Въпреки че Карлово посреща ХХ век с по-малко от 10

...
Въпреки че Карлово посреща ХХ век с по-малко от 10
Коментари Харесай

Вдъхновяващата история на Райна Касабова – първата жена, участвала в боен полет

Въпреки че Карлово посреща ХХ век с по-малко от 10 000 поданици, в случай че се заровим из прашните страници на Възрожденското минало, точно тук, в Подбалкана, ще открием палитра от будни персони, оставили забележителна следа. Една от тях, Райна Касабова, демонстрира освен удивителен подвиг, само че със своята жертвоготовност се трансформира в международен пионер. Тя е първата жена, взела участие в полет във военна конюнктура.

Връщайки се обратно, нейната история ни демонстрира, че постоянно зад забележителните персони се крият дълбоки корени. Нейният татко, Васил Касабов, е участник в Шипченската епопея, загубвайки едната си ръка в славната борба. Кръстник на майка й Мария пък е самият Васил Левски, а като дребна тя разнася до пощата комитетски писма.

Цялото семейство е изпълнено с ентусиазъм за независимост, по тази причина напълно натурален щрих е и историята на брата на Райна – Роман, който като възпитаник в четвърти клас отпътува да се бие за свободата на Македония в четата на Яне Сандански. Самата Райна, родена на 1 май 1897 година, също копнее да даде своя дан за родината си и въпреки че новината за военната мобилизацията преди Балканската война я сварва едвам 15-годишна, скрито от родителите си тя се записва на самарянски курс.

Водена от неизмеримия възторг, обхванал целия народ в фантазията му за национално обединяване, Райна, дружно с още стотици хиляди герои, потегля на югоизток. Крайната цел е летището край Мустафа паша (днешен Свиленград), където би трябвало да бъде ситуирана полевата болница. Там карловката е запомнена като най-младата, най-сърцатата и смела милосърдна сестра в лазарета. Балканската война е ослепителен образец за това, че когато българите са обединени и стимулирани, пред тях няма невъзможни неща. Мустафа паша е високомерен още на първия ден, идва ред на Лозенград. Един немски фелдмаршал преди този момент е декларирал, че тази цитадела може да бъде завладяна единствено от пруси и то след 6-месечна блокада. Лозенград е високомерен за 2 дни.

Най-тежкото тестване обаче следва – Одрин, чиято цитадела по това време е считана за непревземаема. 16 октомври 1912 година водач поручик Радул Милков и наблюдаващ поручик Продан Таракчиев със аероплан „ Албатрос Ф-II “ правят първия военен разследващ полет в историята на българската авиация. Райна става очевидец, самолетът я въодушевява и тя стартира да мечтае за небесата.

Скоро дружно с сътрудници от полевата болница посещават военното летище, развежда ги самият Милков, а Райна е впечатлена от видяното. Тя чистосърдечно пожелава да полети, а виждайки голямото предпочитание на девойката, летците се съгласяват. Но въпреки всичко е война, фронтът е близо и разходките из въздуха не са рационална концепция. Така че летците вземат решение да й възложат съответна задача – колкото виновна, толкоз и благородна.

 

Защитникът на Одринската цитадела Шукри паша, обезпокоен от затягащия се български обръч, стартира да популяризира клюки из града. Опитва се да вдигне духа на хората, пускайки лъжата, че турската войска е превзела Пловдив и настава към София. Тук идва ролята на Райна. Снабдена от летците с нужното съоръжение, тя се качва на наблюдателското място на самолета „ Воазен “ зад водача Стефан Калинов. Когато минават над Одрин, Райна в ролята на летец, безстрашна пред дъжда патрони, стартира да разхвърля позиви на турски и френски, които да осведомят одринчани за действителното им състояние – че крепостта напълно скоро ще бъде завладяна и всяка последваща безрезултатна жертва може да бъде избегната с капитулация.

След полета смелата карловка е безпределно щастлива и написа на родителите си: „ С необикновен интерес следихме полетите на нашите смели летци. Те събуждаха у нас възприятие на горделивост. Стана по този начин, че и аз се заразих от техния образец. “ Одрин пада на 26 март 1913 година, а спорът завършва на 30 май. Уви, наред със загатна за приключенското хвърчене, войната оставя трайни следи в неукрепналото здраве на Райна. През идващите години тя лекува контузиите си, породени от тежките условия в лазарета и с помощта на мощния си дух побеждава тежките болежки.

През 30-те години печели конкурс за хубост във Варна. За страдание по този начин и не основава семейство, защото любовта на живота й умира през войните. При визитата си в България през 1963 година Валентина Терешкова – първата жена, напуснала рамките на Земята, изявява предпочитание да се срещне с първата жена, летяла на военен аероплан, и я посещава в родния я град. Райна Касабова умира на 71 години през 1969 година.

Тя освен е приета за първата жена в света, изпълнила стратегическа задача в военен полет, само че доста по-важна е същността на стореното – тя не е хвърляла бомби, не е убивала хора, нито е рушила културното завещание на красивия град. Тя не се пробва да заблуди съперника, а хвърля върху него дъжд от истина, която не цели да навреди на врага, а да го избави от самоизтребление.

Не единствено България, а и светът несъмнено може да се гордее с първия боен полет на жена, трансформирал се в същински знак на устрема за мир, човечност, за взаимно почитание.
Източник: edna.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР