Райна Касабова – първата жена в света, участвала в боен полет
Въпреки че Карлово посреща ХХ век с по-малко от 10 000 поданици, в случай че се заровим из прашните страници на Възрожденското минало, точно тук, в Подбалкана, ще открием палитра от будни персони, оставили забележителна следа. Една от тях, Райна Касабова, демонстрира освен удивителен подвиг, само че със своята жертвоготовност се трансформира в международен пионер. Тя е първата жена, взела участие в полет във военна конюнктура, написа Българска история.
Връщайки се обратно във времето, нейната история ни демонстрира, че постоянно зад забележителните персони се крият дълбоки корени. Нейният татко, Васил Касабов, е участник в Шипченската епопея, където губи едната си ръка. Кръстник на нейната майка Мария пък е самият Васил Левски, а като дребна тя разнася комитетски писма. Цялото семейство е изпълнено с ентусиазъм за независимост, по тази причина напълно натурален щрих е и историята на брата на Райна – Роман, който като възпитаник в 4 клас отпътува да се бие за свободата на Македония в четата на Яне Сандански.
Самата Райна, родена на 1 май 1897 година, също копнее да даде своя дан за родината си и въпреки че новината за военната мобилизацията преди Балканската война я сварва едвам 15-годишна, скрито от родителите си тя се записва на самарянски курс.
Водена от неизмеримия възторг, обхванал целия народ в фантазията му за национално обединяване, Райна, дружно с още стотици хиляди герои, потегля на югоизток. Крайната цел е летището край Мустафа паша (днешен Свиленград), където би трябвало да бъде ситуирана полевата болница. Там карловката е запомнена като най-младата, най-сърцатата и смела милосърдна сестра в лазарета.
Балканската война е ослепителен образец за това, че когато българите са обединени и стимулирани, пред тях няма невъзможни неща. Мустафа паша е високомерен още на първия ден, идва ред на Лозенград. Един немски фелдмаршал преди този момент е декларирал, че тази цитадела може да бъде завладяна единствено от пруси и то след 6-месечна блокада. Лозенград е високомерен за 2 дни.
Най-тежкото тестване обаче следва – Одрин, чиято цитадела по това време е считана за непревземаема. На 16 октомври 1912 година водач поручик Радул Милков и наблюдаващ поручик Продан Таракчиев със аероплан " Албатрос Ф-II " правят първия военен разследващ полет в историята на българската авиация.
Райна става очевидец, самолетът я въодушевява и тя стартира да мечтае за небесата. Скоро дружно с сътрудници от полевата болница посещават военното летище, развежда ги самият Милков, а Райна е впечатлена от видяното. Тя чистосърдечно пожелава да полети, а виждайки голямото предпочитание на девойката, летците се съгласяват. Но въпреки всичко е война, фронтът е близо и разходките из въздуха не са рационална концепция. Така че летците вземат решение да й възложат съответна задача – колкото виновна, толкоз и благородна.
Защитникът на Одринската цитадела Шукри паша, обезпокоен от затягащия се български обръч, стартира да популяризира клюки из града. Опитва се да вдигне духа на хората, пускайки лъжата, че турската войска е превзела Пловдив и настава към София. Тук идва ролята на Райна. Снабдена от летците с нужното съоръжение, тя се качва на наблюдателското място на самолета " Воазен “ зад водача Стефан Калинов.
Когато минават над Одрин, Райна в ролята на летец, безстрашна пред дъжда патрони, стартира да разхвърля позиви на турски и френски, които да осведомят одринчани за действителното им състояние – че крепостта напълно скоро ще бъде завладяна и всяка следва- ща безрезултатна жертва може да бъде избегната с капитулация.
След полета смелата карловка е безпределно щастлива и написа на родителите си: " С необикновен интерес следихме полетите на нашите смели летци. Те събуждаха у нас възприятие на горделивост. Стана по този начин, че и аз се заразих от техния образец. "
Одрин пада на 26 март 1913 година, а спорът завършва на 30 май. Уви, наред със загатна за приключенското хвърчене, войната оставя трайни следи в неукрепналото здраве на Райна. През идващите години тя лекува контузиите си, породени от тежките условия в лазарета и с помощта на мощния си дух побеждава тежките болежки.
През 30-те години печели конкурс за хубост във Варна. За страдание по този начин и не основава семейство, защото любовта на живота й умира през войните. При визитата си в България през 1963 година Валентина Терешкова – първата жена, напуснала рамките на Земята, изявява предпочитание да се срещне с първата жена, летяла на военен аероплан, и я посещава в нейния роден град. Райна Касабова умира на 71 години през 1969 година
Тя освен е приета за първата жена в света, изпълнила стратегическа задача в военен полет, само че доста по-важна е същността на стореното – тя не е хвърляла бомби, не е убивала хора, нито е рушила културното завещание на красивия град. Тя не се пробва да заблуди съперника, а хвърля върху него дъжд от истина, която не цели да навреди на врага, а да го избави от самоизтребление. Не единствено България, а и светът несъмнено може да се гордее с първия боен полет на жена, трансформирал се в същински знак на устрема за мир, човечност, за взаимно почитание.
Връщайки се обратно във времето, нейната история ни демонстрира, че постоянно зад забележителните персони се крият дълбоки корени. Нейният татко, Васил Касабов, е участник в Шипченската епопея, където губи едната си ръка. Кръстник на нейната майка Мария пък е самият Васил Левски, а като дребна тя разнася комитетски писма. Цялото семейство е изпълнено с ентусиазъм за независимост, по тази причина напълно натурален щрих е и историята на брата на Райна – Роман, който като възпитаник в 4 клас отпътува да се бие за свободата на Македония в четата на Яне Сандански.
Самата Райна, родена на 1 май 1897 година, също копнее да даде своя дан за родината си и въпреки че новината за военната мобилизацията преди Балканската война я сварва едвам 15-годишна, скрито от родителите си тя се записва на самарянски курс.
Водена от неизмеримия възторг, обхванал целия народ в фантазията му за национално обединяване, Райна, дружно с още стотици хиляди герои, потегля на югоизток. Крайната цел е летището край Мустафа паша (днешен Свиленград), където би трябвало да бъде ситуирана полевата болница. Там карловката е запомнена като най-младата, най-сърцатата и смела милосърдна сестра в лазарета.
Балканската война е ослепителен образец за това, че когато българите са обединени и стимулирани, пред тях няма невъзможни неща. Мустафа паша е високомерен още на първия ден, идва ред на Лозенград. Един немски фелдмаршал преди този момент е декларирал, че тази цитадела може да бъде завладяна единствено от пруси и то след 6-месечна блокада. Лозенград е високомерен за 2 дни.
Най-тежкото тестване обаче следва – Одрин, чиято цитадела по това време е считана за непревземаема. На 16 октомври 1912 година водач поручик Радул Милков и наблюдаващ поручик Продан Таракчиев със аероплан " Албатрос Ф-II " правят първия военен разследващ полет в историята на българската авиация.
Райна става очевидец, самолетът я въодушевява и тя стартира да мечтае за небесата. Скоро дружно с сътрудници от полевата болница посещават военното летище, развежда ги самият Милков, а Райна е впечатлена от видяното. Тя чистосърдечно пожелава да полети, а виждайки голямото предпочитание на девойката, летците се съгласяват. Но въпреки всичко е война, фронтът е близо и разходките из въздуха не са рационална концепция. Така че летците вземат решение да й възложат съответна задача – колкото виновна, толкоз и благородна.
Защитникът на Одринската цитадела Шукри паша, обезпокоен от затягащия се български обръч, стартира да популяризира клюки из града. Опитва се да вдигне духа на хората, пускайки лъжата, че турската войска е превзела Пловдив и настава към София. Тук идва ролята на Райна. Снабдена от летците с нужното съоръжение, тя се качва на наблюдателското място на самолета " Воазен “ зад водача Стефан Калинов.
Когато минават над Одрин, Райна в ролята на летец, безстрашна пред дъжда патрони, стартира да разхвърля позиви на турски и френски, които да осведомят одринчани за действителното им състояние – че крепостта напълно скоро ще бъде завладяна и всяка следва- ща безрезултатна жертва може да бъде избегната с капитулация.
След полета смелата карловка е безпределно щастлива и написа на родителите си: " С необикновен интерес следихме полетите на нашите смели летци. Те събуждаха у нас възприятие на горделивост. Стана по този начин, че и аз се заразих от техния образец. "
Одрин пада на 26 март 1913 година, а спорът завършва на 30 май. Уви, наред със загатна за приключенското хвърчене, войната оставя трайни следи в неукрепналото здраве на Райна. През идващите години тя лекува контузиите си, породени от тежките условия в лазарета и с помощта на мощния си дух побеждава тежките болежки.
През 30-те години печели конкурс за хубост във Варна. За страдание по този начин и не основава семейство, защото любовта на живота й умира през войните. При визитата си в България през 1963 година Валентина Терешкова – първата жена, напуснала рамките на Земята, изявява предпочитание да се срещне с първата жена, летяла на военен аероплан, и я посещава в нейния роден град. Райна Касабова умира на 71 години през 1969 година
Тя освен е приета за първата жена в света, изпълнила стратегическа задача в военен полет, само че доста по-важна е същността на стореното – тя не е хвърляла бомби, не е убивала хора, нито е рушила културното завещание на красивия град. Тя не се пробва да заблуди съперника, а хвърля върху него дъжд от истина, която не цели да навреди на врага, а да го избави от самоизтребление. Не единствено България, а и светът несъмнено може да се гордее с първия боен полет на жена, трансформирал се в същински знак на устрема за мир, човечност, за взаимно почитание.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ