Въпреки че живеем във време на информационно пренасищане, данните показват,

Въпреки че живеем във време на осведомително пренасищане, данните демонстрират, че българите – и възрастни, и деца, четат все по-малко. Поне в обичайния смисъл на думата. Това акцентира в навечерието на 1 юни Валентина Стоева, началник на фондация „ Детски книги “, съпредседател на Европейската мрежа за четене EURead и притежател на оценките „ Посланик на библиотеките “ и „ Рицар на книгата “.
Прочетете още
„ Непрекъснато четем, изключително онлайн. Въпросът е какво четем, дали това са дълги текстове, които развиват мисленето и познанията ни “, съобщи пред TrafficNews Стоева.

Особено тревожна е обстановката с децата. Според нея липсва ясна национална статистика, само че интернационалното проучване PISA ясно демонстрира – българските възпитаници изпитват съществени усложнения с четенето. Основната причина съгласно Стоева е неналичието на достъп до книги. Много учебни заведения затварят библиотеките си, с цел да освободят място за STEM центрове – наклонност, която тя дефинира като сериозна стратегическа неточност.

„ Няма по какъв начин да вършим просвета, в случай че нямаме достъп до познания, а знанията се намират в книгите. Ако желаеме децата ни да бъдат готови, прочувствено интелигентни и способни да способстват за обществото, би трябвало да осигурим достъп до книги “, акцентира тя.

Решението, съгласно Валентина Стоева, е просто, само че изисква ангажимент - да се обезпечат забавни книги, които дават отговор на света на децата и им оказват помощ да го схващат. Така ще се приготвят за бъдещето, което към този момент изисква умения за боравене с технологии и даже с изкуствен интелект.

„ Никой не знае какви ще са специалностите на бъдещето, само че е несъмнено, че ще се изисква добра просветеност. А с цел да я имат, децата би трябвало да четат. Имаме нужните книги – остава единствено да поставим старания и да влагаме в това “, обобщава тя.