането “, само че поддръжката за него в страната остава противоречива. Други опозиционни групи като „ Муджахидините на народа “ са подложени на критика и презирани от елементи от иранската общественост.
Според специалисти няма ясна проведена опция на режима, а един от най-вероятните сюжети е прелом от страна на силовите структури и преход към военна тирания.
Освен това, етническата трудност на Иран, с кюрдски, арабски, белуджски и тюркски малцинства, прибавя още един пласт на неустойчивост, който може да бъде експлоатиран от враждебни сили.
В последна сметка бъдещето на Иран остава извънредно непредсказуемо, а следствията от промяната на режима неразбираеми и евентуално пагубни за целия район.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ