Спортът - страст и свързаност за Земята
Въпреки, че историята му през модерната ера се простира към този момент в три следващи епохи, мнозина не престават да не схващат смисъла на най-големия състезателен конгрес. Грешките в това са стигали до такива, че дори разнообразни политически системи са си разрешавали да употребяват Олимпийските игри за идеологическа агитация и за средство в борбата с изкуствено основания зложелател от другата страна.
За жал най-отчетливите образци за това датират от не чак толкоз далечното минало. През 1980 година, когато Съединените американски щати бойкотират Игрите в Москва (под претекста за руската инвазия в Афганистан) и 4 години по-късно, когато огромна част от социалистическия блок „ отвръща на удара” с протеста на Игрите в Лос Анджелис.
Глупаци! Бих възкликнал, в изблик на своето отвращение, най-много поради спортистите потърпевши с тези дейности, само че евентуално това е, тъй като не разбирам атмосферата от това време. Днес обаче знам, че разбирам концепцията на негово величество – бащата на актуалното олимпийско придвижване – барон Пиер дьо Кубертен. Той възкресява игрите от древността, с цел да прокара една съвременна философия. Философия, учредена на концепцията, че спортът може да гради. Спортът може да възпитава, както физически, по този начин и интелектуално, а в центъра на целия този развой ясно стои той – индивидът. Разумното създание на Земята, което посредством своето прогресивно държание може да изведе цивилизацията до равнището на свръхсъществуването. Това ни демонстрират и Игрите в Пьонгчанг 2018 година
Организаторите на XXIII-те Олимпийски зимни игри ни показват, че могат да черпят, както от своите антични обичаи на изтока, по този начин и от извора на мъдростта преоткрит преди повече от 120 години от един френски аристократ.
И макар мрачните прогнози за военното напрежение в района, произлизащо от дейностите на Севера, през предходната година, двете страни на корейския народ демонстрираха, че пътят към единството не може да бъде заграден от никой и от нищо, само че единствено в случай че чистото предпочитание (необвързано с ползи и зависимости) е налице.
Ето по какъв начин олимпийският спорт и спортистите от света се оказаха най-хубавият дипломатически инструмент и прозорец към вероятния аспект на света през идните години.
„ Страст. Свързан(а).” - мотото на Игрите в Пьонгчанг и Церемонията по откриването подсказват тъкмо това, от което целият свят има най-голяма потребност към момента в първата четвърт на 21-ия век.
Пътят на човечеството в бъдещето е непроменяемо обвързван с новите технологии, само че те не могат да са самодостатъчни, нито да заменят неговия разсъдък и сензитивност. И евентуално посредством пристрастеността на всеки жив субект технологиите ще опитат да обезпечат постоянно търсената хармонията и безспорната съгласуваност сред индивидите в името на техния общ дом – Земята.
За жал най-отчетливите образци за това датират от не чак толкоз далечното минало. През 1980 година, когато Съединените американски щати бойкотират Игрите в Москва (под претекста за руската инвазия в Афганистан) и 4 години по-късно, когато огромна част от социалистическия блок „ отвръща на удара” с протеста на Игрите в Лос Анджелис.
Глупаци! Бих възкликнал, в изблик на своето отвращение, най-много поради спортистите потърпевши с тези дейности, само че евентуално това е, тъй като не разбирам атмосферата от това време. Днес обаче знам, че разбирам концепцията на негово величество – бащата на актуалното олимпийско придвижване – барон Пиер дьо Кубертен. Той възкресява игрите от древността, с цел да прокара една съвременна философия. Философия, учредена на концепцията, че спортът може да гради. Спортът може да възпитава, както физически, по този начин и интелектуално, а в центъра на целия този развой ясно стои той – индивидът. Разумното създание на Земята, което посредством своето прогресивно държание може да изведе цивилизацията до равнището на свръхсъществуването. Това ни демонстрират и Игрите в Пьонгчанг 2018 година
Организаторите на XXIII-те Олимпийски зимни игри ни показват, че могат да черпят, както от своите антични обичаи на изтока, по този начин и от извора на мъдростта преоткрит преди повече от 120 години от един френски аристократ.
И макар мрачните прогнози за военното напрежение в района, произлизащо от дейностите на Севера, през предходната година, двете страни на корейския народ демонстрираха, че пътят към единството не може да бъде заграден от никой и от нищо, само че единствено в случай че чистото предпочитание (необвързано с ползи и зависимости) е налице.
Ето по какъв начин олимпийският спорт и спортистите от света се оказаха най-хубавият дипломатически инструмент и прозорец към вероятния аспект на света през идните години.
„ Страст. Свързан(а).” - мотото на Игрите в Пьонгчанг и Церемонията по откриването подсказват тъкмо това, от което целият свят има най-голяма потребност към момента в първата четвърт на 21-ия век.
Пътят на човечеството в бъдещето е непроменяемо обвързван с новите технологии, само че те не могат да са самодостатъчни, нито да заменят неговия разсъдък и сензитивност. И евентуално посредством пристрастеността на всеки жив субект технологиите ще опитат да обезпечат постоянно търсената хармонията и безспорната съгласуваност сред индивидите в името на техния общ дом – Земята.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ