Всеки четвърти в Европа живее в режим на оцеляване
Въпреки че инфлацията в Европа се забавя и икономическата конюнктура демонстрира признаци на стабилизиране, финансовото здраве на семействата остава нежно. Всеки четвърти европеец продължава да изпитва усложнения с покриването на битовите си сметки в период. Това демонстрира най-новият " Доклад за потребителските заплащания 2025 " (European Consumer Payment Report) на компанията за ръководство на заеми Intrum, представен от Euronews.
Леко усъвършенстване, само че трайни проблеми
Данните от изследването разкриват спад в каузи на хората, които изостават с заплащанията – от 37% през 2023 година до 24% през актуалната 2025 година. Въпреки тази позитивна наклонност, отчетът акцентира, че забележителна част от популацията на Стария континент към момента живее в " режим на оцеляване ".
Разликите сред обособените страни са отчетливи. Испания и Австрия са отличниците в класацията, където 83% от семействата съумяват да покриват отговорностите си в точния момент. На другия полюс е Гърция, където този дял е едвам 67%.
" Между финансово постоянните семейства и тези, които живеят месец за месец, продължава да се отваря бездна, " съобщи Агнешка Кункел, изпълнителен шеф на Intrum TFI.
Младите са най-уязвими
Кризата с разноските за живот е оставила най-дълбок отпечатък върху младежите. Тревожната статистика сочи, че при представителите на " Поколението Z " (родените сред края на 90-те и началото на 2010-те) обстановката се утежнява фрапантно.
През 2025 година 63% от интервюираните младежи признават, че пропущат заплащания постоянно – голям скок по отношение на 2024 година, когато този дял е бил едвам 20%.
Влиянието на обществените мрежи
Докладът на Intrum извежда на напред във времето и една нова наклонност – въздействието на цифровата среда върху финансовото държание. Близо една трета (31%) от младите европейци признават, че стремежът им да подражават на първокласния метод на живот, демонстриран от инфлуенсърите в обществените мрежи, ги е подтикнал към задлъжняване.
Основната причина за просрочията обаче остава неналичието на средства. Ако през 2024 година 20% от младежите са показали дефицита на пари като водещ фактор, то през 2025 година този % скача до 52%.
Липса на буфери
Въпреки спадащите лихви и постоянния трудов пазар, способността за икономисване остава ниска. Едва шестима от 10 европейци съумяват да заделят средства за " черни дни ", а 43% от потребителите споделят, че последните стопански турбуленции са нанесли дълготрайни вреди върху персоналните им финанси.
Леко усъвършенстване, само че трайни проблеми
Данните от изследването разкриват спад в каузи на хората, които изостават с заплащанията – от 37% през 2023 година до 24% през актуалната 2025 година. Въпреки тази позитивна наклонност, отчетът акцентира, че забележителна част от популацията на Стария континент към момента живее в " режим на оцеляване ".
Разликите сред обособените страни са отчетливи. Испания и Австрия са отличниците в класацията, където 83% от семействата съумяват да покриват отговорностите си в точния момент. На другия полюс е Гърция, където този дял е едвам 67%.
" Между финансово постоянните семейства и тези, които живеят месец за месец, продължава да се отваря бездна, " съобщи Агнешка Кункел, изпълнителен шеф на Intrum TFI.
Младите са най-уязвими
Кризата с разноските за живот е оставила най-дълбок отпечатък върху младежите. Тревожната статистика сочи, че при представителите на " Поколението Z " (родените сред края на 90-те и началото на 2010-те) обстановката се утежнява фрапантно.
През 2025 година 63% от интервюираните младежи признават, че пропущат заплащания постоянно – голям скок по отношение на 2024 година, когато този дял е бил едвам 20%.
Влиянието на обществените мрежи
Докладът на Intrum извежда на напред във времето и една нова наклонност – въздействието на цифровата среда върху финансовото държание. Близо една трета (31%) от младите европейци признават, че стремежът им да подражават на първокласния метод на живот, демонстриран от инфлуенсърите в обществените мрежи, ги е подтикнал към задлъжняване.
Основната причина за просрочията обаче остава неналичието на средства. Ако през 2024 година 20% от младежите са показали дефицита на пари като водещ фактор, то през 2025 година този % скача до 52%.
Липса на буфери
Въпреки спадащите лихви и постоянния трудов пазар, способността за икономисване остава ниска. Едва шестима от 10 европейци съумяват да заделят средства за " черни дни ", а 43% от потребителите споделят, че последните стопански турбуленции са нанесли дълготрайни вреди върху персоналните им финанси.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ