Въпреки че няма консенсус в научния свят върху една конкретна

Въпреки че няма консенсус в научния свят върху една съответна причина за какво всеки примат е затрупан с четина, пък ниe съвсем по никакъв начин не сме, има няколко много безапелационни и разумни теории.

Една от по-старите теории, която се пробва да изясни за какво сме единствените „ голи “ маймуни, е Теорията за морската маймуна. Тази доктрина е с създател патолога Макс Вестенхофер, който я образува през 1942. Тя набира скорост през 60-те години, когато е споделена от морският биолог Алистър Харди, писателелката Илейн Морган и зоологът Дезмънд Морис.

Теорията за морската маймуна с две думи гласи, че за къс интервал в еволюцията ни нашите предшественици са водили полуводен живот – живеели са до водата и са прекарвали огромна част от времето си в нея, плувайки и търсейки храна. Затова и козаната ни, която би била огромно усложнение и стеснение във водата, е паднала и сме развили спомагателен пласт мазнини, както другите водни бозайници. Макар и много безапелационна в простотата си, тази доктрина е отхвърлена, главно тъй като няма доказателства (като да вземем за пример вкаменелости), които да я поддържат.

Homo erectus

Генетични проучвания на хора и въшки показват доказателства, че по каквато и да е аргументи, нашият предшественик Homo erectus е изгубил космите си, до момента в който живее в африканската савана, преди към един милион години. Имайки поради мястото и климата му, някои еволюционни биолози заключават, че поради „ тичането и потенето “ в горещия климат, Homo erectus смъква козината от тялото си и вместо нея развива потенето като способ за контролиране на температурата.

Тази доктрина има някои минуса, несъмнено – да вземем за пример, някои типове маймуни, които живеят в саваната през днешния ден, са доста космати, както и обстоятелството, че даже и дребното четина денем да оказва помощ за охлаждането на тялото, без нея през нощта ще е доста по-трудно да се резервира и поддържа топлота. Също по този начин, имайки поради климатичната част от теорията – нашите най-близки роднини, шимпанзетата, имат по-малко четина, в сравнение с би трябвало за размерите им, в това число и по-малко коса на главата, само че те не живеят в горещата савана, а в доста по-хладните джунгли.

Шимпанзе

Трета известна доктрина е, че сме свалили козината си, с цел да се защитим против гадни буболечки, които обичат да пият кръв, най-вече въшки, кърлежи и бълхи, и придвижват заболявания. Освен за предотвратяване от заболявания, които наподобява са превъзходен инструмент на естествения асортимент (и желания за времето си дружно с нападанията на диви зверове), с времето голата кожа показвала на евентуалните ни сътрудници, че имаме по-малко паразити, което ни прави да изглеждаме по-здрави, надлежно и желани за чифтосване. Така приматите с гола кожа стартират да бъдат желани за сътрудници, до момента в който тя не става нещо обикновено у всички.

Още една забавна догадка визира релативно дългото ни детство, през което резервираме избрани юношески черти доста след възрастта, на която другите маймуни към този момент ще са зрели същества. Според тази доктрина, ние просто в никакъв случай не губим младежката си линия на безкосменост. Отново да споменем нашите най-близки роднини, шимпанзетата – те също порастват по-бавно като женските доближават плодовитост чак на 13-годишна възраст.

Петата доктрина получава повече внимание напоследък. Тя гласи, че сме изгубили козината си, с цел да можем да споделяме по-добре – без косми към този момент можем да изпращаме сигнали със положението на кожата ни, както и несъмнено, с изражението на лицата ни. Както антропологът Барбара Кинг споделя: „ Ние, хората, имаме цялата си кожа за платно “. За разлика от доста бозайници, който могат да виждат единствено стеснен набор от цветова като синьо, жълто и от време на време зелено, хората могат да виждат доста повече – това е по този начин, тъй като ние имаме спомагателен конус в ретините си, което ни разрешава да виждаме цветове и в червено-зелената зона. Това ще рече, че поради този трети конус можем елементарно да отличим руменината при почервеняване, пожълтяването при жълтеница и лилаво на синина – всичко това ни дава преднина в еволюционно отношение.

Интересно е да отбележим, че някои от по този начин наречените маймуни на Стария свят (бабуини и макаци най-общо казано) също имат трицветно виждане и макар че не дотам, също имат по-малко четина по-конкретно по лицата спрямо маймуните от Новия свят, които виждат монохромачитно или двуцветно.

…

Въпреки че сме изгубили дебелия си пласт четина, към момента имаме почти толкоз косми по тялото си, колкото човек може да откри върху маймуна с сходни размери. Човешките косми обаче са извънредно фини и учените към момента не знаят за какво.