Защо не бива да пипаме растенията често
Въпреки че не си проличава на пръв взор, растенията усещат, когато ги допираме. В отговор на нашия досег, те постоянно също се движат или отделят специфични химични субстанции.
Когато растенията се движат, те го вършат толкоз постепенно, че човешкото око не го вижда. Биолозите назовават този техен инстикт тигмоморфогенеза (thigmomorphogenesis), което на гръцки се превежда като " допиране, което основава нова форма ".
Тигмоморфогенезата е машинален отговор и не става въпрос за координирано деяние. Ясно е обаче, че растението отхвърля да бъде пипано и работи, като движи листата или клоните си в противоположна посока. Цветето, което най-лесно показва този рефлексен акт, е мимозата. Най-вече тъй като реагира с по-висока скорост от други типове.
Според скорошно изследване, оповестено в Plant Journal, когато се раздвижва, растението не се пробва само да отмести листата си. То прави и нещо друго - вътре в него протича хормонална реакция, която въздейства на самия му напредък.
По време на проучването е намерено, че в границите на половин час, в който се допира обещано растение, поражда реакция, която трансформира до 10% от неговия геном (цялата негова наследствена информация). Освен това излиза наяве, че многократното пипане лимитира растежа с до 30%.
С други думи, когато допираме растенията, те слагат на пауза своите вътрешни процеси. Въпреки че нашето желание да почистим листата им от прахуляк да вземем за пример, това може да докара до неподходящ резултат върху растежа, да го забавили или да провокира смяна в биоритмите.
Когато растенията се движат, те го вършат толкоз постепенно, че човешкото око не го вижда. Биолозите назовават този техен инстикт тигмоморфогенеза (thigmomorphogenesis), което на гръцки се превежда като " допиране, което основава нова форма ".
Тигмоморфогенезата е машинален отговор и не става въпрос за координирано деяние. Ясно е обаче, че растението отхвърля да бъде пипано и работи, като движи листата или клоните си в противоположна посока. Цветето, което най-лесно показва този рефлексен акт, е мимозата. Най-вече тъй като реагира с по-висока скорост от други типове.
Според скорошно изследване, оповестено в Plant Journal, когато се раздвижва, растението не се пробва само да отмести листата си. То прави и нещо друго - вътре в него протича хормонална реакция, която въздейства на самия му напредък.
По време на проучването е намерено, че в границите на половин час, в който се допира обещано растение, поражда реакция, която трансформира до 10% от неговия геном (цялата негова наследствена информация). Освен това излиза наяве, че многократното пипане лимитира растежа с до 30%.
С други думи, когато допираме растенията, те слагат на пауза своите вътрешни процеси. Въпреки че нашето желание да почистим листата им от прахуляк да вземем за пример, това може да докара до неподходящ резултат върху растежа, да го забавили или да провокира смяна в биоритмите.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ