След блокадата на Трифонов, най-вероятно идва каскада от избори и служебни правителства
Въпреки, че изцяло споделяме неприязънта към дървени социологически сметки - по предписание изпускат огромните изненади - не може да се отървем от усещането, че вероятността на идващите избори да няма ръководещо болшинство става все по-голяма. Това не е нито съдбовно, нито наложително. Но въпреки всичко някои неща бият на очи. Ето за какво:
Слави Трифонов на поканата на Корнелия Нинова да обсъдят честността на идните избори и даде в случай че не знак, то най-малко намек, че няма да се коалира с Българска социалистическа партия при нейно водачество. Нинова, в резюме, е имала задоволително шансове да реформира политическия живот, само че в никакъв случай не е била антисистемен състезател, а част от статуквото. Антисистемният състезател е самият Трифонов и той може да ръководи само с други антисистемни играчи. Кои са те? Може би Мая Манолова и Отровното трио. Само че в случай че прегледът на биографии е толкоз прецизен, мъчно може да се изтъкне с какво биографията на Манолова е по-различна от тази на Нинова, като изключим относително сполучливият й престой като омбудсман. Преди омбудсманските години обаче е ясно - да не припомняме класики като " Аз предложих Пеевски " и срамната отбрана на амбразурата през лятото на 2013-та, в която Манолова имаше водеща роля.
Трифонов, несъмнено, изобщо не е задължен да влиза в сходни обединения, единствено с цел да се сформира държавно управление. Има всички учредения да не го прави и е изцяло прав да не го прави. Почти всяка компромисна коалиция е имала комично-жалки катастрофи, които приключват присъединяване в политиката или за дълго, или вечно.
Но ходът му въпреки всичко вещае, при сегашната настройка, избори, които няма да сформират държавно управление. При едва показване на патриотите, ГЕРБ няма да съумеят да образуват болшинство, а самият Борисов най-малко един път (през 2013-та) към този момент е показвал, че би могъл да мине в съпротива. Опозицията, въпреки това, в никакъв случай не е била толкоз мощна, колкото в този момент, само че в построяването на авторитет разчиташе на мощни антисистемни ходове и изразителност, която непрестанно дава поръчка за нужен рестарт и надлежно отвод да се ръководи с огромните провали на прехода. А те по наложителност са към момента партиите, за които нормално се гласоподава - прочее, това е най-големият неуспех на самият преход изобщо. Оттам насетне грубата сметка сочи, че нито ГЕРБ, нито опозицията би могла да провежда доминация в Народното събрание.
Далеч съм от мисълта, че това - както нормално акцентират хора, които са изтъкнати по случайност - е някаква изключително покруса. Аргументът, че " Трябва да има държавно управление непременно ", тъй като " другояче страната ще изпадне в рецесия " най-често идва от грижа към личната непоклатимост на същите хора, която е обвързвана със стабилността на една или друга партия. Да става каквото ще. Но същинските избори най-вероятно ще са през есента.
Автор: Райко Байчев
Слави Трифонов на поканата на Корнелия Нинова да обсъдят честността на идните избори и даде в случай че не знак, то най-малко намек, че няма да се коалира с Българска социалистическа партия при нейно водачество. Нинова, в резюме, е имала задоволително шансове да реформира политическия живот, само че в никакъв случай не е била антисистемен състезател, а част от статуквото. Антисистемният състезател е самият Трифонов и той може да ръководи само с други антисистемни играчи. Кои са те? Може би Мая Манолова и Отровното трио. Само че в случай че прегледът на биографии е толкоз прецизен, мъчно може да се изтъкне с какво биографията на Манолова е по-различна от тази на Нинова, като изключим относително сполучливият й престой като омбудсман. Преди омбудсманските години обаче е ясно - да не припомняме класики като " Аз предложих Пеевски " и срамната отбрана на амбразурата през лятото на 2013-та, в която Манолова имаше водеща роля.
Трифонов, несъмнено, изобщо не е задължен да влиза в сходни обединения, единствено с цел да се сформира държавно управление. Има всички учредения да не го прави и е изцяло прав да не го прави. Почти всяка компромисна коалиция е имала комично-жалки катастрофи, които приключват присъединяване в политиката или за дълго, или вечно.
Но ходът му въпреки всичко вещае, при сегашната настройка, избори, които няма да сформират държавно управление. При едва показване на патриотите, ГЕРБ няма да съумеят да образуват болшинство, а самият Борисов най-малко един път (през 2013-та) към този момент е показвал, че би могъл да мине в съпротива. Опозицията, въпреки това, в никакъв случай не е била толкоз мощна, колкото в този момент, само че в построяването на авторитет разчиташе на мощни антисистемни ходове и изразителност, която непрестанно дава поръчка за нужен рестарт и надлежно отвод да се ръководи с огромните провали на прехода. А те по наложителност са към момента партиите, за които нормално се гласоподава - прочее, това е най-големият неуспех на самият преход изобщо. Оттам насетне грубата сметка сочи, че нито ГЕРБ, нито опозицията би могла да провежда доминация в Народното събрание.
Далеч съм от мисълта, че това - както нормално акцентират хора, които са изтъкнати по случайност - е някаква изключително покруса. Аргументът, че " Трябва да има държавно управление непременно ", тъй като " другояче страната ще изпадне в рецесия " най-често идва от грижа към личната непоклатимост на същите хора, която е обвързвана със стабилността на една или друга партия. Да става каквото ще. Но същинските избори най-вероятно ще са през есента.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ