Въпреки че е трудно да се върнеш от тълпа, която скандира за обесването ти, Майк Пенс напомни на зрителите в президентския дебат на Републиканската партия миналата сряда вечерта, че все още може проповядайте добра проповед. И такъв, който в няколко кратки изречения използва някои изпитани стратегии, за да представи собствената си гледна точка като неоспорима истина.
Около половин час след началото на дебата темата се обърна към аборта и дали събраните републикански кандидати биха подкрепили федерална забрана, след като Роу срещу Уейд вече не е. Ники Хейли подхвърли известно недоволство относно неоспоримия факт, че на републиканците не достигат 60-те гласа, необходими в Сената, за да подкрепят забраната, както и някои подмятания и тъчене от страна на Рон ДеСантис по неясни причини. Но когато въпросът стигна до Пенс, бившият вицепрезидент стана тържествен. Той първо напомни на ДеСантис: „Не съм нов в тази кауза“, а след това премина към дълбоко религиозен език на обръщането.
„След като отдадох живота си на Исус Христос като мой Господ и Спасител, аз се отворих Книгата“, започна Пенс – можете да чуете главните букви в начина, по който интонира тези думи – където той съобщи, че е намерил основополагащия текст за своето твърдо противопоставяне на абортите. „И аз прочетох“, продължи той, „„Преди да те оформя в утробата, аз те познавах и виж, поставих пред теб живот и смърт, благословии и проклятия. Сега избери живота.“ (Тези последни две думи трябва вероятно също ще бъдат изписани с главни букви, за да не пропуснат зрителите, че са виждали тази фраза на стикер на броня.)
"И знаех, че тази кауза трябва да бъде моята кауза", заключи Пенс. Беше хубав анекдот, плътно опакован, за да обясни на верните християни откъде произлизат неговите убеждения в подкрепа на живота и да изключи всякакъв аргумент срещу тази политическа позиция.
Но за да стигне до тази точка, бившият вее трябваше да направи някои изключително съмнителни скокове в интерпретацията - скокове, които вероятно не са очевидни за повечето наблюдатели. Този кратък абзац от Пенс предлага майсторски клас по евангелско библейско тълкуване, с всички небрежни четения и фалшиви претенции за авторитет, които тази практика включва.
Първото нещо, което трябва да се отбележи е, че Пенс взема два библейски стиха от различни книги, с много страници и вероятно няколко века между тях, и ги свързва в един цитат на Франкенщайн. Интерполираното от Пенс „и вижте“ прикрива основен откъс, който той използва, за да свърже Еремия 1:5 с Второзаконие 30:19. Първият пасаж е, че Бог казва на Йеремия, че той ще бъде пророк на народа на Йерусалим и му дава да разбере всички планове, които Бог има за неговото дело. Второто, случващо се стотици години по-рано, е от последната реч на Мойсей, когато хората на Израел са на път да влязат в обетованата земя на Ханаан. В този контекст изборът на живот ясно означава следване на всички Божии заповеди; смъртта се приравнява на идолопоклонството.
Това не е първият път, когато Пенс цитира стиха от Еремия 1:5, за да подкрепи своята позиция относно аборта; той също го използва в дебата за вицепрезидент през 2016 г. с Тим Кейн. Но с това смесване той прави нещо различно, създавайки хибриден стих, ясно проектиран да създава впечатлението, че е един стих. Това е първата ловкост на Пенс в този отговор.
Втората е свързана: игнориране на контекста на двата стиха. В изучаването на херменевтиката това е техника, известна като изпращане на доказателствени текстови съобщения: започване с конкретно вярване и работа назад, за да се намери библейски пасаж, който изглежда подкрепя тази идея. Когато не е нужно да се занимавате с контекста, е доста лесно да намерите библейско изявление, което да подкрепи почти всяка позиция, която харесвате. Когато обаче литературният и историческият контекст станат част от дискусията, тези текстове с доказателства често вече не изглеждат толкова убедителни. Това със сигурност е случаят с използването на Еремия и Второзаконие от Пенс – щом се заровите малко по-дълбоко в текстовете, става ясно, че те нямат нищо общо с аборта. Това не означава, че те не могат да формират светоглед против избора, както очевидно пасажът на Еремия прави за Пенс. Това просто означава, че те не предлагат аргументи за конкретна политическа програма, както може да изглежда на пръв поглед.
Но тези два недостатъка не изчерпват проблемите с библейската стратегия за тълкуване на Пенс. Отказвайки да предложи цитат за отделните цитати, Пенс оставя на своя слушател само един източник: „Книгата“. Като приписва тези цитати на „Книгата“, а не на две конкретни и доста различни книги от Библията, Пенс претендира за авторитета на цялото Писание за своя политически мироглед.
Все пак най-големият акт на prestidigitation тепърва предстои и всъщност се случва, след като Пенс предоставя своите доказателствени текстове. След като рамкира съставния си библейски цитат в рамките на езика на преобразуването - сякаш прочитането на тези два пасажа е първото нещо, което той направи след своето прераждане - Пенс използва два глагола. Той въвежда цитата с „Четох“ и го следва с „Знаех“. Използвайки тези два глагола, Пенс се опитва да изтрие факта, че изобщо се е случило някакво тълкуване - това е просто действие на четене, последвано от познаване. Пенс изглежда канализира стикера на бронята „Бог го е казал, аз го вярвам, това решава нещата“. Само дето четенето не работи така.
Първото нещо, което всеки семинарист ще научи в час по тълкуване на Библията е, че всяко четене е тълкуване. Трябва да вземем това, което четем, и да го осмислим - и в зависимост от използвания текст това може да бъде повече или по-малко труден процес. За нещо като Библията сме изправени пред доста висока степен на трудност. Това е книга (или по-точно колекция от книги), написана преди няколко хиляди години, на различни езици и в напълно различен културен контекст от нашия. И както повечето сериозни библейски учени ще се съгласят, тя е написана от разнообразна група хора с различни религиозни, социални и политически програми, всички от които не е задължително да съвпадат помежду си. Има толкова много слоеве на превод, през които трябва да преминем, за да започнем дори процеса на тълкуване.
В библейското тълкуване, както се практикува от евангелските християни, този процес често се изтрива, скрит зад кулисите, така че преводачът може да се преструва, че той или тя ни дава директен достъп до истината, а не нещо, което е опосредствано чрез процес на откриване. Ето какво прави Пенс, когато скача направо от „прочетох“ на „знаех“ — той се опитва да скрие акта на тълкуване, надявайки се, че ще бъдем толкова поразени от неговото позоваване на „Книгата“ и неговия дълбоко искрен тон на гласа че не разпознаваме какво прави.
Искате ли ежедневен преглед на всички новини и коментари, които Salon може да предложи? Абонирайте се за нашия сутрешен бюлетин, Интензивен курс.
За да бъдем справедливи към практиката на херменевтиката, има и по-благотворителен начин да погледнете забележките на Пенс. В контекста на дебат, с осем кандидата на сцената, борещи се за внимание, всяка забележка трябва да бъде кратка, запомняща се и директно фокусирана върху идеята, която ораторът се опитва да направи. А публиката за национални дебати не се интересува от задълбочен урок по тълкуване на Библията. Те просто искат да разберат, че възгледите на Пенс за живота са искрен израз на неговата вяра и историята, която той разказа, прецизно предава тази гледна точка.
Но според мен това позволява на Пенс — и други преводачи, които използват същия вид погрешно насочване, когато използват Библията за собствените си цели - твърде лесно се освобождават от куката. Като прикрива тълкувателната работа, която Пенс върши, като се опитва да изтрие реалността, че това, което той наистина ни предлага, не е просто четене и знание, а собственото му субективно разбиране, Пенс претендира за авторитета на Библията и Бог за своята политическа програма, и опитвайки се да накара слушателя си да приеме, че неговият начин е единственият начин да гледа на света. Това е почти ход на Keyser Soze — преводачът, който се опитва да накара света да мисли, че тълкуването не съществува.
За много от нас е лесно да отхвърлим този вид реторика като остаряла или неуместна. Но за други призивът, който Пенс направи миналата седмица, е дълбоко въздействащ. Една стъпка към намаляване на силата, която този вид език може да има, е да се уверим, че предоставяме липсващия глагол и липсващата концепция на тълкуването и отблъскваме това, което евангелското библейско тълкуване се опитва да пропусне: контекста и реалността, която политическите убеждения като тези на Пенс са избори, родени без съмнение от дълбоко вкоренени светогледи, но не и заповеди, изисквани от нас чрез няколко изрязани и поставени библейски пасажа.
Прочетете повече
за евангелистите и GOP
Не съм загубил религията си: Не е лесно да си либерален евангелист
И така, кои са „евангелистите“? И как станаха толкова големи лицемери?
Доналд Тръмп и неговите евангелски последователи се завръщат за още: Знам как да ги победя
Вижте коментарите
