Пожарът в Белоградчишко не е овладян. Спешно се търсят доброволци
Въпреки че през днешния ден няма директна заплаха за селата, през вчерашния ден огънят е нанесъл вреди върху 6–7 къщи. Според локалните управляващи теренът е извънредно мъчнопроходим, а тежка техника не е съумяла да доближи до горящите зони в гората. На място през цялата нощ дежуриха пожарникари и доброволци, с цел да лимитират разпространяването на пламъците. Включени са и водоноски.
Кметът на община Белоградчик Боян Минков още веднъж насочи незабавен апел за помощ, наблягайки потребността от доброволци с тупалки, както и от спомагателни водоноски и цистерни:
„ Имаме потребност от поддръжка, имаме потребност от помощ! Има места, които са налични за водоноски, само че и такива, където единствено доброволци с тупалки могат да се оправят. Горят и гори, и ливади, а теренът е гъсто обраснал. Ситуацията е доста тежка, вятърът е относително мощен и основава спомагателни проблеми “.
Минков предизвести още, че в региона на пожара има задимяване, което може да затрудни придвижването по пътищата. Призивът за помощ беше публикуван и посредством обществените мрежи.
Гасенето на огъня продължава, а локалната власт и службите молят за взаимност и доброволческа поддръжка в оправянето с огнената буря.
Летните горски пожари – предвидима опасност, която към момента ни изненадва
Горските пожари през лятото към този момент не са изключение, а сезонна действителност – у нас и в доста елементи на Европа. Климатичните промени, покачващите се температури, дългите суши и променените ветрови модели основават идеални условия за бързото разпространяване на огъня. Но това, което прави обстановката още по-опасна, е неналичието на готовност, съгласуваност и предварителна защита.
Пожарът сред селата Граничак и Дъбравка, който обхвана над 15 000 декара, е следващ образец за огнен пъкъл, който се разраства бързо и непреклонно. Липсата на проходими пътища, на техника, която може да доближи до огнищата, както и потребността от доброволци с обикновени средства като тупалки – това не би трябвало да се случва през 2025 година в страна, член на Европейски Съюз.
Въпреки героизма на локалните хора и напъните на пожарникарите, ние продължаваме да гасим следствията, вместо да предотвратяваме аргументите. Липсват систематични ограничения за ръководство на риска – разчистване на сухи треви, маркиране на рискови зони, ранно предизвестие, ефикасна връзка сред институциите.
Тревожно е и това, че към момента в някои региони доброволците са единственият действителен запас за реакция. А какво се случва, в случай че няма кой да откликне?
Пожарите към този момент не са изолирани бедствия – те са признак на по-голяма рецесия: климатична, институционална и обществена. Решенията изискват освен повече техника и пари, само че и политическа воля, социална ангажираност и най-много – предварителна защита.
Всяко лято, в което „ изгаряме от изненада “, е пропусната опция да се подготвим по-добре за идващото. А природата – когато един път изгори – се възвръща постепенно и с безмълвна горест.
Кметът на община Белоградчик Боян Минков още веднъж насочи незабавен апел за помощ, наблягайки потребността от доброволци с тупалки, както и от спомагателни водоноски и цистерни:
„ Имаме потребност от поддръжка, имаме потребност от помощ! Има места, които са налични за водоноски, само че и такива, където единствено доброволци с тупалки могат да се оправят. Горят и гори, и ливади, а теренът е гъсто обраснал. Ситуацията е доста тежка, вятърът е относително мощен и основава спомагателни проблеми “.
Минков предизвести още, че в региона на пожара има задимяване, което може да затрудни придвижването по пътищата. Призивът за помощ беше публикуван и посредством обществените мрежи.
Гасенето на огъня продължава, а локалната власт и службите молят за взаимност и доброволческа поддръжка в оправянето с огнената буря.
Летните горски пожари – предвидима опасност, която към момента ни изненадва
Горските пожари през лятото към този момент не са изключение, а сезонна действителност – у нас и в доста елементи на Европа. Климатичните промени, покачващите се температури, дългите суши и променените ветрови модели основават идеални условия за бързото разпространяване на огъня. Но това, което прави обстановката още по-опасна, е неналичието на готовност, съгласуваност и предварителна защита.
Пожарът сред селата Граничак и Дъбравка, който обхвана над 15 000 декара, е следващ образец за огнен пъкъл, който се разраства бързо и непреклонно. Липсата на проходими пътища, на техника, която може да доближи до огнищата, както и потребността от доброволци с обикновени средства като тупалки – това не би трябвало да се случва през 2025 година в страна, член на Европейски Съюз.
Въпреки героизма на локалните хора и напъните на пожарникарите, ние продължаваме да гасим следствията, вместо да предотвратяваме аргументите. Липсват систематични ограничения за ръководство на риска – разчистване на сухи треви, маркиране на рискови зони, ранно предизвестие, ефикасна връзка сред институциите.
Тревожно е и това, че към момента в някои региони доброволците са единственият действителен запас за реакция. А какво се случва, в случай че няма кой да откликне?
Пожарите към този момент не са изолирани бедствия – те са признак на по-голяма рецесия: климатична, институционална и обществена. Решенията изискват освен повече техника и пари, само че и политическа воля, социална ангажираност и най-много – предварителна защита.
Всяко лято, в което „ изгаряме от изненада “, е пропусната опция да се подготвим по-добре за идващото. А природата – когато един път изгори – се възвръща постепенно и с безмълвна горест.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ