Ще ги измъчва работа и скръб! Как древногръцки философ описва края на света
Въпреки че античните гърци постоянно са вярвали, че светът е повтаряем и безконечен, те също са имали свои лични теории за апокалипсиса. Една от тези теории е достигнала до нашето време в работата на Хезиод, древногръцки мъдрец и съвременник на Омир.
За доста антични гърци, по-специално за философите Платон и Аристотел, светът не е имал край, а е бил повтаряем. Платон има вяра, че на всеки 36 000 години се случва Екпироза - унищожаването на космоса, предшестващо началото на нов цикъл.
Вместо да се концентрират върху бъдещи катаклизми, гръцките митолози и философи се концентрират повече върху историите за богове и катаклизми от предишното, съобщава IFLScience. Въпреки това, някои сведения към момента са непокътнати в античните трудове: Хезиод, хронистът, поетът и икономическият мъдрец от времето на Омир, приказва за един тип апокалипсис, по време на който боговете ще унищожат човечеството.
В стихотворението си „ Дела и дни “, написано към 700 г. пр.н.е., Хезиод разделя историята на човечеството на пет столетия - златна, сребърна, бронзова, героична и желязна. Те разказват развиването на човечеството през призмата на гръцките легенди.
Според историка през първата златна ера „ безсмъртните богове, живеещи на Олимп, сътвориха златна раса от смъртни хора “. Те живееха като богове, без да знаят труд или тъга. Те, съгласно описа на Хезиод, прекарали живота си в многочислени банкети и живеели в мир и тишина. Когато първите хора умират, те се трансформират в положителни духове, които пазят съвременниците на историка.
Те са сменени от „ второто потомство, което беше от сребро и доста по-малко благородно “. Те не можаха да устоят на прегрешението и гражданските битки, което разгневи боговете и Зевс ги прогони. След гибелта обаче те също станаха духове, само че към този момент от подземния свят - " и, макар че са от втори ред, само че уважението също ги съпровожда ".
Те са сменени от поколението от бронзовата ера, което беше извънредно и мощно и се наслаждаваше на насилието. Според Хезиод те били с твърдо сърце и имали огромна мощ. Както описват историите, тази раса се самоунищожила и след тях не останало нищо, даже имената им. В някои версии обаче Зевс ги унищожава, като изпраща потоп.
Четвъртото поколение е по-благородно и праведно, раса от хора-герои, включени в митовете на Древна Гърция: Персей, Ахил, Одисей и други герои от епоса. Някои от тях са били отделени от хората от Зевс и съгласно разказите живеят на ръба на земята, надалеч от останалия свят зад бездънен плевел океан, на плодородни острови.
Хезиод се отнася към петото, желязно, потомство хора. Те в никакъв случай не почиват от труд и тъга денем и гибел през нощта. Но даже това потомство има положително, смесено със зло. Историкът има вяра, че в един миг животът на тези хора ще бъде необикновено къс и те ще стартират да се раждат с побелели коси на слепоочията: тогава Зевс ще ги унищожи, тъй като след къса възраст ще се възцари разкол и свирепост.
Превод: GlasNews
За доста антични гърци, по-специално за философите Платон и Аристотел, светът не е имал край, а е бил повтаряем. Платон има вяра, че на всеки 36 000 години се случва Екпироза - унищожаването на космоса, предшестващо началото на нов цикъл.
Вместо да се концентрират върху бъдещи катаклизми, гръцките митолози и философи се концентрират повече върху историите за богове и катаклизми от предишното, съобщава IFLScience. Въпреки това, някои сведения към момента са непокътнати в античните трудове: Хезиод, хронистът, поетът и икономическият мъдрец от времето на Омир, приказва за един тип апокалипсис, по време на който боговете ще унищожат човечеството.
В стихотворението си „ Дела и дни “, написано към 700 г. пр.н.е., Хезиод разделя историята на човечеството на пет столетия - златна, сребърна, бронзова, героична и желязна. Те разказват развиването на човечеството през призмата на гръцките легенди.
Според историка през първата златна ера „ безсмъртните богове, живеещи на Олимп, сътвориха златна раса от смъртни хора “. Те живееха като богове, без да знаят труд или тъга. Те, съгласно описа на Хезиод, прекарали живота си в многочислени банкети и живеели в мир и тишина. Когато първите хора умират, те се трансформират в положителни духове, които пазят съвременниците на историка.
Те са сменени от „ второто потомство, което беше от сребро и доста по-малко благородно “. Те не можаха да устоят на прегрешението и гражданските битки, което разгневи боговете и Зевс ги прогони. След гибелта обаче те също станаха духове, само че към този момент от подземния свят - " и, макар че са от втори ред, само че уважението също ги съпровожда ".
Те са сменени от поколението от бронзовата ера, което беше извънредно и мощно и се наслаждаваше на насилието. Според Хезиод те били с твърдо сърце и имали огромна мощ. Както описват историите, тази раса се самоунищожила и след тях не останало нищо, даже имената им. В някои версии обаче Зевс ги унищожава, като изпраща потоп.
Четвъртото поколение е по-благородно и праведно, раса от хора-герои, включени в митовете на Древна Гърция: Персей, Ахил, Одисей и други герои от епоса. Някои от тях са били отделени от хората от Зевс и съгласно разказите живеят на ръба на земята, надалеч от останалия свят зад бездънен плевел океан, на плодородни острови.
Хезиод се отнася към петото, желязно, потомство хора. Те в никакъв случай не почиват от труд и тъга денем и гибел през нощта. Но даже това потомство има положително, смесено със зло. Историкът има вяра, че в един миг животът на тези хора ще бъде необикновено къс и те ще стартират да се раждат с побелели коси на слепоочията: тогава Зевс ще ги унищожи, тъй като след къса възраст ще се възцари разкол и свирепост.
Превод: GlasNews
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ