Растението, което кара хора и животни да се самоубият
Въпреки че листата на растението Dendrocnide moroides може да наподобяват меки и мъхести, едно допиране ще накара всеки да съжалява.
Това е по този начин, тъй като този шубрак от австралийските тропически гори предизвиква едно от най-болезнените ужилвания в природата; толкоз мощно, че кара бойци да се самоубият. А английското държавно управление един път даже обмисля да го употребява като биологично оръжие.
Гимпи-гимпи, както е известно на локално равнище, е тип жилещ шубрак, който получава името си от австралийския град Гимпи, където златокопачите за първи път попадат на растението и го назовават „ храста гимпи “ през 60-те години на 19 век.
Той е един от четирите типа жилещи дървета или шубраци в Австралия като е най-болезненият от тях. Отровното растение, което също е от фамилията на копривата, може да нарасне до 3 метра и има огромни сърцевидни листа, които могат да стигнат 50 сантиметра в диаметър.
Въпреки че растението ражда дребни лилави или червени плодове, които се ядат и популяризират от птици, не си коства да се берат, тъй като то е покрито от листата до стъбълце в пухкави власинки, които са подло токсични.
Власинките работят като „ подкожни игли “ – на всяка от тях има луковица, която я доставя с токсин и всяка власинка се отчупва елементарно от листа или стъблото. Когато това стане, тя се забива в кожата и освобождава токсина.
Още по-лошото е, че гимпи-гимпи може да хвърли власинките си във въздуха в близост и по този начин единствено в случай че сте покрай него, отново сте в риск от токсичното му влияние.
Не е известно тъкмо за какво тези власинки предизвикват такава болежка. Токсинът от луковицата не е добре свестен и е допустимо да има и някаква химическа реакция, която се случва и в самото косъмче на растението.
Въпреки това, той работи и е необикновено постоянен – в действителност толкоз, че може да аргументи до две години болежка в тялото. И освен това – даже изсушени проби на повече от век могат да причинят безпорядък при контакт.
Космите на гимпи-гимпи предизвикват незабавна болежка. Първоначалното чувство е разказано като 30 ужилвания от оса. След това лимфните възли стартират да се подуват, което основава чувство за голям напън. След това болката единствено се ускорява, до момента в който доближи своя връх към 30 минути по-късно.
За страдание, не е нужно власинките да влизат в контакт с кожата, с цел да може растението да нанесе вреди. Заради власинките във въздуха, които споменахме, даже човек единствено да прекара по-дълго време наоколо до растението, е задоволително, с цел да получи увреждания на дихателната система. Прекомерното излагане би предизвикало напряко кървене от носа, увреждане на дихателните пътища и интензивно кихане.
Д-р Хю Спенсър от тропическата изследователска станция Кейп Триюлейшън поучава жертвите да не търкат зоната на зараза, защото това може да счупи власинките и да ги популяризира по-навътре в кожата.
Той също по този начин предлага да се излее 1:10 разтвор на разредена солна киселина върху ужилването. Това би трябвало да помогне за обезвреждане на болката. Накрая се употребяват ленти за кола маска, с цел да се извадят колкото се може повече от космите.
Жертвите изпитват мощна болежка, без значение какво вършат, само че този метод би трябвало най-малко да сведе до най-малко дълготрайните резултати, които могат да траят с месеци.
Един от първите разкази за мощната болежка, породена от растението, идва от геодезист на име А. К. Макмилън през 1866 година Докато изследва Северен Куинсланд, Макмилън оповестява, че неговият кон „ е бил жилнат и починал в границите на два часа “. Има даже локални истории за коне, които скачат от скали, с цел да спрат мъчението си.
Марина Хърли, ентомолог и еколог, която учи растението, до момента в който работи по докторската си степен в Куинсланд в края на 80-те години на предишния век, разказва ужилването като „ най-лошият тип болежка, която можете да си визиите – все едно да бъдете изгорени с киселина и да ви удря ток в това време “.
