Невероятна визуализация показва какво ще стане, ако съберем две черни дупки заедно
Въпреки че е извънредно мъчно да се снимат непосредствено сянката и пространството към черна дупка, това не е единствения трик, с който астрономите кардинално разполагат.
От край време учените основават разнообразни визуализации на черните дупки, които са основани на дългогодишни наблюдения и разбори.
Интересното в тази ситуация е, че симулациите бяха поразително сходни с първата директна фотография на свръмасивна черна дупка, която видяхме през 2019-та. Ето за какво знаем, че нашите прогнози по традиция са много прецизни.
Както знаете, в региона на една черна дупка бушуват мощни гравитационни полета. Те могат да провокират някои изключително странни неща. Светлината се изкривява и нейният интензитет се трансформира според от посоката, в която се движи. Какво тогава ще се случи, в случай че имаме не една, а две черни дупки в обща орбита – всяка от които има своя лична гравитация и всяка – с обособен акрециращ диск от прахуляк и газ, орбитиращ към нея.
Вероятно нещата ще наподобяват по този начин, както са показани в тази най-нова невероятна визуализация на NASA.
Надграждайки своя предходен труд, симулиращ черна дупка със собствен личен акрециращ диск, астрофизикът Джереми Шнитман от центъра за галактически полети „ Годард “ на NASA взема решение да събере две на едно място и да види какво ще се случи.
Източник: NASA’s Goddard Space Flight Center/Jeremy Schnittman and Brian P. Powell
„ Виждаме две свръхмасивни черни дупки – по-голямата е към 200 млн. слънчеви маси, а по-малкият ѝ сателит тежи два пъти по-малко – изяснява той. – Това са от този вид черни дупки в бинарни системи, които съгласно нас биха могли да поддържат акрециращи дискове в продължение на милиони години. “
Симулацията стартира по този начин, като че ли наблюдавате двете свръхмасивни дупки от горната страна. Тънкият пръстен сред вътрешния борд на акрециращия диск и самата дупка се назовава фотонен пръстен. Тук гравитацията е толкоз мощна, че фотоните са пленени в постоянна орбита към черната дупка. Ако тези фотони се приближат напълно малко по-близо до черната дупка, те ще попаднат оттатък хоризонта на събитията и надлежно – няма да можем да ги виждаме повече.
Малко по малко вероятността на фена се измества до равнището на орбиталната низина на двете черни дупки.
Първоначално нещата наподобяват напълно нормално – светлината на диска се изкривява на назад във времето по подобен метод, че образува хало. Светлината пред сянката на черната дупка пък е по-ярка, защото се движи пред самия фен. Колкото повече се отдалечава, толкоз повече избледнява. Това е така наречен релативистично излъчване и то е резултат от Доплеровия резултат – т.е. метода, по който вълните (в случая светлинните вълни) се трансформират видимо според от посоката, в която пътуват.
Изведнъж нещата стават в действителност странни.
Шнитман употребява два разнообразни цвята, с цел да пресъздава двете черни дупки, защото по този метод фенът може да ги разграничава доста по-лесно, когато гравитационните полета стартират да изкривяват всичко към себе си и да карат светлината да пътува по надалеч по-сложни извити пътища. Всичко това е изчислено благодарение на мощен суперкомпютър. Светлината на всяка една от черните дупки се изкривява даже в допълнение, когато се повлиява от гравитацията на своя бинарен сателит.
Впоследствие вероятността още веднъж се измества над черните дупки, като в обособен прозорец виждаме по какъв начин наподобяват нещата от близко - и по-специално, по какъв начин във фотонния пръстен на една от черните дупки се появява нейния личен сателит. Това се получава заради обстоятелството, че светлината се изкривява на 90 градуса, което значи, че получаваме по едно и също време както аспект от горната страна, по този начин и килнат непряк аспект към всяка една от черните дупки.
Но задоволително пояснения! Вижете самата визуализация във видеото по-долу.
Източник: Science Alert
