Това са наши хора. Как можем да ги дадем на тези чудовища?. Сви...
Въпреки че били изтощени от съвсем ежедневните бягства към убежището, дъщерята настояла да отидат. В момента, в който отворили вратата – всичко към тях експлодирало.
„ Нищо не се виждаше. Рамките на прозорците и стъклата от коридора влетяха право в нашата врата “, споделя по-късно същата заран Капаций пред Kyiv Independent, седнала на люлка на детската площадка пред на половина разрушената си постройка.
Отломките от детонацията блокирали изхода и хванали фамилията в капан вътре. Капаций нямала визия дали шурей ѝ е жив, защото той бил в друга стая по време на удара.
„ Прегърнахме се с щерка ми и крещяхме: ‘Господи, избави ни. Нищо друго не желаеме, единствено ни спаси’ “, споделя тя.
През нощта на 24 април Русия изстреля масирана ракетна офанзива против Украйна – общо 215 ракети и дронове. Много от тях били ориентирани към Киев. Атаката умъртви 12 души, в това число две деца от едно и също семейство. Над 90 души бяха ранени, откакто ударите повредиха десетки жилищни здания, учебно заведение и детска градина.
По време на офанзивата съветска ракета блъснала двуетажната жилищна постройка на Капаций в тихия регион Соломянски в Киев – място, цялостно с разцъфтял люляк, бележещ настъпването на пролетта в Украйна.
Ден преди ударите, президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп съобщи, че украинският президент Володимир Зеленски е главната спънка пред мира в Украйна по време на договаряния за завършек на над тригодишната съветска инвазия.
Капаций споделя, че огромни стъклени части и парчета бетон осеяли коридора им, само че с помощта на закъснението при решението да тръгнат към укритието, ги подминали. Спасителите съумели да отворят вратата на жилището им към 20 минути след детонациите.
„ Излязохме и се огледах, и нямаше към този момент дом “, споделя тя, имайки поради постройката, изумена от ракетата.
„ Навсякъде във вътрешния двор се чуваха писъци; беше извънредно. Една стара жена, която познавах, се затича от втория етаж. (Хората) тичаха към постройката, крещейки. “
Също като Капаций, Мария Румянцева, на 40 години, останала блокирана в опустошения си апартамент дружно със сина си, майка си в инвалидна количка и двете си кучета.
„ Истински призрачен сън е. Съседът ни почина в постройката. Нямам към този момент апартамент “, споделя Румянцева пред Kyiv Independent.
„ Преди Великден имаше съглашение (между Русия и САЩ) да не ни закачат. А в този момент – за какво ни нападате след Великден? “ споделя тя, визирайки 24-часовото великденско помирение, оповестено от съветския президент Владимир Путин, което съгласно украинските управляващи е било нарушено над 3000 пъти от съветските войски.
„ Баща и дете останаха сами, майката е починала. Тези договаряния – не знам, няма смисъл. С кого да преговаряме? “, прибавя тя. „ (Путин) няма да ни остави на мира. “
Олександър Ефимчук, на 44 години, следил небето от балкона си на втория етаж, когато ракетата блъснала постройката зад него.
Това било второто прекарване на ръба на гибелта за фамилията му по време на войната.
„ Първото беше в Перемога, когато (руснаците) убиваха хора. Това би трябвало да значи нещо (че сме се избавили два пъти) “, споделя той, имайки поради съветската окупация на село Перемога в Киевска област през 2022 година
След освобождението му, в Перемога било намерено помещение за мъчения с човешки остатъци. Десетки хора били убити или изчезнали там по време на едномесечната окупация.
Когато ракетата блъснала, брачната половинка на Ефимчук се готвела да отиде в укритието с 17-годишния им наследник и 13-годишната им щерка. Не съумели да слязат в точния момент. Вместо това тримата, дружно с двете си кучета, се скупчили в коридора зад здрав дрешник с огледални порти.
„ Огледалото е направено в Германия. Единственото нещо, което оцеля “, споделя Ефимчук, отваряйки плъзгащата се врата и отмествайки палтата на закачалките.
Гърбът на дрешника и стената зад него липсвали – в този момент това било проход към прилежащия апартамент, чиято външна стена се била срутила, разкривайки панорама към разрушенията и избавителните действия.
„ Приятелят ми живееше в постройката зад нашата, и приятелите на децата ми. Защо ги удариха тях? “, пита той със свито от горест лице.
„ Ние, жителите, имаме потребност от сигурност за децата ни – в цяла Украйна: Донецк, Луганск, Суми, Одеса. Това е най-важното “, споделя Ефимчук.
„ Просто апелирам президента ни, апелирам момчетата ни (в армията) – ние имаме потребност единствено от победа. Нищо друго няма да ни избави. Вече започваме да го осъзнаваме в Киев “, прибавя той.
На детската площадка, където доброволци издигнали палатки за незабавна помощ, Полина Левицка, на 30, чакала на опашка, с цел да вземе дебело найлоново фолио за прозорците си. Жителка на една от развалените здания, тя имала окървавени рани по лицето и краката след удара.
Попитана от кореспонденти за мирното предложение на Тръмп, тя не съумява да скрие иронията:
„ Прекрасно предложение, доста рационално. И ще проработи 100%. Всички сме уверени в това “, споделя тя, кимайки към разрушенията и хората в близост.
„ Тръмп си има своя стратегия, която е безусловно непробиваема. Харесва Путин. Не харесва Украйна “, прибавя тя.
„ Следя новините сама, само че когато преживееш това персонално, разбираш всички “, споделя Левицка, спомняйки си бягството си дружно с майка си.
„ Разбирам всички гранични градове. Винаги сме мислили за тях, и за окупираните територии, само че когато го изпиташ самичък... просто... “ – замлъква. „ Това са нашите хора (в окупираните територии). Как можем да ги дадем на тези чудовища? “
„ Искам да кажа на Тръмп... скърбя, само че с руснаците не може да се договаря – с изключение на с оръжие “, споделя Левицка.
До късния следобяд десетки спасители продължавали да претърсват руините – на ръка и с тежка техника. Мястото било оградено с червено-бяла лента, с цел да държи надалеч зяпачи и поданици, чакащи да се върнат към унищожените си домове.
Един избавител прегръщал наедрял сив котарак, до момента в който жена в розова нощница го питала дали е виждал двете ѝ бели котки. „ Само сивия “, дал отговор той.
Мъж на междинна възраст в прашни черни облекла извикал към избавител на горните етажи да не хвърля количката му през дупката в стената, оставена от изчезнал прозорец.
Около двадесетина младежи стояли на групички покрай лентата през целия ден, следейки дали спасителите ще извадят още някого. Няколко девойки се прегръщали или плачели безшумно настрана.
До тях, лилава плюшена играчка и букет жълти цветя на земята образували първия спонтанен мемориал за починалите.
Към ранната вечер Държавната работа за изключителни обстановки удостоверила откриването на още едно тяло – на 17-годишно момче, починало при удара.
„ Той беше най-хубавият ми другар. Вчера разноски кучето ми. А в този момент просто го няма. Трудно е да допускам “, споделя Виктория, 17-годишна, пред UNICEF.
„ Няма към този момент от какво да бягаме. Просто би трябвало да имаме вяра в успеха. И ние имаме вяра “, споделя Ефимчук пред опустошения си дом.
Наталия Йермак,. Преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.
„ Нищо не се виждаше. Рамките на прозорците и стъклата от коридора влетяха право в нашата врата “, споделя по-късно същата заран Капаций пред Kyiv Independent, седнала на люлка на детската площадка пред на половина разрушената си постройка.
Отломките от детонацията блокирали изхода и хванали фамилията в капан вътре. Капаций нямала визия дали шурей ѝ е жив, защото той бил в друга стая по време на удара.
„ Прегърнахме се с щерка ми и крещяхме: ‘Господи, избави ни. Нищо друго не желаеме, единствено ни спаси’ “, споделя тя.
През нощта на 24 април Русия изстреля масирана ракетна офанзива против Украйна – общо 215 ракети и дронове. Много от тях били ориентирани към Киев. Атаката умъртви 12 души, в това число две деца от едно и също семейство. Над 90 души бяха ранени, откакто ударите повредиха десетки жилищни здания, учебно заведение и детска градина.
По време на офанзивата съветска ракета блъснала двуетажната жилищна постройка на Капаций в тихия регион Соломянски в Киев – място, цялостно с разцъфтял люляк, бележещ настъпването на пролетта в Украйна.
Ден преди ударите, президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп съобщи, че украинският президент Володимир Зеленски е главната спънка пред мира в Украйна по време на договаряния за завършек на над тригодишната съветска инвазия.
Капаций споделя, че огромни стъклени части и парчета бетон осеяли коридора им, само че с помощта на закъснението при решението да тръгнат към укритието, ги подминали. Спасителите съумели да отворят вратата на жилището им към 20 минути след детонациите.
„ Излязохме и се огледах, и нямаше към този момент дом “, споделя тя, имайки поради постройката, изумена от ракетата.
„ Навсякъде във вътрешния двор се чуваха писъци; беше извънредно. Една стара жена, която познавах, се затича от втория етаж. (Хората) тичаха към постройката, крещейки. “
Също като Капаций, Мария Румянцева, на 40 години, останала блокирана в опустошения си апартамент дружно със сина си, майка си в инвалидна количка и двете си кучета.
„ Истински призрачен сън е. Съседът ни почина в постройката. Нямам към този момент апартамент “, споделя Румянцева пред Kyiv Independent.
„ Преди Великден имаше съглашение (между Русия и САЩ) да не ни закачат. А в този момент – за какво ни нападате след Великден? “ споделя тя, визирайки 24-часовото великденско помирение, оповестено от съветския президент Владимир Путин, което съгласно украинските управляващи е било нарушено над 3000 пъти от съветските войски.
„ Баща и дете останаха сами, майката е починала. Тези договаряния – не знам, няма смисъл. С кого да преговаряме? “, прибавя тя. „ (Путин) няма да ни остави на мира. “
Олександър Ефимчук, на 44 години, следил небето от балкона си на втория етаж, когато ракетата блъснала постройката зад него.
Това било второто прекарване на ръба на гибелта за фамилията му по време на войната.
„ Първото беше в Перемога, когато (руснаците) убиваха хора. Това би трябвало да значи нещо (че сме се избавили два пъти) “, споделя той, имайки поради съветската окупация на село Перемога в Киевска област през 2022 година
След освобождението му, в Перемога било намерено помещение за мъчения с човешки остатъци. Десетки хора били убити или изчезнали там по време на едномесечната окупация.
Когато ракетата блъснала, брачната половинка на Ефимчук се готвела да отиде в укритието с 17-годишния им наследник и 13-годишната им щерка. Не съумели да слязат в точния момент. Вместо това тримата, дружно с двете си кучета, се скупчили в коридора зад здрав дрешник с огледални порти.
„ Огледалото е направено в Германия. Единственото нещо, което оцеля “, споделя Ефимчук, отваряйки плъзгащата се врата и отмествайки палтата на закачалките.
Гърбът на дрешника и стената зад него липсвали – в този момент това било проход към прилежащия апартамент, чиято външна стена се била срутила, разкривайки панорама към разрушенията и избавителните действия.
„ Приятелят ми живееше в постройката зад нашата, и приятелите на децата ми. Защо ги удариха тях? “, пита той със свито от горест лице.
„ Ние, жителите, имаме потребност от сигурност за децата ни – в цяла Украйна: Донецк, Луганск, Суми, Одеса. Това е най-важното “, споделя Ефимчук.
„ Просто апелирам президента ни, апелирам момчетата ни (в армията) – ние имаме потребност единствено от победа. Нищо друго няма да ни избави. Вече започваме да го осъзнаваме в Киев “, прибавя той.
На детската площадка, където доброволци издигнали палатки за незабавна помощ, Полина Левицка, на 30, чакала на опашка, с цел да вземе дебело найлоново фолио за прозорците си. Жителка на една от развалените здания, тя имала окървавени рани по лицето и краката след удара.
Попитана от кореспонденти за мирното предложение на Тръмп, тя не съумява да скрие иронията:
„ Прекрасно предложение, доста рационално. И ще проработи 100%. Всички сме уверени в това “, споделя тя, кимайки към разрушенията и хората в близост.
„ Тръмп си има своя стратегия, която е безусловно непробиваема. Харесва Путин. Не харесва Украйна “, прибавя тя.
„ Следя новините сама, само че когато преживееш това персонално, разбираш всички “, споделя Левицка, спомняйки си бягството си дружно с майка си.
„ Разбирам всички гранични градове. Винаги сме мислили за тях, и за окупираните територии, само че когато го изпиташ самичък... просто... “ – замлъква. „ Това са нашите хора (в окупираните територии). Как можем да ги дадем на тези чудовища? “
„ Искам да кажа на Тръмп... скърбя, само че с руснаците не може да се договаря – с изключение на с оръжие “, споделя Левицка.
До късния следобяд десетки спасители продължавали да претърсват руините – на ръка и с тежка техника. Мястото било оградено с червено-бяла лента, с цел да държи надалеч зяпачи и поданици, чакащи да се върнат към унищожените си домове.
Един избавител прегръщал наедрял сив котарак, до момента в който жена в розова нощница го питала дали е виждал двете ѝ бели котки. „ Само сивия “, дал отговор той.
Мъж на междинна възраст в прашни черни облекла извикал към избавител на горните етажи да не хвърля количката му през дупката в стената, оставена от изчезнал прозорец.
Около двадесетина младежи стояли на групички покрай лентата през целия ден, следейки дали спасителите ще извадят още някого. Няколко девойки се прегръщали или плачели безшумно настрана.
До тях, лилава плюшена играчка и букет жълти цветя на земята образували първия спонтанен мемориал за починалите.
Към ранната вечер Държавната работа за изключителни обстановки удостоверила откриването на още едно тяло – на 17-годишно момче, починало при удара.
„ Той беше най-хубавият ми другар. Вчера разноски кучето ми. А в този момент просто го няма. Трудно е да допускам “, споделя Виктория, 17-годишна, пред UNICEF.
„ Няма към този момент от какво да бягаме. Просто би трябвало да имаме вяра в успеха. И ние имаме вяра “, споделя Ефимчук пред опустошения си дом.
Наталия Йермак,. Преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ