Нешко Милованович: Мечтая да водя „Левски“, от Люпко научих много
Въпреки че игра в „ Левски “ преди близо 18 години, името на Нешко Милованович към момента е добре познато на „ Герена “. Вече някогашният нападател бе част от един от най-силните интервали на „ сините “ по времето, когато клубът бе изискан от израелския предприемач Майкъл Чорни. Милованович стана два пъти първенец със столичния гранд, а също така и взе купа на България. Години по-късно сърбинът бе част и от единствената до момемнта купа на „ Локомотив “ (Пловдив), тази от 2004 година Пред „ Труд “ той приказва за всички тези мемоари от България, както и за актуалното му амплоа на треньор.
– Г-н Милованович, с какво се занимавате сега?
– От 6-7 години съм треньор. Имам Про лиценз. В момента съм свободен, откакто напуснах последния си отбор. В Сърбия водих тимове от елита, а последният бе „ Нови Пазар “. След това имах потребност от малко отмора. Сега съм подготвен за ново предизвикателство. Имам добра оферта, само че не желая да приказвам за съответни имена. Ще кажа единствено, че не е от Сърбия. Времето ще покаже дали ще се разберем. Но по този начин е при нас треньорите – постоянно чакаме нещо.
– Наскоро признахе, че в България ще водите единствено „ Левски “ и „ Локомотив “ (Пловдив). Така ли е?
– Това е моята огромна фантазия. В България съм играл за три тима – „ Беласица “, по-късно в „ Левски “, а по-късно и за „ Локомотив “ (Пловдив). Преди време имах диалози с управлението на „ железничарите “, само че нещата не се случиха. Надявам се след време обаче да повеждам някои от тези два огромни тима. Едни от най-хубавите ми години в кариерата минаха в София и Пловдив.
– На „ Герена “ ваш треньор беше Люпко, какво мислите за него?
– В едно изявление в Сърбия споделих, че той е най-хубавият сръбски ментор, който се е раждал в миналото. Там малко ми се сърдят за това мое самопризнание, само че това е истината. Когато различен сърбин завоюва Шампионската лига, тогава ще го призная и него. Но Люпко просто е популярен и непостижим.
– А повлия ли господин Петрович върху вашата треньорска кариера?
– Това, което съм научил от него го употребявам на 100 %. Петрович е потвърдено име, когато влезе в съблекалнята всички млъкват. Той знае освен по какъв начин да води тим, само че и по какъв начин да се държи с играчите. Всеки негов съвет е потвърден.
– Търсили ли сте го за препоръки, откогато вие поехте по този пъти?
– Преди 6-7 години, когато прохождах в треньорството, имах проблеми. Тогава водих един тим от трета дивизия. Чух се с него и той ми даде скъпи насоки за тактиката, за играчите. Впоследствие завоювах мача. Това е задоволително красноречиво, нали?
– Той ли е най-хубавият треньор, с който сте работили?
– В България треньори са ми били Люпко Петрович, Димитър Димитров-Херо и Едуард Ераносян. Това са доста положителни и потвърдени експерти. На никой от тях не съм се сърдил, когато не са ме пускали в игра. Просто знаех, че вършат и дават най-хубавото за тимовете. Освен това за „ Левски “ самичък си бях отговорен. И до момента се подкрепям връзка с Люпко и Ераносян, само че изгубих контакт с Херо. Бих се чул още веднъж с него.
– А за какво вие сте отговорен за интервала ви в „ Левски “?
– Много травми получих за къс интервал от време. Първо скъсах мускул в Албена, след това се разболях от бронхит, по-късно пристигна още една контузия. Около 4-5 месеца бях отвън терените, а това е доста време.
– Ваши шефове като футболист са били Майкъл Чорни и Георги Илиев. Как се общуваше с тях?
– Ако потегли да описвам за връзките ми с тях, мога да приказвам с часове. Георги Илиев беше огромен пич, лека му пръст. Обичаше футбола и даваше всичко за „ Локомотив “. С него бяхме огромни другари. Той остава вечно в сърцето ми. С Майкъл Чорни също бях в положителни връзки. Разговарял съм с него няколко пъти, а той се държеше доста добре. И за двамата мога да кажа, че макар съществуването на доста пари, бяха на първо място хора. Именно такива като тях би трябвало да има във футбола. Благодарен съм, че животът ме е срещнал с тях.
– Следите ли в този момент протичащото се в „ Левски “?
– Разбира се. „ Левски “ ми е на сърце, както към този момент споделих. Но е неприятно, че към този момент 9 години нямат трофей. Това изнервя и почитателите, които са 12-ия състезател на тима. Все отново половин България е от „ Левски “. Иначе видях, че са заложили на потвърдено име, каквото е Делио Роси. Но италианецът би трябвало да знае, че на „ Герена “ постоянно се е играл атакуващ футбол. „ Левски “ би трябвало да нападна, а не да се брани. По мое мнение в някои срещи Роси нямаше и шанс. Отборът играеше добре в някои мачове, само че не печелише.
Сега Роси има 2-3 месеца, с цел да убеди, че е точният човек за клуба. В Европа ще си проличи най-добре неговата работа и въздействието му върху отбора.
– А какъв брой време е належащо на един треньор, с цел да осъществя задачите си?
– За себе си мога да кажа, че постоянно ми трябват най-малко 3 месеца. За това време би трябвало да опозная играчите изцяло, да знам в какъв миг на кой мога да разгадавам. Но аз съм дребен още в този отрасъл. Конкретно за Роси е малко по-различно. той идва на Балканите от Италия. Тук сме с малко по-различен нрав и просвета. Това също оказва въздействие.
– Като футболист бяхте част от отбора на „ Шанхай Шенхуа “, където сега има настъпление на звезди. Преди години контракт с някогашния ви клуб подписаха Дидие Дрогба и Никола Анелка. Как беше по ваше време?
– Тогава не беше по този начин. Пак имаше положителни чужденци, само че локалните играчи бяха доста повече. Аз бях в един тим с Жуниор Баяно, който има близо 30 мача за Бразилия. Имахме и национали на Китай, само че виждате, че сега в страната работят имена като Марчело Липи, Фабио Канаваро и доста други. Трябва да признаем, че там футболът върви нагоре от 2001 година. Постоянно мислят по какъв начин да подобрят играта. Влагат се доста пари, само че с концепция и съответна цел.
– Дойдохте в България за бенефиса на Юлиян Петков. Какво беше чувството да се видите с толкоз другари и остарели съотборници?
– За мен беше чест и огромно наслаждение да съм част от този празник. Юли е прелестен човек, има огромно сърце. Нямаше по какъв начин да откажа. С Далибор Драгич пътувахме 10 часа за мача, само че искахме да бъдем в тази последна среща на Юли на терена. Хубавото е, че в този момент той придава своя опит на младите.
– А на кой най-вече се радвахте да видите на стадиона в „ Надежда “?
– О, на всички. И на Юли Петков, и на Гошо Георгиев, с който бяхме съотборници в „ Левски “, и с Велизар Димитров и Емил Гъргоров. С тях бяхме противници на терена, тъй като те бяха част от тима на ЦСКА. Но след последния съдийски сигнал мачът завършва, а другарството остава. Хубаво беше да се забележим отново след толкоз години…
– Г-н Милованович, с какво се занимавате сега?
– От 6-7 години съм треньор. Имам Про лиценз. В момента съм свободен, откакто напуснах последния си отбор. В Сърбия водих тимове от елита, а последният бе „ Нови Пазар “. След това имах потребност от малко отмора. Сега съм подготвен за ново предизвикателство. Имам добра оферта, само че не желая да приказвам за съответни имена. Ще кажа единствено, че не е от Сърбия. Времето ще покаже дали ще се разберем. Но по този начин е при нас треньорите – постоянно чакаме нещо.
– Наскоро признахе, че в България ще водите единствено „ Левски “ и „ Локомотив “ (Пловдив). Така ли е?
– Това е моята огромна фантазия. В България съм играл за три тима – „ Беласица “, по-късно в „ Левски “, а по-късно и за „ Локомотив “ (Пловдив). Преди време имах диалози с управлението на „ железничарите “, само че нещата не се случиха. Надявам се след време обаче да повеждам някои от тези два огромни тима. Едни от най-хубавите ми години в кариерата минаха в София и Пловдив.
– На „ Герена “ ваш треньор беше Люпко, какво мислите за него?
– В едно изявление в Сърбия споделих, че той е най-хубавият сръбски ментор, който се е раждал в миналото. Там малко ми се сърдят за това мое самопризнание, само че това е истината. Когато различен сърбин завоюва Шампионската лига, тогава ще го призная и него. Но Люпко просто е популярен и непостижим.
– А повлия ли господин Петрович върху вашата треньорска кариера?
– Това, което съм научил от него го употребявам на 100 %. Петрович е потвърдено име, когато влезе в съблекалнята всички млъкват. Той знае освен по какъв начин да води тим, само че и по какъв начин да се държи с играчите. Всеки негов съвет е потвърден.
– Търсили ли сте го за препоръки, откогато вие поехте по този пъти?
– Преди 6-7 години, когато прохождах в треньорството, имах проблеми. Тогава водих един тим от трета дивизия. Чух се с него и той ми даде скъпи насоки за тактиката, за играчите. Впоследствие завоювах мача. Това е задоволително красноречиво, нали?
– Той ли е най-хубавият треньор, с който сте работили?
– В България треньори са ми били Люпко Петрович, Димитър Димитров-Херо и Едуард Ераносян. Това са доста положителни и потвърдени експерти. На никой от тях не съм се сърдил, когато не са ме пускали в игра. Просто знаех, че вършат и дават най-хубавото за тимовете. Освен това за „ Левски “ самичък си бях отговорен. И до момента се подкрепям връзка с Люпко и Ераносян, само че изгубих контакт с Херо. Бих се чул още веднъж с него.
– А за какво вие сте отговорен за интервала ви в „ Левски “?
– Много травми получих за къс интервал от време. Първо скъсах мускул в Албена, след това се разболях от бронхит, по-късно пристигна още една контузия. Около 4-5 месеца бях отвън терените, а това е доста време.
– Ваши шефове като футболист са били Майкъл Чорни и Георги Илиев. Как се общуваше с тях?
– Ако потегли да описвам за връзките ми с тях, мога да приказвам с часове. Георги Илиев беше огромен пич, лека му пръст. Обичаше футбола и даваше всичко за „ Локомотив “. С него бяхме огромни другари. Той остава вечно в сърцето ми. С Майкъл Чорни също бях в положителни връзки. Разговарял съм с него няколко пъти, а той се държеше доста добре. И за двамата мога да кажа, че макар съществуването на доста пари, бяха на първо място хора. Именно такива като тях би трябвало да има във футбола. Благодарен съм, че животът ме е срещнал с тях.
– Следите ли в този момент протичащото се в „ Левски “?
– Разбира се. „ Левски “ ми е на сърце, както към този момент споделих. Но е неприятно, че към този момент 9 години нямат трофей. Това изнервя и почитателите, които са 12-ия състезател на тима. Все отново половин България е от „ Левски “. Иначе видях, че са заложили на потвърдено име, каквото е Делио Роси. Но италианецът би трябвало да знае, че на „ Герена “ постоянно се е играл атакуващ футбол. „ Левски “ би трябвало да нападна, а не да се брани. По мое мнение в някои срещи Роси нямаше и шанс. Отборът играеше добре в някои мачове, само че не печелише.
Сега Роси има 2-3 месеца, с цел да убеди, че е точният човек за клуба. В Европа ще си проличи най-добре неговата работа и въздействието му върху отбора.
– А какъв брой време е належащо на един треньор, с цел да осъществя задачите си?
– За себе си мога да кажа, че постоянно ми трябват най-малко 3 месеца. За това време би трябвало да опозная играчите изцяло, да знам в какъв миг на кой мога да разгадавам. Но аз съм дребен още в този отрасъл. Конкретно за Роси е малко по-различно. той идва на Балканите от Италия. Тук сме с малко по-различен нрав и просвета. Това също оказва въздействие.
– Като футболист бяхте част от отбора на „ Шанхай Шенхуа “, където сега има настъпление на звезди. Преди години контракт с някогашния ви клуб подписаха Дидие Дрогба и Никола Анелка. Как беше по ваше време?
– Тогава не беше по този начин. Пак имаше положителни чужденци, само че локалните играчи бяха доста повече. Аз бях в един тим с Жуниор Баяно, който има близо 30 мача за Бразилия. Имахме и национали на Китай, само че виждате, че сега в страната работят имена като Марчело Липи, Фабио Канаваро и доста други. Трябва да признаем, че там футболът върви нагоре от 2001 година. Постоянно мислят по какъв начин да подобрят играта. Влагат се доста пари, само че с концепция и съответна цел.
– Дойдохте в България за бенефиса на Юлиян Петков. Какво беше чувството да се видите с толкоз другари и остарели съотборници?
– За мен беше чест и огромно наслаждение да съм част от този празник. Юли е прелестен човек, има огромно сърце. Нямаше по какъв начин да откажа. С Далибор Драгич пътувахме 10 часа за мача, само че искахме да бъдем в тази последна среща на Юли на терена. Хубавото е, че в този момент той придава своя опит на младите.
– А на кой най-вече се радвахте да видите на стадиона в „ Надежда “?
– О, на всички. И на Юли Петков, и на Гошо Георгиев, с който бяхме съотборници в „ Левски “, и с Велизар Димитров и Емил Гъргоров. С тях бяхме противници на терена, тъй като те бяха част от тима на ЦСКА. Но след последния съдийски сигнал мачът завършва, а другарството остава. Хубаво беше да се забележим отново след толкоз години…
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ